Решение № 183 от 23.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1387/2011 г.

Решение № 183 от 23.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1387/2011 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Олга Керелска Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Ю. К., гражданин на И. срещу решение № III-109 от 30.06.2011 г. по в. гр. д. № 633/2011 г. на Бургаския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 104/20.02.2011 г. по гр. д. № 3748/2010 г. на Бургаския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от касатора срещу П. М. М. от [населено място] иск с пр. осн. чл. 59 ЗЗД за сума в размер на 8 931,24 британски лири. В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение. Касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявеният иск, да бъде уважен. Ответникът по касация П. М. М. от [населено място], чрез адв. Б. Д., оспорва основателността на касационната жалба в писмен отговор по делото. С определение № 399 от 15.03.2010 г. по делото е допуснато касационното обжалване на въззивното решение по въпроса за разпределение на доказателствената тежест. Прието е че по този въпрос съдът се е произнесъл в противоречие с неговото разрешаване в Р № 25 по гр. д. № 1832/2010 г. на ВКС, I. Г. о., постановено при условията на чл. 290 ГПК, поради което касационното обжалване е допуснато на осн. чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. В отговор на поставения правен въпрос с цитираното решение, което има задължителен характер, е прието че според разпоредбата на чл. 127 ГПК (отм.) сега чл. 154 ГПК/ всяка страна е длъжна да установи обстоятелствата, на които основава исканията или възраженията си. От тук следва, че всяка страна носи доказателствена тежест за фактите, от които извлича за себе си изгодни правни последици. Когато тази тежест не е изпълнена, съдът следва да приеме, че фактите не са се осъществили и страната която се позовава на тях не може да извлече изгодните във връзка с тях правни последици. По основателността на касационната жалба: За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че от събраните по делото доказателства не се установява неоснователно обогатяване на въззивника за сметка на въззиваемия с претендираната с исковата молба сума. С оглед на това е отхвърлил предявения иск в размер на 8 931,24 британски лири. В исковата молба ищецът твърди, че договорената между страните по делото цена във връзка с покупката на недвижимия имот в България е била в размер на 22 000 брит. лири. Според него това е била общата крайна сума, която следвало да заплати за осъществяване на сделката и която включвала и комисионната за агенцията за продажба на недвижими имоти, в която работил ответника. Твърди също така, че преди да отпътува от България заплатил на П. С. С., служителка на агенцията в брой депозит за закупуването на имота в размер на 1342 брит. лири, което обстоятелство не се оспорва и за което по делото е представена разписка. В последствие по откритата банкова сметка на негово име в България превел общо закръглена сума в размер на 23 200 бр. лири, в която сума била включена и сумата от 9 000 брит. лири, които същият превел не във връзка със закупуването на имота, а с оглед бъдещ негов ремонт, който възнамерявал да извърши. Ответникът обаче изтеглил сума в размер на 23 175,72 брит. лири, в която се включва и сумата от 8931,24 бр. лири, които не били преведени във връзка със сделката и които не му се дължат. По искане на ищеца е назначена съдебно счетоводна експертиза, която е установила, че от банковата сметка от ответника П. М. и П. С. са изтеглени общо 29 693,87 брит. лири. Ответникът не оспорва обстоятелството, че цената на закупения имот възлиза на 22 000 брит. лири, но твърди, че страните са се договорили за заплащане на комисионна в размер на 10%, от договорената цена, която възлиза на сумата 2 200 британски лири. Твърди също така, че е организирал извършването на ремонт на закупения имот на стойност 4 400 брит. Лири. Тези твърдения ответника навежда като обосновка на осъществените тегления от сметката на ответника. За установяване на същите представя комисионен договор от 25.07.2005 г. и договор за ремонт на недвижим имот. И двата документа са оспорени, като назначената във връзка с оспорването на първия договор графологична експертиза е установила, че договора не е подписан от ищеца. Други доказателства за договорена и дължимо комисионна ответникът не е представил. Разпитания по делото свидетел установява, че ремонтът на закупения от ищеца недвижим имот е организиран от него самия, като е бил извършен от ирландски граждани. Следователно по отношение на сумите от 2 200 и 4 400 британски лири/ общо 6 600 брит. Лири/, не се доказва твърдяното от ответника основание за тяхното изтегляне. Предвид правилата за разпределение на доказателствената тежест именно в негова тежест е било да го установи. Следователно същите са получени без основание и следва да бъдат възстановени. Без значение за изхода на спора е обстоятелството, че ответникът е бил представител агенция за недвижими имоти "С. К. България", О., която е юридическо лице. Видно от представените по делото пълномощни ответникът е упълномощен да тегли суми от сметката в лично качество като физическо лице и няма данни изтеглените суми да са внасяни по сметка на агенцията. Последният също не прави възражения в този смисъл. По изложените съображения предявеният иск се явява основателен и следва да бъде уважен в размер на сумата 6 600 брит. лири. За разликата до пълния претендиран размер същият като недоказан следва да бъде отхвърлен. В тежест на ищеца е било да установи, твърдяните от него обстоятелства относно точния размер на дължимите във връзка с покупката на имота разходи / в. ч. и тези за регистрация на негово дружество на територията на РБ/, което в случая не е сторено. С оглед на изложеното, обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, в която искът е отхвърлен за размера от 6 600 британски лири. Вместо него следва да бъде постановено ново решение, с което за този размер предявеният иск да бъде уважен. Сумата се дължи, ведно със законната лихва от датата на исковата молба 14.05.2010 г. до окончателното й изплащане. В останалата обжалвана част решението следва да бъде оставено в сила. Съразмерно с уважената част от исковете, на ищецът се следват разноски за трите инстанции в размер на 4 559,36 лв. Съразмерно с отхвърлената част от исковете на ответника П. М. М. се следват разноски в размер на 1218,96 лв. По компенсация последният следва да бъде осъден да заплати разноски в размер на 3 340,40 лв. за производството пред трите инстанции. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г. о.