Определение № 365 от 27.01.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3646/2025 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. С молба вх. № 22046 от 27.11.2025 г. адвокат В. Т. като пълномощник на И. С. З., В. Р. Х., М. С. Х., В. С. В., С. Г. Г., Г. Г. В., М. С. В., Х. И. Ч., Н. И. А., Н. С. П., С. Б. П. и Л. М. В., е поискал допълване на определение № 5146 от 11.11.2025 г., като му се присъдят разноски на основание чл. 38, ал. 1 и ал. 2 ЗА. Н. А. Б. и Д. В. В. са оспорили искането, като твърдят, че е невъзможно адвокат Т. да представлява безплатно всичките 12 ответника по молбата за отмяна, тъй като няма как всеки от тях да е роднина или материално затруднен, а в молбата, подадена от името на В. С. В., С. Г. Г. и Г. Г. В. няма искане за присъждане на разноски, поради което компетентността да определи възнаграждението е на съответния адвокатски съвет по реда на чл. 36 ЗА. За да се произнесе касационният съдебен състав констатира следното: С определение 5146 от 11.11.2025 г., постановено по настоящото дело (влязло в сила с потвърждаването му с определение № 133 от 13.01.2026 г. по ч. гр. д. № 4810/2025 г. на ВКС, ІІ г. о.) е оставена без разглеждане като процесуално недопустима молба с вх. № 266215 от 10.04.2025 г. и допълнителна молба, наименована „молба-допълнение“ с вх. № 268733 от 30.05.2025 г., подадени от Н. А. Б. и Д. В. В. за отмяна на влязлото в сила решение № 684 от 23.05.2023 г. по гр. д. № 2580/2022 г. на Софийски апелативен съд и потвърденото с него решение № 260662 от 23.02.2022 г. по гр. д. № 15613/2019 г. на Софийски градски съд. С вх. № 272179 от 4.08.2025 г. адвокат В. Т. е подал отговор на молбата за отмяна от името на В. С. В., С. Г. Г. и Г. Г. В. към който е приложено пълномощно, в което няма уговорено възнаграждение, нито изявление, че страните договарят безплатно процесуално представителство в някоя от хипотезите на чл. 38, ал. 1 ЗА. В този отговор е направено възражение за прекомерност на претендираното от молителите адвокатско възнаграждение, но не е поискано присъждане на разноски. С вх. № 271876 от 29.07.2025 г. адвокат В. Т. е подал от името на И. С. З., В. Р. Х., М. С. Х. становище по молбата за отмяна, към което е представено пълномощно и договор за правна защита и съействие с уговорено безплатно процесуално представителство на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ГПК, като е поискано определяне на възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 ЗА. С вх. № 273293 от 2.08.2025 г. адвокат В. Т. е подал от името на М. С. В., Х. И. Ч., Н. И. А., Н. С. П., С. Б. П. и Л. М. В. становище, с което същите се присъединяват към становището на И. С. З., В. Р. Х., М. С. Х.. Приложено е пълномощно от Л. М. В. и пълномощно от Х. И. Ч., Н. И. А., Н. С. П., М. С. В. и С. Б. И., в които не е уговорено възнаграждение нито безплатно процесуално представителство в някоя от хипотезите на чл. 38, ал. 1 ЗА. Не е направено и искане за присъждане на разноски или определяне на възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 ЗА. Липсата на данни за направени от В. С. В., С. Г. Г., Г. Г. В., М. С. В., Х. И. Ч., Н. И. А., Н. С. П., С. Б. П. и Л. М. В. разноски, както и на уговорено безплатно процесуално представителство обуславят и неоснователност на молбата им по чл. 248 ГПК. Извън правомощията на съда е да определи възнаграждение при липса на договор относно него между адвоката и упълномощителя. В този случай липсваща воля по договарянето на възнаграждение може да бъде заместена само от Адвокатския съвет по реда на чл.36, ал.3 ЗА. Производството по чл. 248 ГПК по искането на адвокат В. Т. за определяне на възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА за оказаното безплатно процесуално представителство на И. С. З., В. Р. Х., М. С. Х. следва да бъде спряно с оглед заявеното оспорване от страна на Н. А. Б. и Д. В. В. на предпоставките на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА и образуваното тълкувателно дело № 3/2025 г., ОСГТК на ВКС по въпроса „Има ли право съдът на преценка дали са налице обстоятелствата за предоставяне на безплатна правна помощ по реда на чл. 38, ал. 1 от Закона за адвокатурата при направено искане по чл. 38, ал. 2 от същия закон или те са предоставени единствено на договарящите се и не подлежат на проверка от съда?“ С оглед горните мотиви, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение