Определение № 132 от 17.09.2019 г. на ВКС по гр. д. № 330/2019 г.

Производството е по реда на чл.282, ал.4 ГПК. Постъпила е молба с вх. № 6223 от 05.07.2019 г., подадена от С. А. Д., съдържаща искане за освобождаване на внесената сума в размер на 32 843,50 лв., представляваща обезпечение на основание чл.282, ал.2, т.2 ГПК. Насрещната страна по молбата – Л. Б. Д., действащ като ЕТ „Ел-Би-Ем-Любомир Димитров“, е подала писмен отговор чрез адв. Георги Амуджиев, в който е възразила срещу освобождаването на гаранцията. Върховният касационен съд, състав на II г. о. намира, че молбата е основателна и следва да бъде уважена. С определение № 79 от 19.04.2017 г., постановено по ч. гр. д. № 1296/2017 г. на ВКС, Второ г. о., в производството по отмяна е спряно изпълнението на влязлото в сила осъдително въззивно решение № 2139 от 23.12.2015 г. по гр. д. № 2566/2015 г. на Окръжен съд – Варна. Спирането на изпълнението е допуснато след извършена служебна проверка, че сумата от 32 843,50 лв. е внесена от касаторите по специалната сметка на ВКС за обезпечения. Видно от определение № 295 от 12.06.2019 г., постановено по настоящото дело, не е допуснато касационно обжалване на решение № 1243 от 05.07.2018 г. по въззивно гр. д. № 185/2018 г. на Варненския окръжен съд, с което е отменено решение от 12.06.2015 г. по гр. д. № 13278/2013 г. на Варненския районен съд, като вместо него е постановено ново по същество, с което са отхвърлени предявените от Л. Б. Д., действащ като ЕТ „Ел-Би-Ем – Любомир Димитров“, срещу С. А. Д. искове с правно основание чл.108 ЗС за предаване владението върху следния недвижим имот: офис № *, с площ * кв. м., с идентификатор ***** по кадастралната карта на [населено място], заедно с припадащите се 1,6830 % ид. ч. от общите части на сградата и от дворното място, в което е построена, съставляващо УПИ *-* в кв.* по плана на населеното място и искове с правно основание чл.59 ЗЗД за заплащане на сумата 1 800 лв. - обезщетение за лишаването от ползване на описания по-горе имот за периода 05.10.2010 г. – 11.09.2013 г., заедно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба – 11.09.2013 г. до окончателното й заплащане. Обжалваното въззивно решение е било постановено след отмяната по реда на чл.303, ал.1, т.1 ГПК на влязлото в сила решение № 2139/23.12.2015 г. по гр. д. № 2566/2015 г. на Варненския окръжен съд /чието изпълнение е било спряно/ и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд от фазата на съдебното дирене /решение от 11.01.2018 г. по гр. д. № 2074 от 2017 г. на ВКС, второ г. о./. Съгласно чл.282, ал.4 ГПК, когато обезпечението е дадено във връзка с изпълнение на решение относно вещни права върху недвижими имоти или движими вещи, то се задържа, ако в двуседмичен срок, след като касационната жалба е оставена без уважение, носителят на вземането е предявил иск за обезщетение за вредите от забавянето на изпълнението. В случая въззивното решение е влязло в сила на 12.06.2019 г., а нито в двуседмичен срок след това, нито до настоящия момент ищецът по делото и ответна страна по касация е предявила иск за обезщетяване на вреди от забавянето на изпълнението. Такива твърдения не са наведени и в подадения от него отговор с вх. № 7699 от 03.09.2019 г. Същият не е претърпял и такива вреди, чието обезщетяване би могъл да претендира. Предвид изложеното настоящия състав намира, че не са налице основания за задържане на внесеното обезпечение и същото следва да бъде освободено. По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение