Определение № 7871 от 25.06.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6226/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229, ал. 1, т. 1 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на В. М. П. от гр. Варна против определение № 5013 от 16.05.2024 г. на Административен съд – Варна, постановено по адм. дело № 966/2024 г., с което е върната жалба с вх. № 6536/8.05.2024 г. като процесуално недопустима и съдебното производство е прекратено. В частната жалба са изложени доводи за неправилност на определението. Жалбоподателят твърди, че е посочил надлежен ответник-изпълнителният директор на Национална агенция по приходите (НАП). Поддържа становище, че наказателно постановление (НП) № 726116F722645/15.09.2023 г., издадено от директор на дирекция „Обслужване“ в Териториална дирекция на Национална агенция по приходите (ТД на НАП) - Варна е нищожно поради липса на компетентност на автора, който го е издал. По подробно развитите в частната жалба съображения се иска отмяната на обжалваното определение и обявяване на нищожност на наказателното постановление. Претендира се присъждане на разноски за производството. Ответната страна – директор на ТД на НАП – Варна, не е депозирал писмено възражение в срока, предвиден в чл. 232 от АПК. Върховният административен съд, състав на първо отделение, намира, че частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното пред настоящия съд определение АС - Варна е върнал като процесуално недопустима и неправилно наименована жалбата на В. М. П. с искане за постановяване на съдебно решение, с което да се обяви за нищожно НП № 726116F722645/15.09.2023 г., издадено от директор на дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП - Варна, както и да се отмени/обезсили по реда на чл.128, ал.1, т.1 от АПК Решение № 3926/16.04.2024 г. по к.адм.д. № 315/2024 г. на АС - Варна. Със същото определение е прекратено и производството по делото. За да достигне до този извод, първоинстанционният съд е приел, че жалбата е недопустима с аргумент, че не е посочен надлежен ответник, какъвто следвало да бъде НАП, в качеството й на юридическо лице, а не ЦУ на НАП. По отношение на наказателното постановление, съдът е посочил, че същото е преминало през въззивен и касационен контрол, в които производства такъв е бил осъществен относно неговата процесуална и материална законосъобразност, както и относно неговата валидност. Първостепенният съд е съобразил, че касационното решение, чиято отмяна/обезсилване се иска, било възможно по регламентираното в Закон за административните нарушения и наказания (ЗАНН) производство за възобновяване на административно-наказателните производства /раздел VІІІ/, каквото искане нямало. В допълнение посочил, че недопустимостта на основното искане предполагала и недопустимост на особеното такова за спиране на изпълнението по събиране на наложената с процесното НП глоба, във връзка с което не били отстранени посочените от съда нередовности. Определението е правилно. От данните по делото безспорно се установява, че с разпореждане № 4719 от 09.05.2024 г. жалбата на В. М. П. е оставена без движение, като е указано на жалбоподателя, че в 7-дневен срок от съобщението следва да представи документ за платена държавна такса в размер на 10,00 лв., препис от исковата молба с приложенията към нея, неправилно била наименована жалбата, да се посочи надлежен ответник, доколкото ТД на НАП-Варна не е ЮЛ и съответно не притежавало правосубектност, както и да се направи изложение на обстоятелствата във връзка с особеното искане - не било посочено изпълнителното дело и в какво се изразяват принудителните изпълнителни действия, чието спиране се иска. За отстраняване на нередовностите е подадена молба с.д. 6952/15.05.2024 г. чрез упълномощения адв. С. Димитрова, към която е приложен документ за заплащане на дължимата държавна такса в размер на 10,00 лв. В същата е посочен ответник – Централно управление на НАП, вместо НАП. Следва да се посочи, че съдът в исковото производство не определя служебно ответника по иска и при ненадлежно посочен ответник, правилно жалбата/ исковата молба е оставена без разглеждане. Обосновано АС - Варна е приел, че наказателното постановление, чиято нищожност се иска да бъде обявена, е преминало през въззивен и касационен контрол. Разпоредбата на чл.128, ал. 1, т. 1 от АПК дефинира обявяване нищожност на административните актове, но не и на НП, които по същността си представляват правораздавателни актове. Изложените от първостепенния съд съображения в тази насока се споделят от настоящия касационен състав. На следващо място, първоинстанционният съд е съобразил, че жалбата/исковата молба не съдържа доводи за нищожност относно касационното решение, чиято отмяна/обезсилване се иска и нормата на чл.128а от АПК е неприложима. Посочил е редът за исканата от жалбоподателя отмяна, регламентиран в ЗАНН – в производство по възобновяване на административнонаказателни дела. Настоящата инстанция счита, че след дадените указания жалбоподателят да посочи надлежен ответник по жалбата/исковата молба и да формулира обстоятелствата във връзка с особеното искане, а именно да посочи изпълнително дело, същият не ги е отстранил. Наред с горното, необходимо е жалбата/исковата молба да съдържа точни, ясни и логически свързани твърдения, индивидуализиращи основанието и предмета на спора, а петитумът да е логически извод от тях и да следва от същата правна норма, под която се подвеждат фактите. В тази връзка правилен е изводът на съда, че и след уточнението такава логическа свързаност не е налице. Когато жалбата/исковата молба е нередовна и жалбоподателят/ищецът не отстрани нередовностите в посочения от съда срок, съдът оставя без разглеждане жалбата/иска и прекратява производството по делото. С оглед на горното, доколкото частният жалбоподател не е отстранил нередовностите в жалбата/исковата си молба, като не е посочил надлежен ответник, нито е посочил обстоятелствата във връзка с особеното искане, то предявената жалба/иск правилно е оставена без разглеждане и производството по адм. дело № 966/2024 г. по описа на Административен съд – Варна е прекратено. По така изложените съображения, настоящият съдебен състав на Върховния административен съд, първо отделение намира, че доводите в частната жалба са неоснователни и обжалваното прекратително определение като правилно следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 236 АПК, Върховният административен съд, първо отделение