Определение № 9161 от 28.09.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8909/2026 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на К. П. от гр. Варна, подадена чрез процесуалния представител адв. Иванов, срещу определение № 6570 от 22.05.2026 г., постановено по адм. дело № 1491/2026 г. по описа на Административен съд – Варна, с което е оставена без разглеждане жалбата й с вх. № 10004/13.05.2026 г. и е прекратено производството по делото. В частната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на определението, както и се твърди, че същото противоречи на утвърдената съдебна практика. Претендира се отмяна на обжалваното определение и присъждане на разноски по делото. Върховният административен съд, второ отделение, като взе предвид, че частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК и от надлежна страна, намира същата за процесуално допустима, а разгледана по същество - неоснователна. За да постанови оспореното определение Административен съд – Варна е приел, че в случая непрепращането на жалба и сигнал на К. П. до Контролния съвет /КС/ на Камарата на архитектите в България /КАБ/ и непроизнасянето му с решение по подадена жалба и сигнал, е квалифицирано с подадената до съда жалба като неоснователно бездействие по смисъла на чл. 256 от АПК. Съдът приема също така, че от една страна липсва правен интерес от така търсената защита, тъй като тя не е свързана със засегнати права и интереси на жалбоподателката, доколкото се възразява, че не е разгледан подаден сигнал за извършено от друго лице дисциплинарно нарушение. От друга страна според съда решението по същество, което жалбоподателката иска да бъде постановено по подадената от нея жалба – сигнал, предполага постановяване на правен акт, а не извършване на фактическо действие, поради и което защитата по чл. 256, ал. 1 от АПК се явява и лишена от предмет. Така постановеното определение е правилно. Правилно административният съд е приел, че в конкретния случай защитата по реда на чл. 256 от АПК е неприложима, доколкото предмет на иска по тази разпоредба е неоснователно бездействие, проявено чрез неизпълнение на произтичащо от закон или друг нормативен акт задължение за извършване на фактическо действие. В случая искането на частната жалбоподателка за постановяване на решение от страна на КС на КАБ по подадена от нея жалба – сигнал срещу решение на Комисията по дисциплинарно производство не предполага извършването на фактическа действия от страна на административния орган. В този връзка правилно първоинстанционният съд също така е приел, че с искането си за постановява на решение от КС на КАБ по подадена от нея жалба и сигнал, жалбоподателката е целяла като краен резултат издаването на индивидуален административен акт. Поради това не е налице бездействие на органа, съответно не е налице годен предмет на обжалване по реда на чл. 256 АПК или правен интерес в тази връзка, както и правилно приема административният съд, доколкото търсената защита е свързана с подаден сигнал за извършено дисциплинарно нарушение от едно трето лице. Следователно, както правилно е приел административният съд, оспорването се явява недопустимо, което води до недопустимост и на образуваното по него съдебно производство, подлежащо на прекратяване на основание чл. 159, т. 1 и т. 4 от АПК. С оглед на горното определението следва да се остави в сила като валидно, допустимо и правилно. По изложените съображения и на основание чл. 236 във вр. с чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, второ отделение,