Решение № 1462 от 10.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 12326/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на А. С., гражданка на Сирия, чрез адв. Л. Дилова от Софийска адвокатска колегия против решение № 36139 от 04.11.2025 г. по адм. дело № 8988/2025 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата й срещу отказ за издаване на виза тип "D" от 06.08.2025 г., издаден от директора на Консулската служба в Посолството на Република България, гр. Аман, Кралство Йордания, по заявление от 19.02.2025 г. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност и незаконосъобразност на съдебния акт. Иска се отмяна на обжалваното решение. Ответникът – завеждащ Консулската служба в Посолството на Република България, гр. Аман, Кралство Йордания, не изразява становище по касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, като взе пред вид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Производството пред Административен съд-София-град е образувано по жалба на А. С., гражданка на Сирия, срещу отказ за издаване на виза за дългосрочно пребиваване (виза тип "D"). С разпореждане № 29790 от 12.09.2025 г. първоинстанционният съд е конституирал като административен орган - ответник по оспорването директора на Консулската служба в Посолството на Република България, гр. Аман, Кралство Йордания. Няма спор по делото, че със заповед №10/27.03.2024г. посланикът е упълномощил втори секретар, завеждащ Консулската служба да съставя, подписва и връчва отказите за издаване на визи – л. 44 от делото. Оспорваният административен акт е издаден от М. Герасимов - втори секретар, завеждащ Консулската служба-Аман, но същият е бил неправилно конституиран като страна в процеса в нарушение на нормата на 153, ал. 1 от АПК. Съдебното решение, с което е отхвърлена жалбата срещу отказа за издаване на виза за дългосрочно пребиваване, е постановено по отношение на директора на Консулската служба- Аман. Видно и от протокола по делото от съдебното заседания е призован директора на Консулската служба- Аман, а не издателя на акта, който е втори секретар, завеждащ Консулската служба, съгласно горецитираната заповед. При тази фактическа установеност Върховният административен съд намира, съдебното решение е постановено при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. По силата на чл. 153, ал. 1 от АПК, съдът служебно конституира страните по делото и като ответник е следвало да се конституира издателят на акта, в случая втори секретар, завеждащ Консулската служба. По тази причина преди съдът да пристъпи към проверка на правилността на обжалваното първоинстанционно решение следва служебно, на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, да провери неговата допустимост. В случая при установено неправилно конституиране на страните решението ще следва да се обезсили, а делото - да се върне на друг състав на същия съд за ново разглеждане, при което ще следва да се конституират правилно страните. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал.3 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение