Определение № 4326 от 21.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2402/2026 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по частна жалба на Н. Ф. М. срещу определение № 249 от 04.02.2026 г., постановено по адм. дело № 704/2025 г. на Административен съд – Кърджали (АС –Кърджали). С обжалваното определение АС – Кърджали на основание чл. 158, ал. 3 и чл. 159, т. 5 от АПК е оставил без разглеждане жалбата на Н. Ф. М. срещу Уведомително писмо изх. № 02-090-6500/11435/15.11.2022 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите за преходна национална помощ и обвързано с производството подпомагане за животни по реда на Наредба № 3/17.02.2015 г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания, за кампания 2020, издадено от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд “Земеделие“ и е прекратил производството по делото. Частният жалбоподател, чрез пълномощника си, поддържа, че обжалваното определение е неправилно поради постановяването му при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон. Излага доводи, че съдът неправилно е приел, че жалбоподателят не е изпълнил указанията на съда да отстрани констатираните нередовности на жалбата и че оспорването е просрочено. Във връзка със срочността на жалбата сочи, че в чл. 28 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) е предвидено, че комуникацията с ДФ „Земеделие“ се извършва чрез съобщение в системата на електронни услуги (СЕУ) по чл. 30, ал. 2, т. 6 от ЗПЗП в индивидуалния профил на съответния кандидат като към съобщението се прикачва съответния акт или в него се препраща към публикувания в системата акт. Поддържа, че такова съобщение няма в индивидуалния профил на жалбоподателя, нито пък е уведомен по друг начин за оспореното уведомително писмо. Намира, че съдът неправилно е прекратил производството по делото на основание § 12, ал. 2 от ПЗР на ЗПЗП във връзка с чл. 28, ал. 3 от ЗПЗП при положение, че не е уведомен за издаване на акта и неговото наличие в СЕУ съобразно правилото на чл. 18а от АПК. Поддържа, че предвиденият в чл. 28, ал. 3 от ЗПЗП ред за връчване на уведомително писмо чрез директното му публикуване в СЕУ без нарочно съобщение до адресата противоречи на правилото на чл. 18а от АПК, както и че разпоредбата на § 12, ал. 2 от ПЗР на ЗПЗП няма предвидено обратно действие и не намира приложение по отношение на подадените по реда на Наредба № 9 от 27.02.2009 г. заявления и постановените по тях административни актове - уведомителни писма за оторизиране на заявеното финансиране. Възразява по изводите на съда, че не са отстранени нередовностите на жалбата, т. к. са представени допълнителни доказателства от жалбоподателя, а съдът е пренебрегнал служебното начало, по силата на което е длъжен да се произнесе по законосъобразността на обжалвания акт и не е съобразил поисканото удължаване на срока от жалбоподателя. При тези съображения, развити в частната жалба иска да се отмени обжалваното определение и делото да се върне за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът по частната жалба – заместник изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“, не е изразил становище по нея. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страната, намира, че частната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото й, приема следното: Н. Ф. М., в качеството на регистриран земеделски производител, е подал жалба с вх. № 4464/11.12.2025 г. (наименована възражение) срещу Уведомително писмо с изх. с изх. № 02-090-6500/11435 от 15.11.2022 г., издадено от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд “Земеделие“ до АС – Кърджали. С разпореждане № 2393 от 15.12.2025 г. по адм. дело № 704/2025 г. административният съд е констатирал, че жалбата е депозирана директно в съда, не отговаря на изискванията на чл. 151, т. 3 от АПК – не е внесена държавна такса, не е посочено в какво се състои незаконосъобразността на акта и какво точно е искането. Поради това е изискал от административния орган да изпрати административната преписка по оспореното уведомително писмо, задължил е жалбоподателя в 7-дневен срок от съобщението да внесе държавна такса и представи доказателства за това в деловодството на съда, да посочи в какво се състои незаконосъобразността на оспорения акт и какво е искането му, като в противен случай жалбата ще бъде оставена без разглеждане, а производството по делото – прекратено. С придружително писмо вх. 4547/22.12.2025 г. процесуалният представител на ДФ „Земеделие“ е изпратил административната преписка и е посочил, че датата на изтегляне на обжалваното УП от СЕУ е 28.11.2025 г., а датата на публикуване – 17.11.2022 година. В тази връзка се е позовал на § 12, ал. 2 ПЗР на ЗПЗП и е направил възражение за просрочие на жалбата. Към административната преписка е приложено известие за доставяне/връчване на уведомително писмо на кандидата Н. Ф. М. С молба вх. № 68 от 09.01.2026 г. жалбоподателят е представил доказателства за внесена държавна такса и е поискал да се удължи срокът за отстраняване на нередовностите в жалбата поради необходимост от снабдяване с документи. С определение № 70 от 12.01.2026 г. съдът е продължил срока за представяне на документи с 14 дни, считано от датата на изтичане на първоначалния срок или до 28.01.2026 година. С обжалваното определение № 249 от 04.02.2026 г. по адм. дело № 704/2025 г. АС – Кърджали е посочил, че според представената извадка от административната преписка обжалваното уведомително писмо е публикувано в СЕУ на 17.11.2022 г., а датата на която е изтеглено е 28.11.2025 г., поради което 14-дневният срок за обжалване е изтекъл. В тази връзка е цитирал разпоредбата на § 12, ал. 2 ПЗР на ЗПЗП, обн., ДВ, бр. 85/2024 г., в сила от 08.10.2024 г., според която публикуваните в СЕУ до влизането в сила на този закон индивидуални административни актове, с които се отказва изцяло или частично изплащането на безвъзмездна финансова помощ по схемите и мерките, за които редът за подаване на заявление е определен в наредбата по чл. 32, ал. 5 и които все още не са изтеглени, срокът по чл. 28, ал. 3 започва да тече от влизането в сила на този закон. Посочил е, че в разпоредбата на чл. 28, ал. 3 от ЗПЗП е предвидено, че когато индивидуалният административен акт, с който се отказва изцяло или частично изплащането на безвъзмездна финансова помощ по интервенциите по чл. 52, ал. 1, т. 1 и 2, не бъде изтеглен в срок до 6 месеца от публикуването му в СЕУ, актът се счита връчен. Поради това съдът е приел, че жалбата е подадена след изтичане на 14-дневния срок за обжалване и е просрочена. Отделно от съображенията за недопустимост на оспорването, съдът е приел, че жалбата следва да се остави без разглеждане и поради неотстраняване на нередовностите й от оспорващия в определения от съда срок. В тази насока съдът е посочил, че в дадения допълнителен срок оспорващият е представил документи по делото, но не е изпълнил указанията на съда на основание чл. 150, ал. 1, т. 6 и 7 АПК ясно и мотивирано да посочи в какво се състои незаконосъобразността на акта и искането му до съда. При тези съображения е постановил обжалвания резултат. Определението е правилно, поради следното: Правилно съдът е достигнал до извод, че жалбата е процесуално недопустима поради подаването й след изтичане на 14-дневният срок за оспорването й пред съда. Съгласно чл. 28, ал. 1 от ЗПЗП, комуникацията между Държавен фонд "Земеделие" или Управляващия орган на Стратегическия план и съответните кандидати или бенефициенти и съобщаването на индивидуалните административни актове, издадени от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" или от оправомощените от него длъжностни лица или от ръководителя на Управляващия орган на Стратегическия план, се извършва чрез съобщение в системата за електронни услуги (СЕУ) по чл. 30, ал. 2, т. 6 в индивидуалния профил на съответния кандидат или бенефициент, като към съобщението се прикачва съответният акт или в него се препраща към публикувания в системата акт. Когато индивидуалният административен акт, с който се отказва изцяло или частично изплащането на безвъзмездна финансова помощ по интервенциите по чл. 52, ал. 1, т. 1 и 2, не бъде изтеглен в срок до 6 месеца от публикуването му в СЕУ, актът се счита за връчен – чл. 28, ал. 3 от ЗПЗП. По силата на § 12, ал. 2 от ПЗР на ЗПЗП за публикуваните в СЕУ до влизането в сила на този закон индивидуални административни актове, с които се отказва изцяло или частично изплащането на безвъзмездна финансова помощ по схемите и мерките, за които редът за подаване на заявление е определен в наредбата по чл. 32, ал. 5 и които все още не са изтеглени, срокът по чл. 28, ал. 3 от ЗПЗП започва да тече от влизането в сила на този закон. Видно от данните по административната преписка е, че жалбоподателят Н. Ф. М. е подал заявление за подпомагане с вх. № 19301680/14.05.2020 година. Според приложеното известие за доставяне/връчване на уведомително писмо, Уведомително писмо изх. № 02-090-6500/11435 от 15.11.2022 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите за преходна национална помощ и обвързано с производството подпомагане на животни по реда на Наредба № 3 от 17.02.2015 г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания за кампания 2022, е публикувано в СЕУ на 17.11.2022 г. и е изтеглено на 28.11.2025 година. Съгласно правилото на чл. 28, ал. 3 вр. § 12, ал. 2 от ПЗР на ЗПЗП, когато индивидуалният административен акт, с който се отказва изцяло или частично изплащането на безвъзмездна финансова помощ по заявените схеми и мерки, публикуван в СЕУ преди влизане в сила на закона, не бъде изтеглен в 6 месечен срок от влизане на закона в сила, актът се счита връчен. В случая, според приложеното известие за доставяне обжалваното уведомително писмо е изтеглено на 28.11.2025 г., поради което 6-месечният срок по чл. 28, ал. 3 от ЗПЗП е започнал да тече на 08.10.2024 г. и е изтекъл на 08.04.2025 г. и от този момент е започнал да тече 14-дневният срок по чл. 149, ал. 1 от АПК за обжалването му пред съда, който изтича на 22.04.2025 г. – вторник, присъствен ден. Подаването на жалбата едва на 11.12.2015 г. е при погасено за кандидата за подпомагане право да обжалва уведомителното писмо. Поради това административният съд правилно е приел, че жалбата е просрочена и я е оставил без разглеждане като е прекратил производството по делото. В определението си съдът правилно се е позовал на разпоредбата на § 12, ал. 2 от ПЗР на ЗПЗП, която намира приложение за актовете, публикувани в СЕУ до влизане на закона в сила, т. е. до 08.10.2024 г., тъй като писмото в случая е публикувано на 17.11.2022 година. Правилата за съобщаване и връчване на административните актове, предвидени в Закона за подпомагане на земеделските производители са специални спрямо общите правила, уредени в Административнопроцесуалния кодекс. Системата на електронни услуги е част от Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК). Съгласно чл. 30, ал. 1, т. 1 и 2 от Наредба № 105 от 22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на Интегрираната система за администриране и контрол (Наредба № 105 от 22.08.2006 г.) системата за електронни услуги се използва за визуализиране на публична информация, свързана със схемите, мерките и интервенциите за подпомагане, администрирани от Държавен фонд "Земеделие" и Управляващия орган на Стратегическия план за развитието на земеделието и селските райони на Република България за периода 2023 – 2027 г. и визуализиране на индивидуална информация, електронно генериране и подаване на данни и документи, касаещи схеми, мерки и интервенции за подпомагане, администрирани от Държавен фонд "Земеделие" и Управляващия орган на Стратегическия план. Чл. 31, ал. 1 - 4 от Наредба № 105 от 22.08.2006 г. предвижда, че достъпът до системата е публичен и индивидуален. Публичният достъп се осъществява без регистрация и дава възможност за извършване на действията по чл. 30, ал. 2, т. 1. Индивидуалният достъп се осъществява след регистрация и създаване на индивидуален профил на потребител, като предоставя възможност за извършване на действията по чл. 30, ал. 2, т. 2 и 3 - чл. 31, ал. 3. Регистрацията по ал. 3 се потвърждава от потребителя, когато се извършва с неговия личен квалифициран електронен подпис (КЕП) или от длъжностно лице в Областна дирекция на ДФЗ при лично посещение от потребителя при липса на КЕП - чл. 31, ал. 4. В чл. 37, ал. 8 от Наредба № 105 от 22.08.2006 г. е посочено, че съгласието на кандидатите или бенефициентите за приемане на индивидуални административни актове, електронни документи, изявления и комуникация и за съобщаване се приема за дадено с подаването на заявление за подпомагане или на искане за плащане в СЕУ. Според общото правило на чл. 37, ал. 1 от Наредба № 105 от 22.08.2006 г., съобщаването на индивидуален административен акт, електронен документ, електронно изявление и/или комуникация, съгласно чл. 28 от ЗПЗП се извършва чрез съобщение в системата за електронни услуги (СЕУ). Сравнителният прочит на чл. 37, ал. 2 и 4 от Наредбата показва, че в ал. 2 е изведено самостоятелно правило относно връчването на индивидуалните административни актове, с които се отказва изцяло или частично изплащането на безвъзмездна финансова помощ по интервенциите по чл. 52, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗПЗП, като е предоставен 6-месечен срок от публикуването на акта, в рамките на който адресатите имат възможност да го изтеглят, с изтичането на който актът се счита за връчен, за разлика от индивидуалните административни актове, извън посочените в ал. 2 и 3, както и електронни документи, изявления и комуникация до кандидатите и бенефициентите за производствата пред Държавен фонд "Земеделие" или от Управляващия орган на Стратегическия план, които се считат за връчени със съобщаването им в СЕУ. Цитираните разпоредби с процесуален характер по силата на правилото на § 12, ал. 1 ПЗР на ЗПЗП във вр. чл. 28 ЗПЗП, намират приложение и по отношение на неприключилите административни производства. Поради това възраженията на частния жалбоподател за допуснати нарушения на административнопроизводствените правила по чл. 18а АПК не кореспондират с приложимите правни разпоредби. Предвид изложените фактически и правни съображения, настоящият касационен състав намира за неоснователно искането на частния жалбоподател за сезиране на Конституционния съд на РБ за установяване на противоконституционност на разпоредбата на § 12, ал. 2 от ПЗР на ЗИД на ЗПЗП. Основният довод на оспорващия е, че текстът има обратно действие и прилагането му води до съкращаване на срока за обжалване на индивидуалните административни актове за извършена оторизация на подадените от земеделските производители заявления за подпомагане. С чл. 28, ал. 2 от ЗПЗП, в редакцията обн. ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г., е прието, че уведомителното писмо се счита връчено с изтеглянето му от СЕУ, като преценката на адресата в кой момента да извърши това действие не е обвързано със срок, т.е. предоставено е на волята на кандидата за подпомагане да определи момента на връчване на акта и произтичащите от връчването му правни последици, в т.ч. възникване на правото да го оспори пред съда в установения в закона срок. С приемането на ЗИД на ЗПЗП, обн., ДВ, бр. 85/2024 г., в сила от 08.10.2024 г., законодателят е въвел шестмесечен срок, считано от публикуване на акта, в рамките на който земеделският производител има възможност да изтегли акта и считано от този момент да го оспори пред съда в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК. При бездействие от страна на адресата да получи акта в определения срок, законодателят е създал фикция, че същият се счита връчен и съответно започва да тече срокът за съдебното му оспорване. Определянето на срок, в който адресатът е длъжен да получи публикувания акт чрез изтеглянето му, има за цел да гарантира правна сигурност и предвидимост в административната процедура и не показва белези на ограничаване на правото на съдебна защита на кандидатите за подпомагане. С § 12, ал. 1 от ПЗР на ЗПЗП законодателят е постановил, че за започналите и неприключили производства до влизане в сила на ЗИД на ЗПЗП, обн., ДВ, бр. 85/2024 г., за издадените уведомителните писма след влизане в сила на закона се прилага чл. 28, ал. 3 от ЗПЗП. С правилото на чл. § 12, ал. 2 от ПЗР на ЗПЗП за публикуваните актове до влизане в сила на закона, които все още не са изтеглени, срокът по чл. 28, ал. 3 започва да тече от влизане на закона в сила - 08.10.2024 година. Разпоредбата на § 12, ал. 2 от ПЗР на ЗПЗП има действие занапред и в този смисъл не са основателни доводите, че законодателят й е придал ретроактивно действие, т. к. до този момент в закона не е фиксиран срок, в който адресатът има задължение да изтегли публикувания акт. С приемане на разпоредбата на § 12, ал. 2 от ПЗР на ЗПЗП се преклудира възможността адресатите на публикуваните уведомителни писма да решават субективно към кой момент имат интерес да изтеглят акта и съответно да упражнят правото си на съдебно оспорване. По този начин се гарантира равнопоставеност на кандидатите за подпомагане по отношение на определения срок, в който следва да изпълнят ангажимента си да изтеглят публикувания акт и реализират правото си на защита пред съда, независимо дали датата на публикуване на акта е преди или след законодателната промяна. Въвеждането на срок за изтегляне на публикувания в СЕУ акт, с изтичането на който се прилага фикцията, че същият е връчен, не води до съкращаване на срока за обжалване пред съда по чл. 149, ал. 1 от АПК. Началният момент на срока за изтегляне на акта е от влизане в сила на закона, който в случая съвпада с обнародването му. С обнародването на законодателния акт се създава изискуемата от Конституцията публичност на волеизявлението на законодателя и същият става задължителен за адресатите му. Налице е незабавно действие на процесуалните разпоредби на новия закон спрямо заварените висящи производства, при които юридическите факти са възникнали в миналото, но не са настъпили правните им последици, което представлява несъщинско обратно действие на закона - в т. см. напр. Решение № 14 от 26.07.2024 г. на КС по к. д. № 10/2023 г., Решение № 5 от 11.05.2017 г. на КС по к. д. № 12/2016 година. Несъщинското обратно действие на закона не е равнозначно на обратно действие на закона и с приетото изменение в закона не се създава неравнопоставеност между уведомени и неуведомени лица, както твърди частният жалбоподател. В чл. 28, ал. 1 от ЗПЗП е уреден общият ред за комуникацията между ДФ "Земеделие" и съответния кандидат - чрез съобщения в системата за електронни услуги, а в ал. 3 на чл. 28 от ЗПЗП се визират конкретно индивидуалните административни актове, с които се отказва изцяло или частично изплащането на безвъзмездна финансова помощ по интервенциите по чл. 52, ал. 1, т. 1 и 2 и обвързва по идентичен начин правните последици от изтеглянето на акта с момента на публикуването му в СЕУ. Условията за публикуване на уведомителните писма и срокът за изтеглянето им в чл. 28, ал. 3, § 12, ал. 1 и 2 ПЗР на ЗПЗП са идентични и обратно на твърденията на оспорващия със законовите изменения се постига еднакъв правен режим за адресатите. За пълнота на изложението следва да се посочи, че съдът правилно е приел, че не са отстранени нередовностите на подадената жалба от Н. Ф. М. в удължения срок по чл. 63, ал. 2 от ГПК, тъй като не са изложени съображения за оспорването и не е формулирано в какво точно се състои искането към съда. Спазването на принципа на служебното начало по чл. 168, ал. 1 от АПК от съда не освобождава жалбоподателя от изпълнение на задължението му по чл. 150, ал. 1, т. 6 и 7 от АПК да изложи в жалбата си в какво се състои незаконосъобразността на акта и какво точно е искането му, което би позволило на съда да дефинира спорния предмет по делото. При удължаване на срока за изпълнение на указанията на основание чл. 63, ал. 2 от ГПК, съдът няма задължение да уведомява оспорващия, тъй като в закона е определен моментът, от който започва да тече удължения срок. Поради това съдът обосновано е заключил, че указанията не са изпълнени в срок от жалбоподателя, което представлява самостоятелно основание за оставяне на жалбата без разглеждане и прекратяване на производството по делото. Предвид изложеното, обжалваното определение е правилно и следва да се остави в сила.