Определение № 341 от 14.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 212/2026 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на И. В. П. от гр. Варна, подадена чрез процесуалния представител адв. Колев, срещу определение № 11793 от 29.10.2025 г., постановено по адм. дело № 2421/2025 г. по описа на Административен съд – Варна, с което е оставена без разглеждане жалбата й против писмо изх. № 94-213/2 от 29.09.2025 г. на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър /АГКК/ и е прекратено производството по делото. В частната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на определението, като постановено при неправилно приложение на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения. Претендира се отмяна на обжалваното определение и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия от друг съдебен състав, както и присъждане на разноски по делото. Ответникът – изпълнителен директор на АГКК, в срока по чл. 232 от АПК не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, като взе предвид, че частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК и от надлежна страна, намира същата за процесуално допустима, а разгледана по същество - неоснователна. За да постанови оспореното определение Административен съд – Варна е приел, че липсва годен за съдебно оспорване акт, тъй като писмо изх. № 94-213/2 от 29.09.2025 г. на изпълнителния директор на АГКК, възприеман от оспорващия като изричен отказ за отстраняване на грешка в кадастралната карта и кадастралния регистър на имот и за повторно издаване на 2 броя скици, които да отговарят по съдържание на издадено съдебно удостоверение от Районен съд – Варна, съставлява акт на по-горестоящия орган при оспорване по чл. 81, ал. 2 от АПК, който е контролно-отменителен, с присъщите му елементи на правораздаване, а не е административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК. Според съда при негативен за жалбоподателя акт по чл. 81, ал. 2 от АПК спорът досежно съдържанието на официален документ може да бъде предявен пред съда, на основание чл. 124, ал. 4 от ГПК, в исково производство, но не и по реда на чл. 145 и сл. от АПК. Прието е от съда също така, че от текста на чл. 21, ал. 3 от АПК следва извода, че индивидуален административен акт е само волеизявлението за издаване на документ, както и отказът да се издаде документ, а не и самия удостоверителен документ. Според съда формулираното от жалбоподателя искане до административния орган за преиздаване на скица не почива на законово основание, доколкото скицата следва да отразява данните по действащия кадастрален план, а издадените 2 броя скици отразяват именно съществуващите вписвания в кадастралния регистър към момента на заявената услуга, поради и което исканата услуга във връзка с издаденото съдебно удостоверение е изцяло и точно извършена. Съдът е обосновал и извод, че издаденото съдебно удостоверение не следва да се приема, че създава задължения за началника на Службата по геодезия, картография и кадастър /СГКК/ - Варна, да се издават скици с конкретно съдържание по отношение на собствениците на поземления имот и сградата в поземления имот. Така постановено определение е правилно. Видно от съдържанието на оспореното пред Административен съд – Варна писмо на изпълнителния директор на АГКК, жалбоподателят е уведомен във връзка с подадено от него възражение срещу неточно изпълнение на административна услуга – издаване на два броя скица за поземлен имот с идентификатор 10135.2510.322 и сграда с идентификатор 10135.2510.322.1, че СГКК – Варна е изпълнила задължението си да извърши административна услуга, издавайки два броя скици, отразяващи нормативно определените изисквания, като данните за собственост са съответни на тези от кадастралния регистър. В писмото е посочено още, че искането за повторно издаване на скица със съдържание, различно от нормативно установеното, не може да бъде изпълнено. При така установеното по делото законосъобразен е извода на първоинстанционния съд, че жалбата е недопустима, тъй като липсва годен за оспорване индивидуален административен акт. Правилно съдът приема, че в случая жалбоподателят оспорва произнасяне на по-горестоящ орган, като в тази връзка законосъобразно се позовава на нормата на чл. 81, ал. 2 от АПК и приема, че съдържанието на документа – два броя скици, може да се оспори по административен ред. Както и правилно посочва административният съд, актът на по-горестоящия орган при оспорване по чл. 81, ал. 2 от АПК е контролно-отменителен с присъщите му елементи на правораздаване, а не е административен акт по чл. 21, ал. 1, ал. 2 или ал. 3 от АПК. С оглед на това и при несъгласие от страна на жалбоподателя с постановен акт по чл. 81, ал. 2 от АПК, какъвто в случая се явява и оспореното писмо, той разполага с правната възможност да предяви пред съд спора за съдържанието на официалния документ, но на основание чл. 124, ал. 4 от ГПК в едно исково производство, а не по реда на чл. 145 и сл. от АПК. Правилно административният съд приема също така, че в случая за административния орган не съществува правната възможност да издаде повторно двата броя скици с посоченото в съдебното удостоверение съдържане по отношение на настоящ и предишен собственик на имота, доколкото скицата следва да отразява данните по действащите кадастрална карта и кадастрални регистри, а издадените два броя скици от СГКК – Варна отразяват именно съществуващите вписвания в кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Варна към момента на заявената услуга. Правилно е отбелязано от съда също така, че промяната на отразените в кадастралния регистър данни относно правото на собственост се осъществява по реда на Закона за кадастъра и имотния регистър /ЗКИР/, чиито норми са специални и не предвиждат възможност на основание съдебно удостоверение за издаване на скици с определено съдържание да се измени кадастралния регистър на недвижимите имоти. Следователно, както правилно е приел административният съд, оспорването се явява недопустимо, което води до недопустимост и на образуваното по него съдебно производство, подлежащо на прекратяване на основание чл. 159, т. 1 от АПК. С оглед на горното определението следва да се остави в сила като валидно, допустимо и правилно. По изложените съображения и на основание чл. 236 във вр. с чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, второ отделение,