Определение № 183 от 08.09.2022 г. на ВКС по т. д. № 1032/2021 г.

Производството е по чл.248 от ГПК. Образувано е по молба на адв.К. Л., пълномощник на М. С. М., с която същата моли да се измени определение №142/23.03.2022г. по т.д. №1032/21г. на ВКС на РБ в частта за разноските, като й бъде присъдено адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на ответницата по касация М. С. М.. Ответникът ЗК „Лев Инс“ АД счита молбата за неоснователна. Излага доводи, че на ответницата по касация - ищца по иска М. М. не се е полагала безплатна правна помощ, тъй като тя е получила на 02.02.2021г. сума в размер на 171 934,20 лева. Също излага доводи, че по делото не е представено валидно обосновано нейно искане за оказаната помощ, нито изложено съгласие относно дължимостта на разноски. Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение констатира следното: С определение №142/23.03.2022г. по т. д. №1032/21г. на ВКС на РБ, не е допуснато касационно обжалване на решение №17/05.01.2021г. по в.гр.д. №2322/2020г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, VII въззивен граждански състав, с което след частична отмяна и потвърждване на решение №5188/02.12.2019г. по гр.д. №47/2019г. на Благоевградски окръжен съд, Гражданско отделение, 11 състав, касационният жалбоподател е осъден да заплати на М. С. М. сумата от 130 000 лв. – обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на сина й Л. Х. С., настъпила вследствие на ПТП на 17.02.2018г., ведно със законната лихва, считано от 06.09.2018г. до окончателното изплащане на сумата. В определението настоящият съдебен състав е приел, че не са налице доказателства за заплатено от ответницата по касация адвокатско възнаграждение. Молбата за допълване на определението е подадена в срока по чл.248, ал.1 от ГПК. Искането за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 ал.2 от ЗА е заявено с отговора на касационната жалба. В първоинстанционното производство е представен договор за правна защита и съдействие от 10.05.2018г., с който ответницата по касация М. С. М. е възложила на адвокати Х. Л. и Я. С. представителство по съдебното производство във връзка с уреждането на последиците от смъртта на нейния син при ПТП от 17.02.2018г. Неоснователни са доводите на ответника по касация, че в случая на ответницата по касация - ищца по иска М. М. не се е полагала безплатна правна помощ, тъй като тя е получила на 02.02.2021г. обезщетение в размер на 171 934,20 лева въз основа на въззивното решение, а и по делото не е представено валидно обосновано нейно искане за оказаната помощ. В чл.38, ал.1 от ЗА са предвидени три хипотези, при които адвокатът може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие: 1. на лица, които имат право на издръжка; 2. на материално затруднени лица и 3. на роднини, близки и на друг юрист. Наличието на основанията по цитираната разпоредба не могат да бъдат обсъждани от съда при произнасянето по отговорността за разноски. Това следва от изчерпателно посочените в чл.38, ал.2, вр. ал.1 от ЗА предпоставки за присъждане на адвокатско възнаграждение на адвокат, оказал безплатна правна помощ: да е оказана безплатно адвокатска помощ и съдействие на някое от основанията по чл.38, ал.1, т.1 – т.3 от ЗА и в съответното производство насрещната страна да е осъдена за разноски. Осъществяването на тези условия задължава съда да определи адвокатско възнаграждение на оказалия безплатна правна помощ адвокат в размер не по-нисък от предвидения в Наредбата по чл.36, ал.2 от ЗА, като осъди другата страна да го заплати. За съда не съществува задължение да извършва проверка дали посоченото в договора за правна защита и съдействие основание за оказване на безплатна адвокатска помощ действително е налице. Право на адвоката е да прецени дали да окаже безплатна помощ по отношение на лицата по чл. 38, ал.1, т.1 – т.3 от ЗА, за което на основание чл.38, ал.2 от ЗА му се дължи възнаграждение само при благоприятен изход на делото по отношение на представлявания. В този смисъл е последователната практика на ВКС, намерила израз в определение №628 от 18.10.2012г. по ч. гр. д. №598/2012г., III г. о., определение №1199 от 25.10.2013г. по гр. д. №4224/2013г., IV г. о., определение №708 от 05.11.2015г. по ч. гр. д. №4891/2015г., IV г. о., определение №257 от 09.05.2018г. по ч. т. д. №226/2018г., II т. о., определение №395 от 09. 07. 2018г. по т. д. №1314/2018 г., II т. о. и др. Поради изложеното молбата на адв.К. Л., пълномощник на М. С. М., по чл.248 от ГПК следва да бъде уважена. Съобразно обжалваемия интерес в касационното производство адвокатското възнаграждение следва да бъде присъдено в размер на 2310 лева, определен съгласно чл.7, ал.2, т.4, вр. чл.9 ал.3 от Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд,