Определение № 5097 от 24.04.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3638/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от АПК. Образувано е по частна жалба на началник на група „Патрулно- постова дейност“ в Пето РУ при ОДМВР Бургас, чрез юрк. Владимирова против определение № 1332 от 15.02.2024 г., постановено по адм. дело № 99/2024 г., по описа на Административен съд – Бургас, с което е отменен негов отказ рег. № 338800-73/03.01.2024 г. за възобновяване на административното производство по издаване на заповед за задържане на лице рег. № 3388зз-100/28.03.2023 г. и преписката му е върната за възобновяване на производството. Частният жалбоподател оспорва определението като неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано. Иска се да бъде отменено. Прави възражение за прекомерност на претендираните от ответната страна разноски. Ответната страна - Д. Димитров, чрез адв. Гинева, оспорва частната жалба като неоснователна. Счита, че определението е правилно и следва да се остави в сила. Претендира присъждане на разноски. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните намира, че частната жалба е процесуално недопустима, по следните съображения: Производството пред първоинстанционният съд е по реда на чл. 103 ал.3 във вр. с чл.200, ал.1 и сл. от АПК. Предмет на оспорване пред първоинстанционният съд е бил отказ рег. № 338800-73/03.01.2024 г на началник на група „Патрулно- постова дейност“ в Пето РУ при ОДМВР Бургас, с който е отказано да бъде възобновено административното производството по издаване на влезлият в сила индивидуален административен акт заповед за задържане на лице рег. № 3388зз-100/28.03.2023 г. издадена от началник на група „Патрулно- постова дейност“ в Пето РУ при ОДМВР - Бургас. Съгласно разпоредбата на чл. 200, ал. 1 от АПК в едномесечен срок от постъпване на жалбата, компетентния административен съд се произнася с определение, с което я отхвърля или отменя отказа, и изпраща преписката на компетентния административен орган за решаване на искането по същество, като срокът за произнасяне от органа тече от момента на постъпване на преписката при него. Определението на съда може да се обжалва с частна жалба, но предвид разпоредбата на чл. 200, ал. 2 АПК това може да бъде сторено само от страните, участващи в административното производство. В конкретния казус съдебният акт е обжалван от началник на група „Патрулно- постова дейност“ в Пето РУ при ОДМВР Бургас, който е административният орган издал административния акт, предмет на производството пред първоинстанционния съд. Административният орган не е страна в инициираното пред него административно производство, по реда на чл. 99 от АПК, поради което за органа не е налице процесуално право да обжалва съдебния акт, с който отказът му за възобновяване на административно производство е отменен и преписката му е върната за произнасяне. Следва да се отбележи, че съгласно чл. 27, ал. 1 АПК страни в административното производство са заявителят, привлечените и встъпилите заинтересовани граждани и организации. Настоящият частен жалбоподател в административното производство инициирано по реда на чл. 99 АПК има качеството на овластен орган за издаване на административен акт, но не и на страна в развиващото се производство по издаване на административни актове. Поради това и съгласно чл. 200, ал. 2 АПК административният орган не разполага с активна процесуална легитимация за обжалване на постановения по чл. 200, ал. 1 АПК съдебен акт. В този смисъл е и приетото решение № 2 от 24.03.2021 г. по т. д. № 10/2019 г. на ОСС от колегиите на Върховния административен съд. Следователно частната жалба е недопустима и следва да се остави без разглеждане, а производството по делото да се прекрати. При този изход на спора претенцията на ответната страна за присъждане на разноски е основателна, като своевременно направена и доказана, поради което следва да бъде уважена и бъдат присъдени претендираните разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300лв. Възражението за прекомерност е неоснователно тъй като е бланкетно и немотивирано и с оглед предмета на спора, претендирания размер от 300лв. не се явява прекомерен. По тези съображения Върховният административен съд, пето отделение,