Решение № 2423 от 05.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 11919/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на ръководителя на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма "Околна среда" 2014 – 2020 г. (ОПОС) срещу Решение №1488 от 08.10.2025 г. на Административен съд (АС) – Враца по адм. дело №318/2025 г.

С обжалваното решение е отменено решение от 09.11.2022 г. на ръководителя на УО на ОПОС, с което на Община Враца е определена финансова корекция в размер на 25 % от стойността на засегнатите от нарушението и признати от УО на ОПОС за допустими за финансиране разходи по Договор № 2021-ОП-04 от 31.08.2021 г., с изпълнител „Ел Транспорт Инженеринг“ ДЗЗД, за нередности за нарушения на чл. 59, ал. 6, във вр. с чл. 2, ал. 2 от Закона за обществените поръчки (ЗОП), във вр. с чл. 3, ал. 3 от Закона за Камарата на строителите (ЗКС), на чл. 68, ал. 4 във вр. с ал. 5 и ал. 1 във вр. с чл. 2, ал. 1, т. 1 и 2 и ал. 2 ЗОП, на чл. 48, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 2, ал. 1, т. 4 ЗОП, на чл. 70, ал. 5, изр. първо във вр. с чл. 70, ал. 7, т. 1, 2 и 3 б. „б“ ЗОП и във вр. с чл. 33, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за обществените поръчки (ППЗОП) и с чл. 2, ал. 2, изр. първо ЗОП, както и на чл. 112, ал. 2, т. 2 във вр. с чл. 112, ал. 1, т. 2 и във вр. с чл. 61, ал. 1, т. 4 ЗОП, квалифицирани по т. 10, б. „б“, т. 11, б. „б“, т. 12 и т. 14 от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (Наредбата - загл. изм. – ДВ, бр. 59 от 12.07.2024 г.).

Касационният жалбоподател - ръководителят на Управляващия орган на Оперативна програма "Околна среда 2014-2020 г.", счита обжалваното решение за неправилно, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Твърди, че първоинстанционният съд е извел неправилно заключение по отношение първото нарушение. Анализира разпоредбите на чл. 3, ал. 3 ЗКС и чл. 59, ал. 6 ЗОП и сочи, че съгласно специалната разпоредба на чл. 3, ал. 3 ЗКС, по отношение на обединенията, изискването е поне един от участниците в обединението, които ще изпълняват строителните дейности да е вписан в Централния професионален регистър на строителя (ЦПРС) за изискуемата от възложителя група и категория строеж. Излага, че тълкуването на разпоредбата на чл. 59, ал. 6 ЗОП налага извода, че същата въвежда общ принцип по отношение на обединенията, съгласно който съответствието с критериите за подбор се доказва от обединението участник, а не от всяко от лицата, включени в него. Поради това поставеното от възложителя изискване всеки член на обединението, който ще изпълнява строителни дейности да е вписан в ЦПРС за „трета група, трета категория“ се явява незаконосъобразно.

По отношение на второто нарушение, сочи, че направеното на стр. 22 от документацията на обществената поръчка уточнение се отнася само за експерти – чуждестранни лица. С въвеждането на изискването електромонтажниците да бъдат лица, притежаващи валидни удостоверения за придобита III-та квалификационна група, съгласно изискванията на ПБЗР-ЕУ, но не и да бъдат чуждестранни лица с еквивалентен документ, съгласно законодателството на държавата, в която са установени, възложителят не е предоставил възможност на участниците да декларират еквивалентния документ към датата на подаване на офертата, с което е ограничил възможността за участие на чуждестранни участници.

По отношение на третото нарушение излага, че съдът не е изследвал нито един от посочените в административния акт документи - обявлението, указанията за участие, техническата спецификация и образеца на договор, и без конкретни аргументи е приел, че липсва непълно и неточно описание на предмета на поръчката, а от там и че липсва нарушение. Изискването за фазата на инвестиционното проектиране в рамките на Обособена позиция № 2 е неясно, доколкото информацията за изискуемия проект е посочена по различен начин в обявлението, указанията за участие, техническата спецификация и образеца на договора, като не става ясно, дали обект на възлагане е изготвяне на технически проект или съответно на работен проект.

По отношение на четвъртото нарушение сочи, че съдът не е извършил анализ на самата методика, на включените в нея подпоказатели, на надграждащите обстоятелства по всеки един подпоказател, на базовите изисквания на техническата спецификация и нормативната уредба. Според касатора липсват ясни и конкретни мотиви защо съдът приема, че методиката е законосъобразна.

По отношение на петото нарушение сочи, че разпоредбата на чл. 112, ал. 1, т. 2 ЗОП има изключително важно значение, тъй като неизпълнението й води до една от най-тежките санкции по ЗОП, а именно не се сключва договор с класирания на първо място участник. Целта на разпоредбата е, към момента на сключване на договора, класираният на първо място участник да отговаря на всички изисквания на възложителя и на закона. Неправилно съдът е приел, че документите по подбора, в частност справките за оборота на участниците, не следва де се изискват отново при подписване на договора. След като съдът приема, че чл. 62 ЗОП не се прилага в хода на разглеждане и оценяване на офертите на участниците, неясно е кога счита, че се прилага тази разпоредба. Изписването на „чл. 61, ал. 1, т, 4 от ЗОП“, вместо „чл. 62, ал. 1, т. 4 от ЗОП“ се дължи на техническа грешка. Участникът не е доказал критерия за подбор за икономическо и финансово състояние, касаещ специфичен оборот, както към датата на отваряне на офертите, така и към датата на сключване на договора за обществената поръчка, но въпреки това е бил определен за изпълнител. Чрез тези си действия, обратно на приетото от съда, възложителят безспорно е осъществил състава на нарушението описано в т. 14 от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата.

Прави искане съдебното решение да бъде отменено. Претендира разноски, като прави възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение, предвид фактическата и правна сложност на делото, съобразно с тълкуването на Съда на европейския съюз (СЕС) по дело C-438/22 и по присъединени дела С-427/16 и С-428/16.

Ответникът по касационната жалба – Община Враца, чрез процесуалния си представител в съдебно заседание и в представения по делото писмен отговор, изразява становище за неоснователност на жалбата. Излага подробни аргументи за правилност на обжалваното решение и незаконосъобразност на оспорения административен акт.

Прави искане първоинстанционното съдебно решение да бъде оставено в сила. Претендира разноски. Прави евентуално възражение за прекомерност на разноските на насрещната страна. Представлява се от адвокат Т. Костова.

Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, след като обсъди твърденията и доводите на касатора и възраженията на ответника, и провери обжалваното съдебно решение с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.

За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд е приел от фактическа страна следното:

Между ръководителя на УО на ОПОС, от една страна,, и Община Враца - бенефициер и "Тролейбусен транспорт - Враца" ЕООД – партньор, от друга, е сключен Административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ (АДБФП) № Д-34-107 от 21.11.2019 г. по ОПОС, процедура чрез директно предоставяне BG 16М1ОP002-5.004 „Мерки за адресиране на транспорта като източник на замърсяване на атмосферния въздух“, по Приоритетна ос 5 "Подобряване качеството на атмосферния въздух" на ОПОС, за изпълнение на проект BG 16М1ОP002-5.004-0001-С001 „Модернизиране на градския транспорт в Община Враца“. Към административния договор са сключено Допълнително споразумение № 1 от 11.01.2021 г.

В изпълнение на проекта, с решение от 10.02.2021 г. на управителя на „Тролейбусен транспорт - Враца“ ЕООД, е открита обществената поръчка с предмет "Изпълнение на инженеринг - проектиране, изпълнение на СМР и осъществяване на авторски надзор по проект „Модернизиране на градския транспорт в Община Враца по две обособени позиции.“

На 31.08.2021 г. между „Тролейбусен Транспорт – Враца“ ЕООД и „ЕЛ Транспорт Инженеринг“ ДЗЗД е сключен Договор № 2021-ОП-04, с предмет: „Изпълнение на инженеринг - проектиране, изпълнение на СМР и осъществяване на авторски надзор по проект „Модернизиране на градския транспорт в Община Враца, по две обособени позиции“ за Обособена позиция № 2 „Изграждане на кабелни трасета на зарядни станции“, на стойност 512 000, 00 лв. без ДДС, съответно 614 400,00 лв. с включен ДДС.

На 19.10.2022 г. ръководителят на УО на ОПОС е уведомил Община Враца, с копие до „Тролейбусен контрол - Враца“ ЕООД, за установени пет подробно описани нередности по обществената поръчка, Обособена позиция №2, и предстоящо определяне на финансова корекция.

На 02.11.2022 г. Община Враца е представила възражение.

С решение от 09.11.2022 г. на ръководителя на УО на ОПОС, на основание чл. 73, ал. 1 и ал. 3 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове за споделено управление (ЗУСЕФСУ), на Община Враца е определена финансова корекция в размер на 25 % от стойността на засегнатите от нарушението и признати от УО на ОПОС за допустими за финансиране разходи по Договор за № 2021-ОП-04 от 31.08.2021 г., с изпълнител „Ел Транспорт Инженеринг“ ДЗЗД, за следните нарушения:

1. Ограничителен критерии за подбор, касаещ изискванията за годност и правоспособност на участниците – нарушение на чл. 59, ал. 6, във вр. с чл. 2, ал. 2 ЗОП, във вр. с чл. 3, ал. 3 ЗКС, квалифицирано по т. 11, б. „б“ от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата. Прието е, че е налице незаконосъобразно изискване към участниците – обединения, всички техни членове, които ще извършват дейностите по строителство, да са вписани в ЦПРС за съответна изискуема от възложителя категория.

2. Ограничителен критерии за подбор, касаещ членовете на екипа за изпълнение на обществената поръчка – нарушение на чл. 68, ал. 4 във вр. с ал. 5 и ал. 1 във вр. с чл. 2, ал. 1, т. 1 и 2 и ал. 2 ЗОП, квалифицирано по т. 10, б. „б“ от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата. Прието е, че е налице незаконосъобразно изискване към електромонтажниците да притежават валидни удостоверения за придобита III -та квалификационна група, съгласно изискванията на ПБЗР-ЕУ, към датата на подаване на офертата, без да е предвидена възможност за деклариране на еквивалентен документ за съответната квалификационна група, придобита при условията на съответното национално законодателство, където е установено лицето/участника или съответен еквивалентен документ по чл. 20б от Правилника, с което е ограничена възможността за участие на чуждестранни участници.

3. Неясен предмет на поръчката в рамките на Обособена позиция № 2 – нарушение на чл. 48, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 2, ал. 1, т. 4 ЗОП, квалифицирано по т. 12 от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата. Прието е, че изискването за фазата на инвестиционно проектиране е неясно, доколкото информацията за изискуемия проект е посочена по различен начин в обявлението, указанията за участие, техническата спецификация и образеца на договор, като не става ясно, дали обект на възлагане е изготвянето на технически проект или съответно на работен проект.

4. Незаконосъобразна методика за оценка, в нарушение на изискванията на чл. 70, ал. 5, изр. първо във вр. с чл. 70, ал. 7, т. 1, 2 и 3 б. „б“ ЗОП и във вр. с чл. 33, ал. 1 ППЗОП и с чл. 2, ал. 2, изр. първо ЗОП, квалифицирано по т. 11, б. „б“ от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата.

5. Незаконосъобразно определен изпълнител, в нарушение на чл. 112, ал. 2, т. 2 във вр. с чл. 112, ал. 1, т. 2 и във вр. с чл. 61, ал. 1, т. 4 ЗОП, квалифицирано по т. 14 от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата. Прието е, че при подписване на договора за изпълнение, участникът определен за изпълнител, не е представил доказателства от които да е обективно възможно да бъдат изведени данни за покриване на изискването за специфичен оборот от строителство и проектиране, което да е сходно с предмета на поръчката.

Представена е Заповед № РД-707 от 08.01.2022 г. на министъра на околната среда и водите, с която издателят на оспорения акт е определен за ръководител на УО на ОПОС.

С Решение № 110 от 13.04.2023 г. по адм. дело № 747/2022 г. на АС - Враца, съдът е отменил решение от 09.11.2022 г. на ръководителя на УО на ОПОС.

С Решение № 7429 от 04.07.2025 г. по адм. дело № 6268/2023 г. на ВАС, съдът е отменил Решение № 110 от 13.04.2023 г. по адм. дело № 747/2022 г. на АС – Враца и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд, при съобразяване с указанията дадени в обстоятелствената част на решението. За да постанови решението си ВАС е приел, че по делото не е представено споразумение за сътрудничество от 09.01.2020 г., сключено между Община Враца и Тролейбусен транспорт - Враца" ЕООД. Посочил е, че последното не е анализирано от първоинстанционния съд във връзка с възможността за преразпределяне на отговорността по отношение на финансовите корекции. Указано е, че при новото разглеждане съдът следва да направи фактически установявания въз основа на анализ на събраните доказателства и след събирането на нови, с които да провери релевантните за решаване на спора факти във връзка с решението на СЕС по съединени дела С-471/23 и С-477/23 година: има ли „Тролейбусен транспорт - Враца" ЕООД качеството на „бенефициер“ по проекта, въпреки че е наименован „партньор“ по същия (едновременно и "бенефициер“ в АДБФП); как и от кого се понася отговорността за финансова корекция пред ръководителя на УО според АДБФП и Условията за кандидатстване по програмата; могъл ли е финансово отговорният икономически оператор да знае, че в случай на нередност при изпълнението на разглеждания проект той ще отговаря по този начин за посочената финансова корекция пред съответния управляващ орган; осъществено ли е преразпределяне на отговорността за финансова корекция с партньорско споразумение и регламентирана ли е солидарна отговорност на същите пред УО; ако има такова преразпределяне на отговорността за финансова корекция, осигурено ли е право на участие на отговорния за корекцията бенефициер на някакъв етап от процедурата/производството по определяне/оспорване на определена финансова корекция.

При новото разглеждане на делото е представено Споразумение за сътрудничество по проект „Модернизиране на градския транспорт в Община Враца“, съгласно АДБФП № BG 16М1ОP002-5.004-0001 по ОПОС по процедура чрез директно предоставяне BG 16М1ОP002-5.004 „Мерки за адресиране на транспорта като източник на замърсяване на атмосферния въздух“ от 09.01.2020 г., сключено между Община Враца и „Тролейбусен транспорт – Враца“ ЕООД.

Въз основа на така установените по делото факти първоинстанционният съд е приел от правна страна, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, без допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, но в нарушение на материалния закон.

Съдът е посочил, че съгласно представения по делото АДБФП, Община Враца е бенефициер, а „Тролейбусен транспорт – Враца“ ЕООД – партньор. В т.3.11 на АДБФП са възпроизведени правата и задълженията на бенефициера и е изложено, че същият е единствен администратор на помощта. В т.3.16 на цитирания АДБФП е посочено, че когато УО или друг компетентен орган установи неправомерно отпускане на държавни помощи от страна на бенефициера, той има право да изисква от бенефициера да му възстанови (незабавно) всички изплатени средства по договора. В чл. 67, ал. 1, т. 1 от Раздел III на АДБФП, е преповторено изискването, адресирано към бенефициера „да възстанови“ на УО предоставената му БФП, когато му е определена финансова корекция. Съдът е анализирал и съдържанието на представеното по делото споразумение за сътрудничество от 09.01.2020 г.

Приел е, че разходите по определените финансови корекции във връзка с проведените от партньора обществени поръчки са за сметка на последния, но същите се определят от УО директно и единствено на бенефициера – Община Враца, която следва при необходимост да предприеме нужните действия за възстановяване на дължими суми по определени финансови корекции, включително във връзка с проведените от партньора обществени поръчки (чл. 14, ал. 4 от Споразумението). Посочил е, че в чл. 66, ал. 3 АДБФП е описано задължението на УО по ОПОС да уведоми бенефициера за определената финансова корекция и нейния размер. Не е предвидена норма за уведомяване на партньора, от където следва извод, че същият не е адресат на индивидуалния административен акт (чл. 66, ал. 6 и 7 АДБФП). Поради това съдът е достигнал до извод, че Община Враца е единственият законосъобразен адресат на акта, а не икономическият субект допуснал нарушението - „Тролейбусен транспорт - Враца“ ЕООД.

По отношение на първото нарушение – ограничителен критерии за подбор, касаещ изискванията за годност и правоспособност на участниците, с което е прието, че е извършено нарушение на чл. 59, ал. 6, във вр. с чл. 2, ал. 2 ЗОП, във вр. с чл. 3, ал. 3 ЗКС, съдът е посочил, че разпоредбата на чл. 3, ал. 3 ЗКС следва да се преценява в контекста на установеното в ал. 4 от същия член, а именно – че участието в обединение не поражда права за лицата, които не са вписани в регистъра, самостоятелно да изпълняват строежи или отделни строителни и монтажни работи по смисъла на ал. 2. Ако един или повече от един от членовете на обединението ще извършва дейности в обществената поръчка, за които се изисква регистрация, то само тези членове на обединението следва да бъдат вписани в ЦПРС, защото останалите членове може да изпълняват строителни дейности, за които не се изисква регистрация. Съдът е посочил, че в конкретния случай, видно от съдържанието на поставеното от възложителя изискване, то е относимо не към всички участници в обединението, а само към тези, които ще изпълняват съответната дейност по строителство, за която е необходима посочената регистрация. Предвид изложеното, съдът е приел, че липсва посоченото от органа нарушение на националния закон при провеждането на проверената обществена поръчка.

По отношение на второто нарушение - ограничителен критерии за подбор, касаещ членовете на екипа за изпълнение на обществената поръчка, с което е прието, че са нарушени чл. 68, ал. 4 във вр. с ал. 5 и ал. 1 във вр. с чл. 2, ал. 1, т. 1 и 2 и ал. 2 ЗОП, съдът е приел, че изискването електромонтажниците да притежават валидни удостоверения за придобита III-та квалификационна група, съгласно изискванията на ПБЗР-ЕУ, е поставено и към участниците чуждестранни лица. Посочил е, че в документацията е направено уточнение от възложителя, а именно: „При използването на експерти чуждестранни лица, доказването на съответствие с поставените изисквания за образователно-квалификационна степен се удостоверяване на еквивалентни на изброените по-горе специалисти и изисквания. За целта се прилагат разпоредбите на Директива 2005/26/ЕО, както и условията и реда за признаване на професионални квалификации, придобити в други държави членки и в трети държави, с цел достъп и упражняване на регулирани професии в Република България, приети с Решение на Министерския съвет № 352 от 21.05.2021 г.“ Предвид изложеното съдът е приел, че изискването е изцяло съобразено с нормите на ЗОП, като възложителят е предоставил възможност и на чуждестранните участници да декларират и да представят еквивалентен документ.

По отношение на третото нарушение - неясен предмет на поръчката в рамките на Обособена позиция № 2 в нарушение на чл. 48, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 2, ал. 1, т. 4 ЗОП, съдът е посочил, че от описанието на дейностите, дадени в техническата спецификация, изготвена от възложителя, не може да се откроят неточни и неясни параметри, които да затрудняват участниците да вземат участие и да предложат конкретни оферти. Според съда дори и да се приеме, че изискването за фазата на инвестиционното проектиране в рамките на Обособена позиция №2 е неясно, доколкото информацията за изискуемия проект е посочена по различен начин в обявлението, указанията за участие, техническата спецификация и образеца на договора, това не може да доведе до извод за неясен обект на поръчката и по точно какъв проект следва да бъде изработен от участниците. Според съда посочената информация от възложителя не е довела до стесняване кръга на участниците в процедурата, нито чрез невъзможност за участие, нито чрез отстраняване поради неизпълнение на ограничителни критерии. Счел е, че непълното и неясно описание на предмета на поръчката не релевира неизпълнение на изискванията по чл. 48, ал. 1 ЗОП.

По отношение на четвъртото нарушение - незаконосъобразна методика за оценка, в нарушение на изискванията на чл. 70, ал. 5, изр. първо във вр. с чл. 70, ал. 7, т. 1, 2 и 3 б. „б“ ЗОП и във вр. с чл. 33, ал. 1 ППЗОП и с чл. 2, ал. 2, изр. първо ЗОП, съдът е приел, че от анализа на базовите изисквания и надграждащите ги обстоятелства се установява, че надграждащите обстоятелства надхвърлят базовото изискване за съответствие с изискванията от техническата спецификация. Заложените минимални и допълнителни изисквания, осигуряващи възможност за по–високо оценяване на офертите, осигуряват нужната за комисията информация за извършване на оценката на офертите. Липсва неяснота в методиката, която да води до субективизъм при оценяване на офертите на участниците, както се твърди от административния орган. Относно надграждащите обстоятелства възложителят е поставил ясни, конкретни и непротиворечащи си изисквания, като целта им е в най-висока степен да се оцени способността на потенциалните изпълнители за качествено и срочно изпълнение на предмета на поръчката. Не се установява посочените изисквания да не са свързани с предмета на поръчката. Съдържанието на показателите за оценка е ясно, което прави необоснован извода за предоставяне на "неограничена свобода на избор" и за "липса на реална конкуренция". Не е налице нарушение на чл. 33, ал. 1 ППЗОП. Предвид това съдът е приел, че възложителят не е допуснал соченото от органа нарушение и липсва нередност, за която да бъде определена финансова корекция.

По отношение на петото нарушение - незаконосъобразно определен изпълнител, в нарушение на чл. 112, ал. 2, т. 2 във вр. с чл. 112, ал. 1, т. 2 и във вр. с чл. 61, ал. 1, т. 4 ЗОП, съдът е посочил, че задължението на класирания на първо място участник да представи документите, от които се установява съответствието му с поставените критерии за подбор, не предполага установяване на нови факти и обстоятелства. Законът регламентира краен момент за деклариране на съответствието с изискванията на възложителя – този на подаването на офертите. Съгласно препращащата норма от текста на чл. 112, ал. 1, т. 2 от ЗОП във вр. с тази на чл. 58 ЗОП, при сключване на договора се представят свидетелства за съдимост, удостоверения от органите на приходите и други подобни. Тоест не може да се приеме съгласно тази норма, че документите по подбора, в частност справките за оборота на участниците, следва де се изискват отново при подписване на договора, както приема УО в решението. Изложените от органа хипотези по отношение на това нарушение всъщност са такива които се развиват в хода на разглеждане и оценяване на офертите на участниците, тоест неизменно предшестват и следва да се осъществяват преди етапа на сключване на договора и нямат отношение към изискването на чл. 62 ЗОП. Предвид посоченото съдът е достигнал до извод, че в административния акт е посочено правно основание, което не е годно да обоснове наличието на твърдяната от административния орган нередност. Наред с това съдът е приел, че нарушението неправилно е квалифицирано по т.14 от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата.

Въз основа на горното, съдът е достигнал до извод за незаконосъобразност на оспорения акт и го е отменил.

Предвид изхода на спора и на основание чл. 143 АПК, АС – Враца е осъдил Министерството на околната среда и водите да заплати на Община Враца разноски в размер на 20 564,00 лв., като е отхвърлил претенцията за разноски над тази сума.

Решението е частично неправилно.

Доводи в подкрепа на порока съществено нарушение на съдопроизводствените правила касаторът не сочи. Налице е бланкетно твърдение за допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила, което не е подкрепено с нито един конкретен довод, а само касаторът е този, който може да дефинира кои процесуални правила счита, че съдът е нарушил по отношение на него. С оглед на разпоредбата на чл. 218, ал. 2 АПК касационният съд не се произнася служебно по порока съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

Доводите на касатора за нарушение на материалния закон и необоснованост на съдебното решение са свързани с преценката на съда относно приетите за осъществени нарушения на приложимото право, обосноваващи нередност, за които е определена финансова корекция.

Законосъобразни са изводите на първоинстанционния съд, че финансовата корекция правилно е определена на Община Враца, независимо, че констатираните нарушения са при провеждането на обществена поръчка, обявена и проведена от „Тролейбусен транспорт-Враца“ ЕООД.

В решението си от 6 март 2025 година по съединени дела C-471/23 и C-477/23 СЕС е приел, че чл. 2, т. 36 и т. 37 Регламент № 1303/2013, изменен с Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046 на Европейския парламент и на Съвета от 18 юли 2018 година за финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза, за изменение на регламенти (ЕС) № 1296/2013, (ЕС) № 1301/2013, (ЕС) № 1303/2013, (ЕС) № 1304/2013, (ЕС) № 1309/2013, (ЕС) № 1316/2013, (ЕС) № 223/2014 и (ЕС) № 283/2014 и на Решение № 541/2014/ЕС и за отмяна на Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 (Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046), трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, според която адресат на решение за определяне на финансова корекция за нарушение на правилата при възлагане на обществени поръчки може да бъде икономически оператор, различен от извършилия нарушението, а също така допуска отговорността за тази финансова корекция да бъде солидарна, да може да се разпредели договорно между този икономически оператор и извършилия нарушението, или посочената отговорност да се носи от последния, стига финансово отговорните икономически оператори да са могли да знаят, че в случай на нередност при изпълнението на разглеждания проект те ще отговарят по този начин за финансовата корекция пред съответния управляващ орган. В мотивите си Съдът е пояснил, че предмет на проверка от националните съдилища в тези случаи следва да бъде, от една страна, кои икономически оператори поемат финансовата отговорност спрямо съответните управляващи органи в съответствие с националното право и с клаузите на разглежданите договори и от друга - дали тези финансово отговорни икономически оператори са могли да знаят, че в случай на нередност при изпълнението на съответния проект те ще носят отговорност — индивидуално, солидарно или по друг начин — за финансовата корекция пред тези управляващи органи. В т. 68 от решението изрично е посочено, че „запитващата юрисдикция ще трябва да провери, от една страна, кои икономически оператори поемат финансовата отговорност спрямо съответните управляващи органи в съответствие с националното право и с клаузите на разглежданите договори“.

По делото е установено, че между ръководителя на УО на ОПОС, от една страна и Община Враца - бенефициер и "Тролейбусен транспорт - Враца" ЕООД – партньор, от друга, е сключен АДБФП № Д-34-107 от 21.11.2019 г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по ОПОС, процедура чрез директно предоставяне BG 16М1ОP002-5.004 „Мерки за адресиране на транспорта като източник на замърсяване на атмосферния въздух“, по Приоритетна ос 5 "Подобряване качеството на атмосферния въздух" на ОПОС, за изпълнение на проект BG 16М1ОP002-5.004-0001-С001 „Модернизиране на градския транспорт в Община Враца“. Съгласно чл. 7.2. неразделна част от договора са: Приложение №2 Част „Условия за изпълнение от насоките за кандидатстване по процедура: „Мерки за адресиране на транспорта като източник на замърсяване на атмосферния въздух“ и приложенията към тази част.

В разпоредбата на чл. 65 от Условията за изпълнение е посочено, че УО може да отмени изцяло или частично финансовата подкрепа със средства от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ), като наложи на бенефициера финансова корекция. В чл. 66 от Условията за изпълнение е регламентирана процедурата за уведомяване на бенефициера, възможността му да подаде възражение и действията на УО, в случай че приеме или не приеме мотивите на бенефициера. Съгласно чл. 67, ал. 1, т. 1 от Условията за изпълнение, именно бенефициерът е длъжен да възстанови на УО предоставената безвъзмездна финансова помощ, когато е определена индивидуална финансова корекция. Разпоредбата на чл. 67, ал. 4 от Условията за изпълнение също регламентира, че в случаите на установена нередност бенефициерът е длъжен да възстанови всички подлежащи на възстановяване суми, заедно със съответната лихва, когато такава се дължи.

Видно от изложеното, със сключения между Община Враца, като бенефициер и УО на ОПОС АДБФП, именно Община Враца е поела отговорност пред УО но ОПОС за действията на партньора при изпълнение на проекта, чрез поемане за собствена сметка на финансовите корекции. Следователно не е налице връзка между УО и партньора, която да обуславя ангажирането на неговата отговорност. Ясната воля на страните по АДБФП е, че бенефициерът отговаря за извършените от партньора нередности, и тя е достатъчна, за да бъде определен именно той като адресат на акта, както е и в случая.

По отношение на първото нарушение – ограничителен критерий за подбор, касаещ изискванията за годност и правоспособност на участниците в нарушение на чл. 59, ал. 6, във вр. с чл. 2, ал. 2 ЗОП, във вр. с чл. 3, ал. 3 ЗКС:

В документацията на обществената поръчка, раздел III, буква В) Изисквания към офертите и необходимите документи, т. 3 Критерии за подбор, отнасящи се до годността (правоспособността) за упражняване на професионална дейност на участниците, т.3.1. е посочено, че участникът трябва да притежава регистрация в ЦПРС към Камарата на строителите в Република България, съгласно чл. 3, ал. 2 ЗКС, за изпълнение на строежи - трета група, трета категория, съгласно чл. 137, ал. 1, т. 2, б. “а“ ЗУТ, а за чуждестранните лица в аналогичен регистър, съгласно законодателството на държавата членка в която са установени или на друга държава, страна по Споразумението за Европейското икономическо партньорство, като в случай на обединение изискването се отнася до участника/участниците, които ще извършват дейностите по строителство.

От органа е прието, че е налице незаконосъобразно изискване към участниците - обединения, всички техни членове, които ще извършват дейностите по строителство, да са вписани в ЦПРС в съответна изискуема от възложителя категория. Според органа така поставеното изискване е ограничително, защото необосновано ограничава участието на субекти, които не разполагат със съответната регистрация в ЦПРС, но имат право на основание чл. 3, ал. 3 ЗКС да участват в изпълнението на строително-монтажни дейности, съвместно с регистрирано по надлежния ред лице.

Тези изводи са неправилни.

Съгласно чл. 59, ал. 6 ЗОП при участие на обединения, които не са юридически лица, съответствието с критериите за подбор се доказва от обединението участник, а не от всяко от лицата, включени в него, с изключение на съответна регистрация, представяне на сертификат или друго условие, необходимо за изпълнение на поръчката, съгласно изискванията на нормативен или административен акт и съобразно разпределението на участието на лицата при изпълнение на дейностите, предвидено в договора за създаване на обединението.

Законът за Камарата на строителите урежда специални изисквания към лицата, извършващи строителство на територията на Република България, като налага строителите, изпълняващи строежи от първа до пета категория по чл. 137, ал. 1 от ЗУТ или отделни видове строителни и монтажни работи, посочени в Националната класификация на икономическите дейности, позиция "Строителство", да бъдат вписани в ЦПРС. Съгласно чл. 3, ал. 3 ЗКС, когато физически или юридически лица се обединяват за изпълнение на строежи или отделни видове строителни и монтажни работи по ал. 2, поне един от участниците в обединението трябва да е вписан в регистъра, като ал. 4 изрично предвижда, че участието в обединението по ал. 3 не поражда права за лицата, които не са вписани в регистъра, самостоятелно да изпълняват отделни строителни и монтажни работи по ал. 2. В съответствие с чл. 163, ал. 2, т. 6 ЗУТ, строителят носи отговорност за изпълнението на строежи, съответстващи на направената регистрация по чл. 3, ал. 2 от Закона за Камарата на строителите за съответната група и категория строежи, в случаите, когато тя е задължителна.

Видно от посочената нормативна уредба, регистрацията по чл. 3, ал. 2 ЗКС, чрез вписване в ЦПРС, не се изисква за всички видове СМР, а само за строежите от първа до пета категория по чл. 137, ал. 1 ЗУТ или за отделни видове строителни и монтажни работи, посочени в Националната класификация на икономическите дейности, позиция "Строителство". Изискването на чл. 3, ал. 3 ЗКС поне един от участниците в обединението да е вписан в ЦПРС следва да се тълкува във връзка с ал. 2 на същия член, изискващ регистрация в ЦПРС за всеки от строителите, извършващ посочените в разпоредбата строежи и/или строителни и монтажни работи, т. е. то не може да води до заобикаляне на закона.

С оглед на това изискването поне един от участниците в обединението да бъде вписан в ЦПРС е приложимо тогава, когато с оглед на разпределението именно той ще извършва тези от строежите или тези от строително-монтажните работи, за които се изисква регистрация. Ако повече от един от членовете на обединението ще извършват дейности в обществената поръчка, за които се изисква регистрация, то и тези членове на обединението следва да бъдат вписани в ЦПРС. Разпределението на дейностите в обществената поръчка между членовете на обединението, даващо отговор и на въпроса кой от тях следва да е вписан в ЦПРС, се предвижда в договора за създаване на обединението.

В случая възложителят е поставил изискване за вписване на всички членове на обединението, които ще извършват дейностите по строителство. Същевременно е безспорно, че включените в обществената поръчка СМР касаят строеж трета група, трета категория. За извършването му строителите, включително членовете на обединението, следва да бъдат вписани в ЦПРС. При обосноваване на нарушението органът не е изследвал дали в предмета на обществената поръчка се включват и други строителни дейности, за които не се изисква регистрация. Съответно не може да се направи извод, че би имало членове на обединението, които ще участват пряко в изпълнение на строителните дейности, за които не се изисква вписване. Предвид на това, не е установено, че така формулирано, изискването е ограничително, спрямо обединения, част от чиито членове ще участват пряко в изпълнение на строителните дейности, съобразно разпределението на участието на лицата при изпълнение на дейностите, предвидено в договора за създаване на обединението, за които не се изисква вписване, съгласно чл. 3, ал. 2 ЗКС.

С оглед горното правилен е изводът на първоинстанционния съд за липса на твърдяното от органа нарушение на чл. 59, ал. 6, във вр. с чл. 2, ал. 2 ЗОП, във вр. с чл. 3, ал. 3 ЗКС.

Липсата на доказана по делото нередност, осъществена от ответника чрез соченото от органа нарушение на ЗОП, прави ненужна проверката за правилното квалифициране на нередността по Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата, доколкото липсата на нередност значи липса на основание за определяне на финансова корекция.

По отношение на второто нарушение – ограничителен критерий за подбор, касаещ членовете на екипа за изпълнение на обществената поръчка в нарушение на чл. 68, ал. 4 във вр. с ал. 5 и ал. 1 във вр. с чл. 2, ал. 1, т. 1 и 2 и ал. 2 ЗОП:

В документацията за обществената поръчка, в т. 5 Критерии за подбор, включващи минимални изисквания за технически и професионални способности на участниците, т.5.3.2.3 е предвидено изискване към участниците да разполагат с електромонтажници - минимум 5 (петима), които да притежават валидни удостоверения за придобита III-та квалификационна група, съгласно изискванията на ПБЗР-ЕУ.

От органа е прието, че е налице незаконосъобразно изискване към електромонтажниците да притежават валидни удостоверения за придобита III-та квалификационна група, съгласно изискванията на ПБЗР-ЕУ, към датата на подаване на офертата, без да е предвидена възможност за деклариране на еквивалентен документ за съответната квалификационна група, придобита при условията на съответното национално законодателство, където е установено лицето/участника или съответен еквивалентен документ по чл. 20б от Правилника, с което е ограничена възможността за участие на чуждестранни участници.

Тези изводи са неправилни.

Съгласно разпоредбата на чл. 68, ал. 1 ЗОП, за доказване на личното състояние, на съответствието с критериите за подбор или на съответствие с техническите спецификации кандидатът или участникът може да представи удостоверение за регистрация в официален списък на одобрени стопански субекти или сертификат, издаден от сертифициращ орган. В тези случаи възложителят не може да отстрани кандидата или участника от процедурата или да откаже да сключи договор с него на основание, че не е представил някой от изискуемите документи, при условие че съответните обстоятелства се доказват от представеното удостоверение или сертификат. В чл. 68, ал. 4 ЗОП е регламентирано, възложителят не може да изисква кандидатите или участниците от други държави членки да преминават през процеса на регистриране или сертифициране, за да участват в обществената поръчка. Възложителят признава еквивалентни сертификати, издадени от органи, установени в други държави членки, а съгласно ал. 5 от същата разпоредба, възложителите са длъжни да приемат удостоверения за регистрация или сертификати, издадени от органи, установени в Република България или в друга държава членка, в която кандидатът или участникът е установен.

Съгласно чл. 2, ал. 2 ЗОП, при възлагането на обществени поръчки възложителите нямат право да ограничават конкуренцията чрез включване на условия или изисквания, които дават необосновано предимство или необосновано ограничават участието на стопански субекти в обществените поръчки и които не са съобразени с предмета, стойността, сложността, количеството или обема на обществената поръчка.

Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 1 и 2 ЗОП обществените поръчки се възлагат в съответствие с принципите на Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) и по-специално тези за свободно движение на стоки, свобода на установяване и свобода на предоставяне на услуги и взаимно признаване, както и с произтичащите от тях принципи на: равнопоставеност, недопускане на дискриминация и свободна конкуренция.

Видно от така представената нормативна регламентация въз основа на която е квалифицирано твърдяното от УО за осъществено от Община Враца нарушение, фактическите констатации и изводи на административния орган, не кореспондират с посочените за нарушени правни норми.

Изискванията на възложителя са относими към техническите и професионални способности на електромонтажниците, част от екипа на участника в процедурата, но не и към начините за доказване на личното състояние, на съответствието с критериите за подбор или на съответствието с техническите спецификации на кандидат или участник, чрез представянето на съответните удостоверения или сертификати, предвидени в чл. 68, ал. 1 ЗОП. Ето защо квалифицираното от органа нарушение на чл. 68, ал. 4 във вр. с ал. 5 и ал. 1 ЗОП е несъответно на посочените фактически установявания. Отделно от това от страна на УО не е обосновано по какъв начин поставеното от възложителя изискване към електромонтажниците не съответства на предмета, стойността, сложността, количеството или обема на обществената поръчка и е в нарушение на чл. 2, ал. 2 ЗОП.

За да е налице нарушение на принципите на равнопоставеност, недопускане на дискриминация и свободна конкуренция регламентирани в чл. 2, ал. 1, т. 1 и 2 ЗОП е необходимо бенефициерът да е осъществил конкретно нарушение на нормативно установено изискване за провеждане на процедурата, каквото в случая не е установено.

Административният орган е следвало да подведе своите фактически установявания под хипотезата на съответната им правна норма, като се мотивира. Доколкото в настоящия случай това не е налице, административният акт се явява незаконосъобразен, в частта досежно второто установено с него нарушение, както правилно е приел и първоинстанционният съд.

Липсата на доказана по делото нередност, осъществена от ответника чрез соченото от органа нарушение на ЗОП, прави ненужна проверката за правилното квалифициране на нередността по Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата, доколкото липсата на нередност значи липса на основание за определяне на финансова корекция.

По отношение на третото нарушение - неясен предмет на поръчката в рамките на Обособена позиция № 2 – нарушение на чл. 48, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 2, ал. 1, т. 4 ЗОП:

Ръководителят на УО на ОПОС е посочил, че съгласно раздел II.2.4 от обявлението „Описание на обществената поръчка“, в частта по Обособена позиция № 2 „Изграждане на кабелни трасета на зарядни станции“, както и в описанието на Обособена позиция № 2 в Указанията за участие и в т. 5.2 от Техническата спецификация, възложителят е посочил, че следва да се изпълни изработване на инвестиционния проект във фаза технически проект. Същевременно в описанието на предмета на поръчката за Обособена позиция №2 в Техническата спецификация, в т. 5.2, като Дейност № 1 е посочено: „Изготвяне на Работен проект“, както и в т. 6, в компонент „Изисквания към представяне на крайните продукти и окомплектоване на инвестиционния проект“ е посочено: „Работният проект следва да се представи в четири екземпляра …….“. Също така и в описанието на Дейност № 3 „Изпълнение на Авторски надзор“ в Техническата спецификация, е посочено, че: „Изпълнителят следва да упражнява авторски надзор по време на строителството съгласно одобрения работен проект ……..“. В образеца на Договор, чл. 1, ал. 1, т. 1 е записано, че следва да се изпълни: „инвестиционен проект във фаза работен проект ….“.

Предвид посоченото ръководителят на УО на ОПОС е счел, че изискването за фазата на инвестиционното проектиране в рамките на Обособена позиция № 2 е неясно, доколкото информацията за изискуемия проект е посочена по различен начин в обявлението, указанията за участие, техническата спецификация и образеца на договора, като не става ясно, дали обект на възлагане е изготвяне на технически проект или съответно на работен проект. Поради това според органа е нарушен чл. 48, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 2, ал. 1, т. 4 ЗОП.

Тези изводи са неправилни.

Съгласно посочената като нарушена разпоредба на чл. 48, ал. 1, т. 1 ЗОП, възложителят определя техническите спецификации съобразно изискванията на приложимите нормативни актове в съответната област, като прилага някой от следните начини: чрез посочване на работните характеристики или функционалните изисквания, включително екологичните, които позволяват точно определяне на параметрите на предмета на поръчката. В случая от органа не се твърди, че в техническата спецификация в процесната обществена поръчка за Обособена позиция №2, не са посочени работни характеристики или функционални изисквания, включително екологични, което препятства да бъдат точно определени параметрите на предмета на поръчката. Предвид посоченото не става ясно по какъв начин приетата от органа неяснота е обвързана с разпоредбата на чл. 48, ал. 1, т. 1 ЗОП. Фактическите констатации и изводи на административния орган, не кореспондират с посочената за нарушена правна норма.

Наред с това органът твърди нарушение на принципите на публичност и прозрачност, регламентирани в чл. 2, ал. 1, т. 4 ЗОП. Но за да е налице нарушение на някой от тези принципи е необходимо бенефициерът да е осъществил конкретно нарушение на нормативно установено изискване за провеждане на процедурата. В случая не се установи нарушение на посочената от органа разпоредба на чл. 48, ал. 1, т. 1 ЗОП. Това прави правилен и извода на първоинстанционния съд за липса на осъществена от Община Враца нередност чрез посоченото от органа нарушение.

Липсата на доказана по делото нередност, осъществена от ответника чрез соченото от органа нарушение на ЗОП, прави ненужна проверката за правилното квалифициране на нередността по Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата, доколкото липсата на нередност значи липса на основание за определяне на финансова корекция.

По отношение на четвъртото нарушение - незаконосъобразна методика за оценка, в нарушение на изискванията на чл. 70, ал. 5, изр. първо във вр. с чл. 70, ал. 7, т. 1, 2 и 3 б. „б“ ЗОП и във вр. с чл. 33, ал. 1 ППЗОП и с чл. 2, ал. 2, изр. първо ЗОП:

В случая с одобрената от възложителя методика е прието, че незаконосъобразността на методиката се изразява в съдържанието на т.нар. „базови“ и „надграждащи“ изисквания, включени в подпоказатели П.1.1 (Оценка по технически показатели за проектиране) и П.1.2 (Оценка по технически показатели за строителство).

Органът е извършил анализ на подпоказател П.1.1 - Оценка по технически показатели за проектиране, конкретно – на посоченото в него минимално ниво за допустимост и двете надграждащи подпоказателя обстоятелства. Направил е заключение, че обстоятелствата, които са посочени като базови и надграждащите такива в рамките на подпоказател П.1.1 се припокриват и съдържат редица неясноти.

Приел е също, че в рамките на този подпоказател възложителят е нарушил императивната забрана на чл. 33, ал. 1 ППЗОП.

По отношение на подпоказател П.1.2 - Оценка по технически показатели за строителство, органът отново е анализирал базовото изискване и е приел, че в рамките на този подпоказател се допускат до участие лица, които не доказват минимално изискуемото качество на офертата си.

Приел е, че с базовото изискване и с второто надграждащо обстоятелство в рамките на подпоказател П.1.2 се нарушава императивната забрана на чл. 33, ал. 1 ППЗОП.

Допълнил е, че са налице припокривания между базовите и надграждащите компоненти и при този подпоказател, което обуславя липса на яснота, както за комисията, така и за участниците, какви следва да са предложенията, за да се счете, че те покриват базовите компоненти или да се зачете, че е налице надграждане за целите на присъждане на допълнителни точки.

По отношение на подпоказател П.1.2 е достигнал до извод, че противоречи на чл. 70, ал. 5 изр. първо във вр. с ал. 7 ЗОП.

Приел е, че цялата методика е съставена в противоречие с чл. 70, ал. 5, изр. първо във вр. с чл. 70, ал. 7, т. 1, 2 и 3 б. „б“ ЗОП и във вр. с чл. 33, ал. 1 ППЗОП и с чл. 2, ал. 2, изр. първо ЗОП.

Тези изводи са недоказани.

Преди всичко следва изрично да се посочи, че проверката за законосъобразност на един оспорен административен акт, макар да обхваща всички основания по чл. 146 АПК, се ограничава до тези фактически основания, които органът счита за осъществени и подвежда към сочената правна норма. Съдът не може вместо органа да издирва факти и да ги подвежда към соченото от органа правно основание или да подвежда установените по делото факти към непосочено от органа правно основание. С оглед на това съдебната проверка за законосъобразност на оспорения акт не може да излезе от рамките на приетите от органа нарушения и правни основания.

Административният орган е посочил, че е налице нарушение на чл. 70, ал. 5, изр. първо във вр. с чл. 70, ал. 7, т. 1, 2 и 3 б. „б“ ЗОП и във вр. с чл. 33, ал. 1 ППЗОП и с чл. 2, ал. 2, изр. първо ЗОП, без да конкретизира фактите по всяко от твърдените нарушения (с изключение на твърдяното нарушение на чл. 33, ал. 1 ППЗОП).

От описаните в процесния административен акт фактически основания не става ясно кои от тях органът счита за доказващи всяка една от визираните в чл. 70, ал. 7 ЗОП хипотези, съдържащи изисквания към начина за определяне на оценката по всеки показател. Няма пречка ръководителят на УО да счита за нарушени и трите, регламентирани в чл. 70, ал. 7 ЗОП, хипотези, но от словесното описание на нарушението, не може да се изведе волята на органа за фактическите основания за издаването на акта, тъй като не е подвел описаните нарушения към конкретна хипотеза на чл. 70 ЗОП. Налице е съвкупност от факти, като никой от тях не е подведен към конкретна правна норма, за да обоснове доказаност на приетото нарушение на чл. 70, ал. 7 и ал. 5 ЗОП. Не е ясно каква е връзката между твърдяното нарушение на чл. 70, ал. 7 и ал. 5 ЗОП и чл. 2, ал. 2, изр. първо ЗОП.

Не е налице соченото нарушение на чл. 33, ал. 1 ППЗОП. За да е налице нарушение на така посоченото изискване на закона е необходимо пълнотата и начинът на представяне на информацията сами по себе си да са елемент на оценяването – показател. От съдържанието на скалата за оценяване не може да се направи извод за оценка на пълнотата и начина на оценяване на информацията, защото ясно е определено оценяването на минималните изисквания и оценяването на надграждащите обстоятелства.

По изложените съображения правилен е изводът на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на оспорения акт и в частта на това посочено от органа нарушение.

Липсата на доказана по делото нередност, осъществена от ответника чрез соченото от органа нарушение на ЗОП, прави ненужна проверката за правилното квалифициране на нередността по Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата, доколкото липсата на нередност значи липса на основание за определяне на финансова корекция.

По отношение на петото нарушение - незаконосъобразно определен изпълнител, в нарушение на чл. 112, ал. 2, т. 2 във вр. с чл. 112, ал. 1, т. 2 и във вр. с чл. 61, ал. 1, т. 4 ЗОП:

От органа е прието, че при подписване на договора за изпълнение, участникът определен за изпълнител, не е представил доказателства от които да е обективно възможно да бъдат изведени данни за покриване на изискването за специфичен оборот от строителство и проектиране, което да е сходно с предмета на поръчката. По този начин участникът не е доказал критерия за подбор за икономическо и финансово състояние, касаещ специфичен оборот, към датата на сключване на договора за обществената поръчка. Посоченото от органа нарушение е квалифицирано като нередност по т. 14 от Приложение №1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата.

Тези изводи са неправилни.

Твърдяното нарушение чл. 112, ал. 2, т. 2 във вр. с чл. 112, ал. 1, т. 2 и във вр. с чл. 61, ал. 1, т. 4 ЗОП е неправилно квалифицирано като нередност по т. 14 от Приложение №1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата (в релевантната редакция - ДВ бр. 19 от 06.03.2020 г.). Съгласно посочената разпоредба, нередността се изразява в това, че критериите за подбор или техническите спецификации са променени след отварянето на офертите или са приложени неправилно. В случая липсват фактически установявания за промяна и/или неправилно приложение критерии за подбор в процедурата или на техническата спецификация, в резултат на което да е определен за изпълнител кандидат или участник, който не отговаря на тях. Преценката дали дадено лице отговаря на критериите за подбор и изискванията в техническите спецификации е етап предхождащ избора му за изпълнител и тя обикновено се осъществява на базата на декларираните от него в ЕЕДОП обстоятелства. Едва след избора му за изпълнител, в един последващ момент, в който критериите за подбор и/или техническите спецификации вече са приложени, то следва да представи документи за съответствието си с тях. Нормативно установен елемент, за да се квалифицира нередността по т. 14 от Приложение №1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата (в релевантната редакция), е нарушението да е допуснато "в хода на процедурата", която хипотеза не съответства на фактическите констатации на органа. Приетото от фактическа страна нарушение е осъществено към момента на сключване на договора за изпълнение, поради което не може да бъде подведено под сочената в акта хипотеза за нередност по т. 14 от Приложение №1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата (в релевантната редакция), тъй като не изпълва предвидените в същата предпоставки.

С оглед изложеното, правилен е крайният извод на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на акта и в тази част.

Решението обаче е неправилно в частта на присъдените с него разноски за сумата над 1 024,00 лв. (държавна такса), тъй като по делото липсват надлежни доказателства, които да удостоверяват действително заплащане на претендираната сума за адвокатско възнаграждение.

Отговорността за разноските в съдебноадминистративното производство е гражданско облигационно отношение, което произтича от процесуалния закон и е уредено от него (арг.: чл. 143 АПК). Състои се в правото на едната страна да иска и задължението на другата да плати направените разноски от страната, в чиято полза е решено делото. С т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на Върховния касационен съд, постановено по Тълкувателно дело № 6/2012 г., задължително за настоящия съд по аргумент от разпоредбата на чл. 130, ал. 1 от Закона за съдебната власт, е прието, че съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението.

В настоящия случай в представените от процесуалния представител на Община Враца фактури и платежни нареждания удостоверяващи заплащане на адвокатско възнаграждение по адм. дело № 747/2022 г. на АС – Враца и по адм. дело № 6268/2023г. на ВАС, като „клиент“ и „наредител“ е посочен "Тролейбусен транспорт - Враца" ЕООД, което е лице различно от жалбоподателя – Община Враца. С оглед изложеното претендираното възнаграждение не е заплатено от Община Враца и не съставлява направен от нея и доказан разход, поради което неправилно е присъдено на Община Враца. Посоченото не се променя от представеното Споразумение № 3 от 21.11.2022 г., сключено между Община Враца и „Тролейбусен Транспорт - Враца“ ООД, което касае единствено гражданските правоотношения между страните по него. В споразумението страните са договорили, че Община Враца ще ангажира адвокат и ще подаде жалба против решение от 09.11.2022 г. на ръководителя на УО на ОПОС. В чл. 1 от споразумението изрично е предвидено, че разходите, включително за заплащане на адвокатско възнаграждение, по жалбата, която Община Враца ще подаде, до окончателното приключване на спора пред всички съдебни инстанции, се поемат и са за сметка на партньора – „Тролейбусен Транспорт - Враца“ ООД. С оглед изложеното те няма как да бъдат възстановени на Община Враца. Предвид посоченото, съдебното решение следва да бъде отменено в частта, с която на Община Враца са присъдени разноски над 1 024,00 лв., за заплатената от нея държавна такса.

Изводът на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на оспорения акт е правилен, постановен в съответствие с доказателствата по делото и материалния закон, поради което съдебното решение следва да бъде оставено в сила в тази част.

С оглед изхода на спора претенцията на Община Враца за присъждане на направените пред касационната инстанция разноски е допустима, но неоснователна, поради липса на надлежни доказателства, които да удостоверяват действително заплащане на претендираната сума за адвокатско възнаграждение в размер на 25 200,00 лв. В представените от процесуалния представител на ответника фактура от 25.11.2025 г. и платежно нареждане от 10.12.2025 г. удостоверяващи заплащане на адвокатско възнаграждение, като „клиент“ и „наредител“ е посочен "Тролейбусен транспорт - Враца" ЕООД, което е лице различно от ответника – Община Враца. С оглед изложеното, претендираното възнаграждение не е заплатено от Община Враца и не съставлява направен от нея и доказан разход, поради което и не следва да й бъде възстановено, независимо от представеното по делото Споразумение № 3 от 21.11.2022 г., предвид изложените по-горе съображения.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд