Определение № 387 от 04.11.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2498/2019 г.

Производство по чл. 248 от ГПК. С молба с вх. № 8064/24.09.2019 г. (подадена по пощата на 20.09.2019 г.) молителката по делото Д. Д. К. моли съда да измени постановеното по делото определение № 274/11.07.2019 г. в частта, с която тя е осъдена да заплати на насрещната страна разноски за адвокатско възнаграждение в размер 1 500 лв. В молбата се поддържа, че тези разноски са прекомерни и че предвиденото минимално адвокатско възнаграждение за изготвяне на молба за отмяна без явяване в съдебно заседание е 300 лв.; изтъква се и че поради липса на достатъчно финансови средства молителката е освободена от заплащането на такси и разноски по делото. Молбата е процесуално допустима. Подадена е в срока по чл. 248, ал. 1, предл. 1 от ГПК и от процесуално легитимирано за това лице. Тъй като молбата не се отнася до присъждане на разноски в полза на молителката, а относно такива, присъдени в полза на насрещната страна, не е необходимо да е спазено формалното изискване на чл. 80 от ГПК за представяне на списък на разноските. Направеното с молбата искане по чл. 78, ал. 5 от ГПК за намаляване на присъдените разноски за адвокатско възнаграждение, също е своевременно. Ответникът по молбата за отмяна е направил искането си за присъждането на тези разноски и е представил доказателствата за извършването им с отговора на молбата за отмяна, преписи от който и от приложенията му не се връчват на молителката, поради което последната не би могла да направи искането за намаляване на разноските преди постановяването в закрито заседание и обявяването на определението с № 274/11.07.2019 г., с което е оставена без разглеждане молбата ѝ за отмяна на влязлото в сила решение, като е прекратено производството по делото (респ. – същото не е внасяно за разглеждане и в открито съдебно заседание) и са присъдени разноските в размер 1 500 лв. Ответникът по молбата за отмяна и по разглежданата молба Н. Р. К. в отговора си с вх. № 8722/16.10.2019 г. излага становище и съображения за неоснователност на молбата по чл. 248 от ГПК. В тази връзка изтъква, че съгласно чл. 9, ал. 4 от Нар. № 1/09.07.2004 г. на ВАдвС за МРАВ минималното възнаграждение е в размер ¾ от възнаграждението по чл. 7 или чл. 8 от същата наредба, но не по-малко от 300 лв.; поддържа, че цената на иска по чл. 135 от ЗЗД, който е уважен с влязлото в сила решение, чиято отмяна е искала молителката, предвид данъчната оценка на процесните имоти, се равнява на 31 914.45 лв., с оглед на което счита, че адвокатското възнаграждение в размер 1 500 лв. е съобразено с материалния интерес, в съответствие е с нормите на чл. 9, ал. 4 и чл. 7, ал. 2, т. 4 от Нар. № 1/09.07.2004 г. на ВАдвС за МРАВ и предвид фактическата и правна сложност на делото не е прекомерно. Разгледана по същество, молбата е неоснователна по следните съображения: Ответникът по молбата за отмяна е направил разноските за адвокатско възнаграждение в размер 1 500 лв. за изготвянето на отговора на молбата за отмяна и за процесуално представителство по делото (видно от договора за правна помощ № 91456/21.02.2019 г. – лист 107 по делото). Съгласно разпоредбите на чл. 9, ал. 4, във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 4 от Нар. № 1/09.07.2004 г. на ВАдвС за МРАВ, минималното адвокатско възнаграждение в случая (при материален интерес по делото 28 973.13 лв., а не 31 914.45 лв., както сочи ответникът) възлиза на 1 049.39 лв. (а не 300 лв., както сочи молителката); т.е. направените по делото разноски за заплатеното адвокатско възнаграждение в размер 1 500 лв. надхвърлят минималното такова с около ½. Тези разноски не са прекомерни по смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК, тъй като са съобразени с действителната фактическа и правна сложност на делото. Същата значително надхвърля средната такава в подобни случаи, видно както от молбата за отмяна, така и от отговора на същата, в които двете насрещни страни в отменителното производство са изложили множество твърдения и подробни съображения и доводи както относно процесуалната допустимост (респ. – недопустимост), така и относно основателност (респ. – неоснователност) по същество на молбата за отмяна на влязлото в сила съдебно решение. Тъй като релевантна при преценката за наличието или липсата на прекомерност на направените разноски за адвокатско възнаграждение по чл. 78, ал. 5 от ГПК, е единствено действителната фактическа и правна сложност на делото, то без никакво значение за тази преценка са изтъкваните от молителката обстоятелства, че тя е освободена по реда на чл. 83, ал. 2 от ГПК от заплащането на такси и разноски за производството поради липса на достатъчно средства да ги заплати. В заключение, подадената молба по чл. 248 от ГПК е неоснователна и следва да се остави без уважение. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение