Определение № 285 от 05.07.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2458/2018 г.

Производството е по реда на чл. 274 ал. 2, изр. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба на С. С. М. като пълномощник на Г. С. М. срещу разпореждане от 21.05.2018г. на САС, постановено по ч.гр.д.№824/2018г., с което е оставена без движение подадената от тях частна касационна жалба против определение №758 от 02.03.2018г. на САС по в.гр.д.№824/2018г. и е указано на жалбоподателя жалбата да се приподпише от адвокат и да се приложи изложение на основанията за допускане на обжалването. С частната жалба се излагат съображения за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт. Искането е за отмяна на атакуваното разпореждане и произнасяне по същество на частната жалба. В частната жалба са изложени и доводи по същество на правния спор. В същата е инкорпорирано и искане за отправяне на преюдициално запитване относно съответствието на изискването за приподписване на частната жалба от адвокат с правото на ЕС. Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение, за да се произнесе по частната жалба съобрази следното: Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, но е против съдебен акт, неподлежащ на инстанционен контрол, поради което е недопустима. С нормата на чл. 274 ГПК законодателят изрично е разпоредил кои определения на съда могат да бъдат обжалвани отделно с частни жалби. Това са две категории актове: 1. преграждащи по-нататъшното развитие на делото (за прекратяване, спиране, отказ за възобновяване и др., с които фактически се прегражда възможността за постановяване акт по същество на заявеното искане за защита на съответното материално право); 2. актове, изрично посочени от закона. Актовете, с които съдът се произнася по движението на делото (даване ход на делото, отлагане и насрочване за съдено заседание, даване ход на устни прения и т. н.), не попадат в посочените по-горе категории. Това се отнася и до разпорежданията и определенията, с които производството по делото се оставя без движение. Ако в последствие съдът постанови прекратяване на производството, респективно връщане на искова молба или жалба, този акт, който е преграждащ, подлежи на обжалване с частна жалба. Тогава, проверяващата инстанция ще прецени и законосъобразността на акта, с който производството е оставено без движение. Съобразно изложеното жалбата следва да се остави без разглеждане като недопустима. Водим от горното, Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение