Определение № 5664 от 04.12.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2704/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ответника по делото „БТБ България“ АД срещу решение № 142/31.03.25г., постановено по в.гр.д. 115/25г. на Русенски окръжен съд, с което касаторът е осъден да плати по чл. 200, ал.1 КТ на Д. В. Д. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 30000лв. за причинена трудова злополука, настъпила на 11.03.22г., заедно със законната лихва от 11.03.22г. до окончателното плащане. Въззивният съд е приел в мотивите си, че ищецът е работил на длъжност „комплектовчик и работник в товаро- разтоварна дейност“, но на 11.03.22г. по време на извършваната работа- при дърпане на празна транспалетна количка губи равновесие и пада, като количката минава върху десния му глезен и причинява диафизарни счупвания на десни голямопищялна и малкопищялна кости, наложили метални остеосинтези. Увреждането било признато за трудова злополука с разпореждане на НОИ. Това увреждане довело до трайно затрудняване движенията на десен долен крайник. Ищецът претърпял две хирургични интервенции, като предстои още една за отстраняване на металните тела. Лечението досега продължило повече от година и било съпроводено с интензивни болки, невъзможност за самостоятелно обслужване, емоционален стрес. Все още не било настъпило пълно възстановяване като ищецът накуцва с десния крак, изпитва болки и затруднения при продължително вървене и стоене прав, и при промяна на времето. Въззивният съд е приел за неоснователно възражението на ответника за съпричиняване (нарушени правила за безопасна работа при груба небрежност). В инструкцията за работа с транспалетна количка липсвали указания за видимостта при каране и по наклон, такива инструкции не били давани и от по- опитните служители в предприятието, както и при проведените периодични инструктажи. Липсвали указания и за това дали количката следва да се бута и дърпа и дали това може да стане с една или с две ръце. Въззивният съд определил обезщетение по чл. 52 ЗЗД в размер на 30000лв.. В касационната жалба на работодателя „БТБ България“ АД са изложени съображения, че ищецът бил нарушил правилата за безопасна работа и по- конкретно забраната на б.“с“ на т.5.2.5 от Инструкцията за безопасна работа с транспалетна количка, версия 01/2019г.. Тази забрана била нарушена при груба небрежност. Обжалва се въззивното решение и в частта за пирсъдената законна лихва за забава, доколкото ищецът не посочил банкова сметка и работодателят не могъл да му плати своевременно обезщетението. В изложението към жалбата се поддържа искане по чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК и се поставят два въпроса- Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички събрани по делото доказателства и да направи фактически изводи въз основа на тях? Налице ли е груба небрежност при липса на елементарно старание и внимание и неполагане на грижа за себе си? ВКС счита, че липсва основание за допускане на касационно обжалване. При съпричиняване с груба небрежност е необходимо нарушение на правилата за безопасна работа с форма на вина- груба небрежност. В отговора на исковата молба работодателят е направил възражение за съпричиняване като твърди, че е нарушено правилото на б.“с“ на т.5.2.5 от Инструкцията за безопасна работа с транспалетна количка, версия 01/2019г., съгласно което количките не трябва да се изпускат от ръце. В случая обаче, механизмът на злополуката е установен по различен начин в разпореждането на НОИ за приемане на трудова злополука, за разлика от твърдението на работодателя, че злополуката била станала по причина, че количката била изпусната от ръце. Напротив, в разпореждането на НОИ, което представлява индивидуален административен акт и обвързва съда, начинът на увреждане е друг- загуба на контрол върху количката, падане на човека и преминаване на количката върху десния му крак. Количката е била изпусната от ръце поради случайно събитие- непредвидимо подхлъзване и падане на водача, а не заради виновно поведение. Случайното събитие изключва вината, включително и грубата небрежност, доколкото е форма на вина. Въззивният съд не се е отклонил от практиката на ВКС по поставените въпроси относно задължението на съда да обсъди всички доказателства и въз основа на тях направи фактическите си изводи, както и относно съпричиняването при груба небрежност, поради което липсват твърдените от касатора основания за допускане на касационно обжалване. Неоснователно е и твърдението за очевидна неправилност на въззивното решение в частта за присъдената законна лихва за забава. Според работодателят забавата му отпада тъй като ищецът не бил посочил банкова сметка, по която да плати обезщетение в размер на 10000лв.. Плащането е носимо и кредиторът не е длъжен да приеме частично плащане. Освен това то може да се извърши и без кредиторът да посочи своя банкова сметка, по която да се извърши плащането- например чрез пощенска услуга или чрез откриване на банкова сметка на името на кредитора и уведомяване, т.е. не е необходимо съдействие от кредитора в исканата от работодателя форма. С оглед изхода на спора в полза на ищеца следва да се присъдят разноски за настоящата инстанция в размер на 3000лв., представляващи платен адвокатски хонорар съгласно представена разписка и искане, направено с отговора на касационната жалба. Воден от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО