Решение № 590 от 05.10.2026 г. на ВКС по гр. д. № 4868/2023 г.

Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационни жалби на Агенция „Пътна инфраструктура“ и „Грома Холд“ ЕООД срещу решение № 888 от 28.06.2023 г. по в. гр. д. № 2602/2022 г. на Софийския апелативен съд. Жалбоподателят Агенция „Пътна инфраструктура“ /АПИ/ - ответник по предявения иск по чл.49 ЗЗД, счита, че съдилищата неправилно са възприели доказателствата по делото за механизма на процесното ПТП. Неправилно било прието, че е налице противоправно бездействие на АПИ по отношение на вменените й задължения да обозначава и обезопасява пътищата. Неправилно било прието, че е налице фактическият състав на чл.49 ЗЗД. Счита, че основната причина за ПТП е несъобразената скорост на движение на лекия автомобил, при надлежно осъществена временна организация на движението при ремонта на пътното платно. Поддържа се и оплакване за прекомерност на определеното от съда обезщетение за неимуществени вреди – 100 000 лв., и срещу определения от съда процент на съпричиняване. Жалбоподателят „Грома Холд“ ЕООД, третото лице-помагач на страната на ответника, обжалва въззивното решение с тезата, че единствено виновен за настъпилата смърт при ПТП е починалият водач на лекия автомобил. Не било налице противоправно бездействие от страна на АПИ, изразяващо се в непоставяне на предупредителни знаци. Не се доказала причинно-следствена връзка между липсата на знак, показващ ограничение на скоростта съгласно проекта за временна организация и безопасност на движението, и процесния инцидент. Причинната връзка не се предполага, а следва да се докаже. Водачът на автомобила не се съобразил както със законовото ограничение на скоростта от 90 км/ч, така и с поставения знак А 23, което налагало всеки участник в движението да съобрази скоростта си с наличието на ремонт на пътя. Оспорва се и размерът на обезщетението за неимуществени вреди, както и определеният процент съпричиняване. Ответникът в производството Д. В. П. оспорва касационните жалби. Счита, че те са неоснователни. Счита, че възражението за съпричиняване поради непоставен предпазен колан е преклудирано, тъй като е направено от третото лице-помагач „Грома Холд“ ЕООД след изтичане на срока за отговор на исковата молба от ответника АПИ, в който не се съдържа подобно възражение. В откритото съдебно заседание се позовава на мотивите на ТР № 1/2025 от 11.05.2026 г. по тълк. д. № 1/2025 г. на ОСГТК в частта, в която се сочи в какъв срок третото лице може да изрази становището си по делото, както и на обстоятелството, че в случая възражението за съпричиняване поради непоставен предпазен колан е направено след изтичане на едномесечния срок от получаване на съобщението за конституиране на третото лице. С определение № 3453/04.07.2024 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса как се определя от съда процентният израз на приноса на пострадалия за вредоносното събитие и вредоносния резултат и следва ли да се съпоставят поведението на увредения с това на деликвента. С определение № 5586/03.12.2024 г. производството по делото е спряно на основание чл.292 ГПК с предложение до ОСГТК да се произнесе въпроса „Допустимо ли е третото лице-помагач на страната на ответника да предявява преклудирани за ответника възражения срещу предявения иск извън срока за отговор на исковата молба“. С ТР № 1/2025 от 11.05.2026 г. на ОСГТК на ВКС е даден отговор на поставения въпрос в смисъл, че е допустимо трето лице-помагач, конституирано на основание чл. 219 ГПК на страната на ответника, да предявява преклудирани за ответника възражения срещу предявения иск извън срока за отговор на исковата молба, освен ако привличането е при условията на чл. 226, ал. 2 ГПК. Настоящият случай е точно такъв – третото лице-помагач „Грома-Холд“ ЕООД е конституирано в производството по делото с определение № 599 от 28.05.2021 г. по гр. д. № 311/2023 г. на ОС-Благоевград на основание чл.219 ГПК и привличането не е на основание чл.226, ал.2 ГПК. С определение № 2583/26.05.2026 г. по настоящото дело производството е възобновено. По поставения въпрос по чл.280, ал.1 ГПК настоящият състав на ВКС приема следното: В Тълкувателно решение № 88 от 12.09.1962 г., ОСГК на ВС се приема, че при съпричиняването на вредоносния резултат с участието на самия увреден виновно действалото лице следва да отговаря само за онези вреди, които са в причинна връзка с неговото поведение, но не и за последиците от поведението на увредения. Касае се до определяне на размера на отговорността на виновния причинител на вредите, и то само за вредите, причинени на увредения. Затова и не може да се поставя въпрос с оглед на тези вреди за вина на самия увреден. В решение № 117 от 8.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 3540/2013 г., I т. о., се приема, че когато поведението на пострадалия е в причинна връзка с настъпването на злополуката и основание за приложение на разпоредбата на чл.51, ал.2 ЗЗД за намаляване на обезщетението, съдът следва да съобрази степента на приноса за настъпването на вредите. Това предполага съпоставяне на поведението на увредения с това на делинквента и отчитане тежестта на допуснатите от всеки нарушения, довели до настъпване на вредоносния резултат. Паралелът и сравнението на поведението на участниците в движението, с оглед задълженията, които всеки е длъжен да съблюдава, ще обоснове конкретната за всеки случай преценка за реалния принос и разпределянето на отговорността за причиняването на деликта. Същото е прието в решение № 118 от 27.06.2014 г. на ВКС по т. д. № 3871/2013 г., I т. о., решение № 57 от 1.08.2018 г. на ВКС по т. д. № 1677/2017 г., I т. о., решение № 1 от 12.03.2021 г. на ВКС по т. д. № 888/2020 г., II т. о. В посоченото от жалбоподателя решение № 18 от 17.09.2018 г. на ВКС по гр. д. № 60304/2016 г., IV г. о., се приема, че законът възлага на увреденото лице да търпи неблагоприятните последици от допуснатото от него съпричиняване на вредоносния резултат, но не определя изрично начина, по който следва да бъде извършено намаляването на обезщетението. Като критерий в тази насока може да бъде използвана степента на съпричиняването, при която се взема предвид степента на каузалност на поведението на двете страни и съотношението между тях. Преценката за намаляването на размера на обезщетението следва да се извърши въз основа на комплексна преценка на степента на каузалност на действията на деликвента и на пострадалия, степента на тяхната обективна вредоносност, но също така ако е налице субективен елемент трябва да бъдат взети предвид тежестта на извършеното правонарушение, ако действието на увредения е противоправно, както и степента на неговата вина. Самото намаляване следва да отразява размера на участието на увреденото лице в причиняването на общата вреда. Затова е допустимо, ако след извършването на преценката на всички факти и обстоятелства по делото от значение за определяне на съпричиняването, се достигне до извод, че приносът на увреденото лице в общия вредоносен резултат е по-голям от този на деликвента, обезщетението да бъде намалено с повече от половината. Във всички случаи намаляването на обезщетението следва да отчита реалния принос на увреденото лице в настъпването на вредоносния резултат, който в някои случаи може да бъде по-голям от този на деликвента. Посочената практика на ВС и ВКС следва да намери приложение и по настоящото дело. В настоящия случай въззивният съд не е отчел в достатъчна степен тежестта на допуснатите от пострадалия нарушения на правилата за движение по пътищата, в причинна връзка с настъпилата смърт, спрямо тежестта на нарушението, извършено от ответника. Затова като резултат въззивното решение противоречи на посочената практика на ВКС. По съществото на касационната жалба. С обжалваното решение № 888 от 28.06.2023 г. по в. гр. д. № 2602/2022 г. на Софийския апелативен съд е потвърдено решение № 132 от 22.03.2022 г. по гр. д. № 311/2021 г. на Благоевградския окръжен съд, с което Агенция „Пътна инфраструктура“ е осъдена да заплати на Д. В. П. сумата от 60 000 лв., представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на баща му В. Д. П., настъпила на 09.05.2016 г. по път Ш-108 I-1-П.-Кулата при управление от починалия на л. а. „Мерцедес“ 250 Д, рег. [рег.номер на МПС], поради неизпълнение от страна на ответника на задължението му да обезопаси движението, да обозначи надлежно извършващата се фактически на пътя ремонтна дейност към датата на извършването й, да сигнализира за препятствията и опасностите на пътя, като включително постави изискуемите се пътни знаци и маркировка за обезопасяване на движението в съответствие с Наредба № 3/16.08.2010 г. за временна организация на безопасността на движението при извършване на СМР по пътищата и улиците в качеството си на лице, собственик на пътя и на което е възложено управлението на пътя по Закона за пътищата, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането – 09.05.2016 г. Решението е постановено при участие в производството на трето лице-помагач на страната на ответника „Грома Холд“ ЕООД. Въззивният съд е приел, че правната квалификация на предявения иск е по чл.49 ЗЗД. Прието е, че на 09.05.2016 г. В. П., баща на ищеца, пътувал с личния си лек автомобил в посока [населено място] от [населено място] по път III-108. Участъкът от км. 0+000 до км. 9+675 е бил в ремонт. По документация следвало този ден да се полага асфалтова смес от км. 0+800 до км. 1+800 / в двете ленти за движение/ и насипване на скална маса от км. 0+400 до км. 0+ 800. Участъкът от пътя след разклона за [населено място] в посока към [населено място] бил с изрязан асфалт. Спорно е между страните дали между старата настилка и новата е имало разлика във височината приблизително 5 см. От протокола за оглед на местопроизшествието се установява, че приближавайки към пътния възел за автомагистрала „С.“ /“Детелината“ към магистрала С. - Лот 4/, приблизително към км 0+250, както и в момента на достигане на мястото с денивелация на пътя, автомобилът отскочил, получило се навеждане на предната му част и се счупил картерът. От него потекло масло, стигнало бързо до гумите, при което колата станала неуправляема при предприетото спиране. Колата излязла от пътя и паднала в намиращия се в ляво по посока на движението скат, преобърнала се, затиснала водача В. П. и той починал на място. Неговата смърт е в причинна връзка с автомобилната травма — т. е., получена в движещ се автомобил с преобръщане на същия, изпадане и притискане от него /гръдна травма-контузия на ляв бял дроб, контузия на сърцето - миокарда, хемоторакс, счупване на бедрена кост, оток на белите дробове, изразен оток на мозъка, множество охлузвания и кръвонасядания по крайниците, тялото и главата/. Смъртта се дължи на остро настъпила сърдечно - съдова и дихателна недостатъчност от гръдната травма /на бял дроб и сърце/, съчетано с механична асфиксия на дихателните пътища от притискане на гръдния кош от автомобила, което е ограничило дихателните движения. Способствали за настъпването на смъртта са и останалите травматични увреждания – счупване на бедрена кост, която е довела до травматичен шок, като при аутопсията не са установени болестни увреждания и други изменения, които да имат някакво отношение към причината за смъртта, нито увреждания с травматично естество, които да не могат да бъдат обяснени с ПТП. Не е спорно, че пробите от трупа за алкохол, упойващи и наркотични вещества са отрицателни. Прието е за установено, че образуваното по случая досъдебно производство № 288/2016 г. по описа на РУ - Сандански., пр. пр. № 2036/2016 г. на ОП - Благоевград, е прекратено окончателно с постановление на прокуратурата от 09.01.2020 г., връчено на наследниците на починалия. Прекратителното постановление на прокурора е влязло в законна сила. Прието е, че според автотехническата експертиза траекторията на движение на лекия автомобил „Мерцедес“ преди произшествието е била в дясната лента за движение в посока от [населено място] към [населено място], като след удара в нефрезования асфалт автомобилът продължил косо на пътя и след 94 метра напуснал пътното платно, паднал от скат с височина 3, 3 м. и се установил на 121, 9 м. в надлъжна координата и напречна на 16, 00 м. от отправната страна при огледа. Скоростта на движение на лекия автомобил при напускане на пътното платно е била 64. 2 км/ч, като при задействане на спирачната система в края на фрезования участък поради преразпределението на масите тежестта на предния мост се е увеличила за сметка на задния мост, при което разстоянието между пътя и най-ниската част на автомобила - картера, се е намалила и се е получил удар в картера от последващия нефрезован асфалт. След напускане на пътното платно автомобилът се обърнал странично на дясната страна и са нанесени значителни щети по него. По пътя са били поставени три знака един над друг – „Участък от пътя в ремонт“, „Забранено е изпреварването на МПС с изключение на мотоциклети без кош и мотопеди“ и „Опасен завой надясно“. Ремонтът е бил на двете платна, като е бил поставен пътен знак „Ограничителна табела/правоъгълни знаци с бяла и червена диагонална маркировка“. В обратната посока [населено място] - [населено място] са били поставени следните знаци – „Участък от пътя в ремонт“, „Забранено движението със скорост по висока от 60 км/ч“ и „Път с предимство“. Прието е, че началото на изрязания асфалт не е било отвесно, а част от дъга, при което денивелацията е била 5 см. По посока на движението на автомобила не е имало знак, ограничаващ скоростта. Без такъв знак максимално разрешената скорост е била 90 км/ч. Скоростта на автомобила преди произшествието е била 108 км/ч, а в момента на напускане на пътното платно е била 64.2 км/ч. Водачът на автомобила е задействал спирачната система, като имало следи от гуми до началото на ската. Водачът е управлявал със скорост 108 км/ч, по-висока от технически безопасната при ремонт, като при скорост по-малка от 85.3 км/ч, произшествието е предотвратимо. Обсъдени са свидетелските показания. Според свидетеля Д., който всеки ден минавал по въпросния участък, на датата на инцидента 09.05.2016 г. пътят бил като черен път, фрезован път. Асфалтът го нямало въобще, а там, където започвал асфалтът, имало ръб от около поне 15 см. Специфична сигнализация за временна организация по безопасността на движението на самото място на ПТП е нямало, пътят бил чист, там нямало нито знаци, нито светлинни регулатори, които да посочат, че има нещо в ремонт. Минал по пътя и след катастрофата, преди това минавал всеки ден оттам, предния ден пак; този ръб го имало много време, поне 15-20 дни още преди катастрофата. Когато пристигнал на мястото на ПТП-то, се виждали следи от гумите. След ръба имало следи от гуми и масло по пътя. Свидетелят познава добре семейството на починалия - бил зет там и ги познавал, били задружно семейство, сплотени. Даже тъстът на свидетеля - починалият, не искал да прави далечни курсове, той бил тираджия и пътувал само до Гърция, за да може през почивните дни да си е вкъщи, гледал децата – внуците взимал с колата всяка събота и неделя. Гордеел се с това, че синът му учи за доктор, бил много щастлив, той затова станал и тираджия, за да може да го издържа. Починалият бил женен от началото на 80-те години, разбирали се с жена си, обичали се, грижели се за порасналите си деца, прекрасни били отношенията между Д. и баща му. Мъката в семейството на починалия и при ищеца била голяма, макар и да са минали повече от пет години от инцидента. Свидетелят Р. също познава мястото на пътното произшествие. На 09.05.2016 г. пътят бил лош. Имало ремонт, имало много дупки, но и фрезован асфалт. Отпадъците от фрезоването не били почистени, имало малки и едри частици от асфалта. Имало ръб над 15 см. между фрезования и истинския асфалт. Сочи, че не е имало сигнализация на ремонта непосредствено преди него в посоката на водача. Свидетелят е първи братовчед на семейството на починалия. Вестта за смъртта на В. П. била приета много тежко в семейството, В. се гордеел с Д., че ще стане доктор един ден. Правел всичко за него. Починалият бил международен шофьор на камион. Не поемал дълги курсове, за да е по-близко до семейството. Д. имал външни емоционални проявления след сполетялата го скръб, както и почнал да вдига високо кръвно. Той не се затворил напълно, но доста. Имало много особености в неговото поведение и затова са му помагали, били са до него. Имало е моменти, в които не е той все едно, стои и гледа в една точка, като все едно не е нормален. Не знае починалият да е боледувал, този човек бил за пример в рода. Свидетелят С. е главен специалист в Районна пътна служба към Областно пътно управление-Б.. Сочи, че през 2016 г. се извършвал превантивен ремонт на път III-108 - Ново Д.-П.. Преди започване на ремонта се осъществило въвеждане на временната организация за предстоящите строителни дейности. Самият път е с дължина 13. 5 км и ремонтните дейности били разпределени на два етапа. С това била съобразена и временната организация, като първият етап е от нулевия километър до 9+500 и 9+675, вторият етап е от 9+675 до 13+870, като във временната организация били заложени краткосрочни и дългосрочни дейности. Въвеждането на организацията била направена от свидетеля, представител на фирмата-изпълнител и представител на КАТ - П.. На датата, на която настъпило произшествието, бил в участъка за подготвяне на предстоящите за извършване през деня дейности. Когато отишъл на място, там вече била позиционирана пожарна; линейката я нямало, понеже тя транспортирала ранените, които били в колата. Към този момент в участъка от [населено място] до точката, където възникнало произшествието, пътят бил в състояние на етап рециклиране и подготвен за полагане на първи слой асфалтова смес - биндер. Биндер е първият слой, който се полага. Той бил уплътнен с валяци и самата рециклация на пътя била извършена една седмица преди деня, в който било установено произшествието. Строителни дейности през тази една седмица се извършвали извън пътното платно, а самият участък бил пуснат за движение, осъществявало се движение на МПС. Самата манипулация била студено рециклиране, а не фрезоване, участъкът бил изпълнен със студено рециклиране. Студеното рециклиране представлявало фрезоване, но заедно с циментова смес, която разбърква определен слой от пътното тяло, веднага след това влизат валяците, които уплътняват тази смес върху пътния участък. Това трябвало да престои, за да уплътни самия слой, имало един порядък от около седмица престой, за да може после да полагат асфалтовите покрития, така че пътят към този момент не бил фрезован с коловози, а студено рециклиран и уплътнен с валяци. Имало извършвани дейности извън габарита на пътя – отнемане на банкетите и извършване на други дейности. Към този момент временната организация за движение била за дългосрочни строителни работи и краткосрочни строителни работи. Целият път бил разделен на участъци, да се работи. Към този момент в този участък от нулевия до втори километър по пътното платно били приключили строителните дейности, които чакали само полагане на асфалтовите покрития. При това положение движението било пуснато в този участък. Пътят бил ограничен с бализи и стрелки, които указвали неговите габарити, за да не може колите да ползват банкета, който вече бил изкопан и подготвен за отводняването на пътя. Във въззивната инстанция била допусната и приета комплексна автотехническа и медицинска експертиза. Това заключение допълвало вече приетите експертизи в първата инстанция и сочело категорично, че причините за ПТП са няколко: на първо място – техническа причина – наличие на необозначено препятствие на пътя, което е следвало да се обозначи от лицето, стопанисващо пътния участък; наличие на несъобразена скорост от водача – от порядъка на 117 км/ч, довело в комбинация с първата причина до спукване на картера, омасляване на гумите, загуба на сцепление с пътната настилка, излизане от пътя и преобръщане на автомобила, при който е починал на място В. П.. От правна страна е прието, че е налице противоправно деяние под формата на бездействие, изразяващо се в неизпълнение от страна на пътната агенция на законово вменените й задължения, включително чрез натоварване на трети лица, да обозначава и обезопасява пътищата и пътните съоръжения по такъв начин, че да не се стига до пътни инциденти. Съдебно-техническите експертизи и в двете инстанции, както и обсъдените гласни доказателства, сочат на неизпълнение на вменените на АПИ задължения при извършване на ремонт и в двете платна да е създадена временна организация на движението и сигнализация при тази организация, включително и на самата ремонтна дейност, съгласно Наредба № 3/16.08.2010 г. за временната организация и безопасността на движението при извършване на строителни и монтажни работи по пътищата и улиците. Налице са и другите елементи от фактическия състав на отговорността по чл. 49 ЗЗД – наличие на неимуществени вреди, доказани с гласни доказателства, презумпцията за вина не е оборена от АПИ, а вредите са причинени при или при повод на изпълнение на възложената работа. При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът е отчел задължителните за съдилищата указания, дадени в ППВС № 4/23.12.1968 г. Прието е, че първостепенният съд е отчел всички релевантни за приложението на чл.52 ЗЗД обстоятелства, обсъдил е релевантните гласни доказателства и правилно е достигнал до извода, че болките и страданията от неочакваната смърт на бащата на ищеца при пътното произшествие следва да се обезщетят със сумата от 100 000 /сто хиляди/ лева. Въззивният съд е препратил към мотивите на първата инстанция по този въпрос на основание разпоредбата на чл. 272 ГПК. По възражението за съпричиняване въззивният съд е приел, че установеният от първата инстанция принос от 30% не отговаря напълно на фактите и обстоятелствата по делото. Приносът на починалия за настъпилите вредоносни последици не е малък. Той е в два аспекта – избор на несъобразена скорост от над 100 км/ч в конкретния пътен участък и то в сумрачно време – 05.50 часа на 05.09.2016 г. /така на л. 446 от делото, заключението на вещите лица А. и Б./, както и липсата на поставен предпазен колан. Според в. л. д-р Б. именно поради липсата на поставен предпазен колан се е стигнало до тежките телесни увреждания, довели до леталния изход за В. П.. Поради тези причини въззивният съд е определил процент на съпричиняване на пострадалия в размер на 40%. Дори и при прилагане на редукцията от 40% ищецът има право да получи обезщетение за неимуществени вреди от 60 000 лева, колкото е преценил и окръжният съд, макар според него съпричиняването е 30%. Въззивното решение е неправилно. Законосъобразен и в съответствие с доказателствата по делото е изводът на въззивния съд, че процесният инцидент е в резултат на действия и бездействия както на Агенция „Пътна инфраструктура“, така и на пострадалия. Противоправното поведение на АПИ се изразява в непоставянето на пътен знак за забрана на движението по пътя със скорост над 60 км/ч. Такъв знак е не е имало по платното на движение на процесния автомобил, а само в насрещното платно. Законосъобразен и в съответствие със съдебната практика е определеният от въззивния съд размер от 100 000 лв. на обезщетението за неимуществени вреди от смъртта на бащата на ищеца. При определяне на този размер въззивният съд е отчел разясненията относно критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД, дадени в ППВС № 4/23.12.1968 г., като е оценил, включително и чрез препращане към мотивите на първоинстанционното решение на основание чл.272 ГПК, продължителността и интензитета на болките и страданията, силната връзка между ищеца и починалия му баща, както и икономическата обстановка в страната през 2016 г., когато е настъпило процесното ПТП. Въззивното решение съответства на определяните от съда обезщетения за неимуществени вреди от смъртта на родител през период, близък до процесния. Така например в решение № 119 от 25.07.2017 г. на ВКС по гр. д. № 60199/2016 г., IV г. о., е направено обобщение на присъжданите обезщетения, като е прието, че през 2012-2013 г. те са в размер между 100 000 – 120 000 лв., а при установена по-голяма близост между починалите родители и децата - съвместно живеене, обгрижване и др. специфични обстоятелства, обезщетенията са по-високи. В решение № 50071 от 30.10.2023 г. на ВКС по т. д. № 1219/2022 г., II т. о., също е прието, че за смърт на родител, настъпила през 2018 г., обезщетението е 100 000 лв., при близка връзка между родителя и детето, както е и в настоящия случай. В решение № 74 от 22.07.2022 г. на ВКС по т. д. № 569/2021 г., II т. о., е присъдено обезщетение от 100 000 лв. за смърт на родител, настъпила през 2017 г., а в решение № 50043 от 6.06.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1490/2022 г., III г. о. – също 100 000 лв. при смърт, настъпила през 2014 г. В настоящия случай няма основание определеното от въззивния съд обезщетение да бъде намалявано по жалба на ответника и третото лице-помагач. Неправилно обаче е определен процентът на съпричиняването на вредоносния резултат от страна на пострадалия. На първо място – макар възражението за съпричиняване поради непредставен предпазен колан да е направено от третото лице-помагач „Грома Холд“ ЕООД, а не от ответника с отговора на исковата молба, то е процесуално допустимо и по него съдът дължи произнасяне, съгласно приетото в ТР № 1/2025 от 11.05.2026 г. на ОСГТК на ВКС. Неоснователен е доводът, поддържан от ищеца, че възражението за съпричиняване е направено извън едномесечния срок от получаване на съобщението за конституиране на третото лице и затова е преклудирано, съобразно мотивите на посоченото тълкувателно решение. Към момента на конституиране на третото лице с определението по чл.140 ГПК № 599 от 28.05.2021 г. и получаването на съобщението за това конституиране на 11.06.2021 г. по делото не е имало данни за това дали пострадалият е бил с предпазен колан и дали това обстоятелство има някакво значение за непозволеното увреждане, затова подобно възражение обективно не би могло да бъде направено. Яснота по този въпрос дава експертизата на вещото лице инж. Ж. М. С., която е постъпила в съда на 08.06.2021 г. и в последвалото първо съдебно заседание от 17.06.2021 г. третото лице „Грома Холд“ ЕООД е направило възражението за съпричиняване поради непоставен колан. В такава хипотеза не може да се приеме, че възражението е преклудирано. Процесното ПТП е настъпило в участък от път, който и в двете платна на движение е бил в ремонт. Този ремонт е бил означен от АПИ с пътен знак - ограничителна табела, представляваща правоъгълни знаци с бяла и червена диагонална маркировка. По посока на движение на процесния автомобил според вещото лице инж. Ж. С. са били поставени и три други пътни знаци - „Участък от пътя в ремонт“, „Забранено е изпреварването на МПС с изключение на мотоциклети без кош и мотопеди“ и „Опасен завой надясно“. Не е бил поставен обаче знак за ограничаване на скоростта до 60 км/ч, какъвто се е изисквал според чл.41, т.2, вр. чл.2, ал.1 от Наредба № 3 от 16.08.2010 г. за временната организация и безопасността на движението при извършване на строителни и монтажни работи по пътищата и улиците. Такъв знак е имало само от противоположната страна на движение по пътя. Така пострадалият не е могъл да знае с каква максимална скорост може да се движи по участъка от пътя, който е в ремонт, за да съобрази скоростта си с разрешената. Липсата на такъв пътен знак е в причинна връзка с настъпилото ПТП, независимо от това, че пострадалият водач е надвишил и максимално допустимата скорост от 90 км/ч, каквато би била в случая, ако пътят не беше в ремонт. Само ако беше поставен изискуемият знак за ограничение на скоростта до 60 км/ч отговорността на АПИ за настъпилите вреди би отпаднала. Същевременно от своя страна пострадалият водач на МПС е извършил няколко нарушения. На първо място – нарушен е чл.21 от Закона за движение по пътищата, тъй като водачът се е движил по скоростен път, надвишавайки максимално допустимата скорост от 90 км/ч. Извършено е и нарушение на чл.20, ал.2 от Закона за движение по пътищата, изискващ водачите на пътни превозни средства при избиране скоростта на движението да се съобразяват със състоянието на пътя, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. В случая движението се е извършвало малко преди 6 ч. сутринта в началото на месец май, когато видимостта е била намалена, а от друга страна препятствието на пътя е било предвидимо, тъй като е имало знак, който е указвал, че пътят е в ремонт /макар и поставен на 2,1 км. преди мястото на произшествието/, пътят е бил ограничен с бализи и отстрани е имало струпана строителна техника според показанията на свидетелите С. и Б. и според огледния протокол. Според заключението на вещите лица А. и Б. водачът на автомобила е имал техническа възможност да възприеме, че се движи в участък с ремонт и фрезуван асфалт. И двете нарушения се намират в причинна връзка с ПТП, тъй като според вещото лице ако движението на автомобила е било със скорост по-ниска от 85.3 км/ч, произшествието е било предотвратимо. И на последно място – според двете експертизи, приети по делото, пострадалият В. П. е управлявал МПС без поставен предпазен колан, а според вещите лица ако е имало такъв колан, не би настъпила смърт. Поставянето на обезопасителен колан би могло да предотврати изпадане на водача от движещото се МПС и затисване на гръдния му кош при обръщането на автомобила, както и би го предпазило от някои от другите получени травми. При тези данни процентът на съпричиняване на пострадалия следва да се определи на 60 %, доколкото той е допринесъл за настъпилото ПТП в по-голяма степен от ответника. Съответно – обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде определено на 40 000 лв., като за горницата до 60 000 лв. въззивното решение следва да бъде отменено. При този изход на делото следва да се преизчислят разноските на ищеца за първата инстанция, като се редуцират с 1/3 съобразно изхода на делото – от присъдените 300 лв. за адвокатско възнаграждение дължими са 200 лв., а от присъдената държавна такса от 2400 лв. се дължи само сумата от 1600 лв. За въззивната и за касационната инстанция разноски не са правени и не са искани. На жалбоподателя Агенция „Пътна инфраструктура“, ответник по предявения иск, следва да се присъдят разноските за всички инстанции съразмерно на отхвърлената част от иска. За въззивната инстанция разноските са в размер на 1200 лв. държавна такса и 714 лв. за вещи лица; за касационната инстанция – 1230 лв. държавни такси, или общо 3144 лв., от които дължими са 1048 лева /535,83 евро/. Юрисконсултското възнаграждение се определя на 900 лв. за трите инстанции, от които дължими са 300 лв. или 153,39 евро. общият размер на разноските е 1348 лв. /689,22 евро/. На третото лице-помагач „Грома Холд“ ЕООД не се дължат разноски – чл.78, ал.10 ГПК. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,