Определение № 397 от 12.12.2013 г. на ВКС по т. д. № 4505/2013 г.

Производството е извънинстанционно - по реда на чл. 307, ал. 1 ГПК.

Образувано е по молба с вх. № 5893/1.VІІІ.2013 г., означена като „№ 8”, на едноличния търговец К. И. Б. от С., действащ с фирмата „К. Ф.-К. Б.”, съдържаща негово искане по чл.303, ал. 1, т.т. 1 и 2 ГПК: за отмяна на влязлото в сила първоинстанционно решение № 17 на Врачанския ОС от 5.ІІІ.2002 г. по гр. д. № 788/2001 г., постановено на основание чл. 630, ал. 2 ТЗ, с което е била обявена неплатежоспособността му като ЕТ с начална дата 30.ХІІ.1998 г., открито е било по отношение на него производство по несъстоятелност и той е бил обявен в несъстоятелност – вкл. с прекратяване на дейността му и с назначаване на временен синдик и насрочване на първо събрание на кредиторите. Претендира се след отмяната на това решение по чл. 630, ал. 2 ТЗ, образуваното по молба с правно основание по чл. 625 ТЗ на [фирма]-С. срещу настоящия молител производство по несъстоятелност да бъде прекратено, а също и „да се провъзгласи възникването в негова полза на правата, произтичащи от чл. 631а, ал. 1 ТЗ”. Молителят Б. поддържа, че едва на датата 12 юни 2013 г. той е могъл да получи достъп до материалите по прокурорска преписка № 2550/08 г. по описа на Окръжна прокуратура-В., като доказателство приложено по т. д. № 1724/2013 г. по описа на Софийския апелативен съд, в която се съдържало постановление от 15.ХІІ.2009 г. на зам. Окръжия прокурор К. Т. за отказ да бъде образувано досъдебно производство срещу съдията от Врачанския ОС, постановил решението по чл. 630, ал. 2 ТЗ, чиято отмяна молителят Б. претендира. Отделно от това към молбата за отмяна са приложени още 22 писмени доказателства, значението на всяко едно от които за основателността на исканията си Б. не е обяснил в т. нар. приложение „Обосновка по молба за отмяна № 8” с вх. № 8921/1.Х.2013 г.

Ответната по тази молба за отмяна [фирма]-С. (на латиница с фирмено наименование „Fibank”), не е ангажирала становище на свой представител по основателността на молбата за отмяна на релевираните в нея две правни основания – по т.т. 1 и 2 на чл. 303, ал. 1 ГПК.

Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че макар и да е подадена от надлежна страна /ответник/ в първоинстанционното пр-во по гр. дело № 788/2001 г. по описа на Врачанския ОС, ГК, молбата на едноличния търговец К. И. Б., действащ с фирмата „К. Ф.-К. Б.”, за отмяна по чл. 303, ал. 1, т.т. 1 и 2 ГПК на постановеното по това дело решение № 17/5.ІІІ.2002 г., което, съгласно чл. 219, б. „ в ” ГПК /отм./, е влязло в сила на датата 17.ІV.2003 г., ще следва да се преценява като процесуално недопустима.

Съображенията за оставянето й без разглеждане са следните:

1. По т. 1 на чл. 303, ал. 1 ГПК:

Съгласно чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК молбата за отмяна се подава в тримесечен срок, считано от деня, в който на молителя е станало известно новото обстоятелство, или от деня, в който той е могъл да се снабди с новото писмено доказателство. Две са главните кумулативно посочени от законодателя изисквания към тези обстоятелства, респ. - доказателства: те да са „от съществено значение за делото” и да не се могли да бъдат известни при решаваното му или с които страната да не е могла да се снабди своевременно. Прокурорска преписка № 2550/2008 г. по описа на Врачанската окръжна прокуратура, до която Б. твърди, че бил получил достъп едва на датата 12 юни 2013 г., е образувана след изтичането на пет години от датата, когато е влязло в сила решението по чл. 630, ал. 2 ТЗ, чиято отмяна той претендира в настоящето извънинстанционно пр-во. Тази преписка обаче не е и не може да бъде „ново писмено доказателство”, каквото има предвид законодателят в хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, след като завеждането й е станало по сигнал на настоящия молител за извършени от съдията във Врачанския ОС престъпления по служба, имащи връзка с постановеното от него решение по чл. 630, ал. 2 ТЗ. Напротив, още на 15.ХІІ.2009 г. с постановлението на врачанския зам. окръжен прокурор за отказ да бъде образувано досъдебно производство и за прекратяването й, е било разпоредено за се уведоми авторът на сигнала – К. Ив. Б., вкл. и за възможността последният да обжалва прекратяването пред Апелативната прокуратура в [населено място]. Следователно посочената в настоящата молба за отмяна дата 12 юни 2013 г. е ирелевантна – тя не може да е начало на преклузивния тримесечен срок по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК. На това основание се налага извод, че настоящата молба за отмяна е просрочена и затова тя не следва да бъде допусната до разглеждане по същество.

2. По т. 2 на чл. 303, ал. 1 ГПК:

Съгласно чл. 305, ал. 1, т. 2 ГПК молбата за отмяна се подава в тримесечен срок, считано от деня на влизане в сила на решението или узнаване на присъдата, но не по-късно от една година от влизането й в сила, но само доколкото с такива съдебни актове, т.е. по надлежния съдебен ред, са били установени: неистинност на документ, на показания на свидетел, на заключение на вещо лице, върху които е било основано решението, чиято отмяна се претендира, или престъпно действие на страната, на нейния представител, на член от състава на съда или на връчител във връзка с решаване на делото. В случая липсва такъв съдебен акт /присъда/, с който да се установява престъпно действие на съдията, постановил решението по чл. 630, ал. 2 ТЗ, чиято отмяна К. Ив. Б. претендира, а и прилагайки към молбата си препис-извлечение от акт за смърт № 0047/21.01.2011 г. подателят й не оспорва обстоятелството, че на предхождащата издаването на документа дата този съдия /Б. Д. С./ е починал. Ето защо, при констатираната липса на съдебни актове от категорията на визираните в текста на т. 2 на чл. 303, ал. 1 ГПК, е безпредметно да се преценява подадена ли е била молбата на Б. с правно основание по т. 2 на чл. 303, ал. 1 ГПК в преклузивния тримесечен срок. Следователно и на това основание тя е процесуално недопустима.

В заключение, настоящият съдебен състав счита за уместно да напомни в случая, че - съгласно нормата на чл. 3 ГПК - участващите в съдебните производства лица под страх от отговорност за вреди са длъжни да упражняват предоставените им процесуални права добросъвестно – съобразно добрите нрави.

Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение