Определение № 264 от 18.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1541/2014 г.

Производството е по чл.248 ГПК. Делото е образувано по повод молба за отмяна от 26.04.2013г. на Й. В. И. на влязлото в сила решение от 04.04.2013г. по ч.гр.д.№627/2012г. на ВКС, І г.о. Ответникът Д. Н. Ж., чрез процесуалния си представител, в писмено становище е поддържал, че молбата е недопустима. с определение от 03.04.2014г. вкс е оставил без разглеждане молба за отмяна от 26.04.2013г. на Й. В. И. на влязлото в сила решение от 04.04.2013г. по ч.гр.д.№627/2012г. на ВКС, І г.о. на основание чл.303, ал.1, т.5 ГПК. С определение от 17.07.2014г. по гр.д.№3421/2014г. същото е потвърдено от друг състав на ВКС. С молба от 30.04.2014г. процесуалният представител на Д. Н. е поискал да му бъдат присъдени направените по делото разноски, тъй като липсва такова произнасяне в постановеното определение. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., приема за установено следното: При постановяване на определението си от 03.04.2014г. Върховният касационен съд не се е произнесъл по искане за присъждане на разноски по делото, а такова е направено от процесуалния представител на ответника по молбата в срок, като е бил представен и списък по чл.80 ГПК за сумата 1600 лева. Молителят Й. И. в писмено становище от 29.05.2014г. е възразил срещу присъждането на разноски, като е направил и искане ако бъдат присъдени такива, да бъде намалено заплатеното на адвоката възнаграждение поради неговата прекомерност на основание чл.78, ал.5 ГПК. С оглед установените факти по делото настоящата инстанция намира, че на ответника по молбата следва да бъдат присъдени разноски с оглед разпоредбата на чл.78, ал.2 ГПК. Съдът намира за основателно направеното от молителя възражение по чл.78, ал.5 ГПК и с оглед разпоредбата на чл.9, ал.4, вр. чл.7, ал.1, т.4 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения намира, че следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева. Предвид изложените съображения, съдът