Определение № 448 от 20.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 51/2012 г.

Производството е по реда на чл.274 ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Д. М. А. чрез адв.С. Л. срещу разпореждането от 15.12.11г.по в.гр.дело № 309/11 г.на Окръжен съд - Търговище,с което е издаден изпълнителен лист в полза на Х. М. и Т. Т. за определения им режим на лични контакти с внука им Ф. Б..Правят се доводи за допуснати нарушения на съдопроизводството и се иска отмяна на разпореждането. Ответниците по частната жалба чрез адв.Д. П. молят да бъде оставена без уважение. Частната жалба е депозирана в законовия срок по чл.275 ал.1 от ГПК и е процесуално допустима. Като взе предвид доводите в частната жалба и извърши проверка относно законосъобразността на атакувания съдебен акт,Върховният касационен съд приема следното: Частната жалба е неоснователна. С обжалваното разпореждане окръжният съд е приел,че са налице основанията за издаване на изпълнителен лист по реда на чл.404 т.1 пр.ІІ ГПК.Преценил е,че въззивното решение,с което е определен режим на лични контакти на Х. Х. М. и Т. А. Т. с техния внук Ф. Ф. Б. има изпълнителна сила и може да бъде изпълнявано принудително,поради което в този смисъл се приравнява на осъдителното решение. Не може да се приеме, че разпореждането, постановено от окръжния съд е нищожно, поради нарушена компетентност на съда. Безспорно разпоредбата на чл. 405, ал. 2 ГПК установява, че компетентен да се произнесе по молбата за издаване на изпълнителен лист въз основа на влязлото в сила съдебно решение е районният съд, който е разгледал делото. Разпореждането, произнесено от по-висш по степен съд, не може да обуслови нищожност или процесуална недопустимост след като - по арг. на чл. 270, ал. 4 ГПК, произнесеното решение по съществото на спора от по-висш по степен съд в нарушение на правилата за родова компетентност на делата, не предполагат толкова тежък порок на съдебния акт. За да постанови разпореждането за издаване на изпълнителен лист на основание чл. 404, ал. 1 ГПК съдът извършва проверка дали актът - т. е. съдебното решение е редовно от външна страна и дали удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. Обстоятелствата, които проверява компетентния районен съд, не се различават от онези, който по принцип въззивния съд проверява в рамките на функционалната си инстанционна компетентност, поради което и доколкото е налице "изземане" на компетентност, това изземане не може да обуслови порок на произнесения от по-горния съд съдебен акт- в случая на разпореждането за издаване на изпълнителен лист. Правилно е преценено от съда,че въззивното решение е изпълнително основание доколкото създава права и поражда задължение за предаване на детето и съответно кредиторите имат право на принудително изпълнение. По изложените съображения настоящата инстанция приема,че частната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение,а обжалваното разпореждане – да се остави в сила. Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІІІ г.о.