Определение № 169 от 08.02.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4538/2022 г.

Производството е по чл.248 ГПК. С определение № 4388/ 19.12.2022 г., постановено по настоящето дело, Върховният касационен съд е допуснал касационно обжалване на въззивно определение на Софийски апелативен съд № 2368 от 26.09.2022 г. по ч.гр.д.№ 2314/ 2022 г., отменил го е, след което е отхвърлил искането на С. Б. Я. по чл.248 ГПК за допълване в частта за разноските на определение на Софийски градски съд от 14.07.2021 г. по гр.д.№ 8105/ 2017 г. чрез осъждане на Държавата, представлявана от министъра на финансите, да заплати на С. Б. Я. сумата 1 500 лв. Държавата, представлявана от министъра на финансите, е поискала определението от 19.12.2022 г. да бъде допълнено в частта за разноските. Процесуалният й представител /юрисконсулт/ поддържа, че е заявил своевременно искане за присъждане на разходи за юрисконсултска зашита и държавна такса и е представил доказателства за извършването им, но съдът е пропуснал да се произнесе по това искане. Счита, че са налице предпоставките за допълване на постановения акт, като ответната страна бъде осъдена да заплати сторените разноски. Ответната страна С. Я. оспорва молбата като поддържа, че молителят не е представил списък за разноските, както и че няма доказателства на представляващия Държавата юрисконсулт да е заплатено възнаграждение. Съдът намира молбата за допустима, но разгледана по същество - за неоснователна. Пред Върховния касационен съд ч.гр.д.№ 4538/ 2022 г., IV г.о., е образувано по частна жалба на Държавата, представлявана от министъра на финансите срещу въззивно определение на Софийски апелативен съд № 2368 от 26.09.2022 г. по ч.гр.д.№ 2314/ 2022 г., с което е отменено определение на Софийски градски съд от 21.06.2022 г. по гр.д.№ 8105/ 2017 г., след което е изменено в частта за разноските определение на Софийски градски съд от 14.07.2021 г. по гр.д.№ 8105/ 2017 г., като Държавата, представлявана от министъра на финансите, е осъдена да заплати на С. Б. Я. сумата 1 500 лв. С определението си от 19.12.2022 г. Върховният касационен съд е допуснал касационно обжалване на въззивното определение, отменил го е, след което е отхвърлил искането на С. Б. Я.. Няма основание за изменение на така постановеното определение в частта за разноските. Според практиката на Върховния касационен съд (виж определение № 216/ 17.07.2017 г. по гр.д.№ 3648/ 2016 г., III г.о.; определение № 97/ 25.03.2015 г. по т.д.№ 987/ 2014 г., I т.о., определение № 256/ 01.08.2017 г. по гр.д.№ 1355/ 2017 г., IV г.о., определение № 18/ 12.01.2017 г. по ч.гр.д.№ 5183/ 2016 г., IV г.о.), в производството по чл.248 ГПК не се дължат разноски на насрещната страна. Разпоредбата на чл.81 ГПК е неприложима в това производство, тъй като определението по чл.248 ГПК няма характер на акт по чл.81 ГПК - с него не се решава материалноправен или процесуалноправен въпрос по гражданско дело или свързано с него частно производство. След като не се дължат разноски в производството по чл.248 ГПК, няма основания за присъждане на разноски и по делата, образувани при обжалване на постановения в това производство акт. По изложените съображения съдът