Определение № 114 от 08.02.2011 г. на ВКС по т. д. № 65/2011 г.

Производството по делото е образувано по реда на §2, ал.9 от ПЗР на ГПК във вр. с чл.213, б.”а” ГПК, отм. по повод постъпила частна жалба от С. А. А., с вх.№ 35282/15.11.2010 год. и друга със сходно съдържание, с вх.№36745/01.12.2010 год., двата номера на Пловдивския окръжен съд, срещу Определение №2959 от 29.10.2010 год. по ч.гр.д.№2224/2010 год. на Пловдивския окръжен съд, ВО, V състав, с което е оставена без уважение частната му жалба срещу определение от 22.06.2010 год. по ч.гр.д.№5065/2010год. на Пловдивския районен съд, ХІІ състав, с което е върната обратно подадената от него „жалба-протест”, имаща характер на възражение по чл.250 ГПК, отм., поради не внасяне на указаната му държавна такса в размер на 25 лв. Частният жалбоподател твърди, че обжалваното определение е неправилно, тъй като съобщението му за внасяне на държавна такса е изпратено по дело №4065/2010 год., а не под номера на първоинстанционното дело-№5065/2010 год. на Пловдивския районен съд, ХІІ състав. Частната жалба е подадена в срока по чл.214, ал.1 ГПК, отм., от страна активно легитимирана за това, срещу определение, подлежащо на касационно обжалване/ чл.218а, б.”в” ГПК, отм./ поради което е процесуално допустима. Частната жалба е основателна. Правилно Пловдивският окръжен съд е възприел изводите на районния съд, че жалбоподателят не е внесъл в указания му седмодневен срок таксата от 25 лв., поради което не е могъл и да представил доказателства за внасянето й /вж. двете съобщения с дадени указания за внасяне на държавна такса и представяне на доказателство за това, изпратени както на посочения от жалбоподателя съдебен адрес- чрез адвокат С. Д., така и на личния му адрес. Те са получени лично от адресата им на датите 18.05.2010 год., съответно на 04.06.2010 год. Изпратени са по правилния номер на делото- №5065/2010 год., а не както твърди жалбоподателят по №4056/2010 год./. Неправилно, обаче, Пловдивският районен съд е указал на жалбоподателя да внесе 25 лв. ДТ, която с оглед на размера й, вероятно е определена по реда на чл.16 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК/ДВ бр.22/28.02.2008 год./. На основание §2, ал.9 от ПЗР на ГПК /ДВ, бр.59/2007 год., в сила от 01.03.2008 год. /, подадената от жалбоподателя С. А. ”жалба-протест”, с вх.№12215 от 15.04.2010 год. на Пловдивския районен съд, която правилно е определена от съда като такава с правно основание чл.250 ГПК, отм., макар и постъпила след влизане в сила на сега действащия ГПК, следва да бъде разгледана по реда на отменения ГПК/ДВ бр.1952 г./. Определяща за този ред е дата на подаване на молбата за издаване на изпълнителния лист, която ако е постъпила до 01.03.2008 год., то и молбата по чл.250 ГПК следва да се разгледа по реда на отменения ГПК. В случая изпълнителният лист срещу жалбоподателят е издаден на 27.02.2007 год., т.е. преди влизане в сила на сега действащия ГПК, поради което молбата му по чл.250 ГПК следва да се разгледа по реда на отменения ГПК. По този ред следва да се определи и дължимата държавна такса, която на основание раздел ІV, пети абзатц от Инструкция №18 от 14.Х.1992 год. на Министерство на правосъдието във вр. с т.8 от Тарифа №1 към Закон за държавните такси за таксите събирани от съдилищата, отм. е в размер на 10 лв. Дадените неправилни указания за внасяне на държавната такса по молбата на жалбоподателя с правно основание чл.250 ГПК, са довели до неправилност и на постановеното прекратително определение. Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд