Определение № 1368 от 14.02.2025 г. на ВАС по адм. д. № 693/2025 г.

ВАСШесто отделение14.02.2025 г.докладчик Юлия Тодорова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА Определение №19243/08.10.2024 г., на Административен съд София – град, постановено по адм. oело №254/2024 година. Определението е окончателно. Вярно с оригинала, Председател: /п/ ХАЙГУХИ БОДИКЯН секретар: Членове: /п/ ЮЛИЯ ТОДОРОВА /п/ СЛАВ БАКАЛОВ

Мотиви

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от АПК. Образувано е по частна касационна жалба, подадена от председателя на Централна експертна лекарска комисия чрез юрисконсулт Тотева, против Определение №19243/08.10.2024 г., на Административен съд София – град, постановено по адм. дело №254/2024 г., с което съдът е отменил определението от открито съдебно заседание на 19.09.2024 г., с което е даден ход на устните състезания, оставил е без разглеждане жалбата на Й. Н. В. срещу Медицинско удостоверение № 200/6 от 21.11.2023 г., издадено от Централна експертна лекарска комисия при Медицински институт на МВР, прекратил е производството по адм.д. № 254/2024 г. по описа на Административен съд София-град и е изпратил жалбата на Й. Н. В. срещу Медицинско удостоверение № 200/6 от 21.11.2023 г., издадено от Централна експертна лекарска комисия при Медицински институт на МВР на Националната експертна лекарска комисия. Ответникът – Й. Н. В. чрез адв. В. Димитров не изразява становище по жалбата. Върховен административен съд, шесто отделение, намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и разгледана по същество за неоснователна. Производството по делото е започнало по жалба на Й. Н. В. срещу Медицинско удостоверение № 200/6 от 21.11.2023 г., издадено от Централна експертна лекарска комисия (ЦЕЛК) при Медицински институт на МВР. При разглеждане на първоинстанционната жалба Административен съд София – град се е позовал на Правилника за устройството и дейността на МВР, приет през 2014 г., като е съобразил, че разпоредбата на чл.99, ал.2 предвижда, че ЦЕЛК има статут на ТЕЛК по смисъла на чл.103 ЗЗдр. На това основание е достигнал до извод, че актовете на ЦЕЛК, както актовете на ТЕЛК, се подчиняват на режима на обжалване, въведен с чл.112, т.4 ЗЗдр, а той е пред НЕЛК, съответно решенията на НЕЛК - пред административния съд. На това основание е заключил, че делото е подведомствено на НЕЛК по компетентност. Съгласно установената съдебна практика на Върховен административен съд дейността по извършване на медицинска експертиза, предмета, органите и взаимодействието между тях, както и обжалването на актовете е уредено в Закона за здравето (ЗЗ), по-конкретно в чл. 101 – 113. Съгласно чл. 103, ал. 2 ЗЗ, експертизата на временната неработоспособност се извършва от лекуващия лекар, лекарски консултативни комисии (ЛКК), териториални експертни лекарски комисии (ТЕЛК) и от НЕЛК. Устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза по чл. 103 и РКМЕ се определят с правилник на Министерски съвет - чл. 109 ЗЗ. В чл. 112 ЗЗ се предвижда обжалване на актовете на медицинската експертиза пред ЛКК, ТЕЛК и НЕЛК, като съгласно чл. 112, т. 4 ЗЗ, решението на НЕЛК подлежи на обжалване пред административния съд, в чийто район се намира постоянният или настоящият адрес на жалбоподателя по реда на АПК. По отношение на медицинската експертиза, извършвана в системата на МВР има обаче и специална уредба, съдържаща се в Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) – чл. 238, и в Правилника за устройството и дейността на Министерството на вътрешните работи. Съгласно чл. 98 от този ПУДМВР, медицинският институт на МВР има за цел да организира и осъществява дейността по здравеопазване в МВР, като изпълнява специфични функции за оказване на извънболнична помощ и болнична медицинска помощ, включително и извършване на медицинска експертиза за установяване на временна неработоспособност и за установяване на трайно намалена работоспособност на служителите от МВР. Чл. 99 от Правилника гласи, че ЦЕЛК извършва специализирано медицинско освидетелстване и изготвя медицински заключения за здравословното състояние на лицата по чл. 98, ал., т. 10 и т. 11 по медицинските изисквания за работа в МВР, определени в наредба по чл. 155, ал. 1, т. 5 ЗМВР. Съгласно чл. 238, ал. 3 ЗМВР, видът на причинената телесна повреда се определя от ЦЕЛК, което има значение за обезщетението по чл. 238, ал. 1 ЗМВР. Според разпоредбата на чл. 99, ал. 2 от Правилника за устройството и дейността на МВР, ЦЕЛК е орган на медицинската експертиза за служителите на МВР със статут на Териториална експертна лекарска комисия по смисъла на чл. 103 ЗЗ. Уредбата на структурата и организацията на ТЕЛК и НЕЛК, според ЗЗ и ПУОРОМЕРКМЕ, предвижда два вида паралелни структури- териториални и централни органи на медицинска експертиза в общите лечебни заведения и в лечебните заведения в структурите на Министерски съвет и министерствата по чл. 5, работещи по еднакви правила, уредени с правилника и Наредбата за медицинската експертиза. Такава е първоначалната регламентация по ЗЗ и ПУОРОМЕРКМЕ. В Правилника за устройството и дейността на МВР обаче, приет през 2014 г., разпоредбата на чл. 99, ал. 2 предвижда, че ЦЕЛК има статут на ТЕЛК по смисъла на чл. 103 ЗЗ, което означава, че актовете на ЦЕЛК, като актовете на ТЕЛК, се подчиняват на режима на обжалване, въведен с чл. 112, т. 4 ЗЗ, а той е пред НЕЛК, съответно решенията на НЕЛК- пред административния съд. Тази процедура по обжалване е различна от обжалването по административен ред, уредено в АПК и е израз на спецификата на тези органи. Следва да се отбележи, че между ТЕЛК и НЕЛК не е налице категоричната връзка „орган“ и „горестоящ административен орган“, актовете на органите на медицинската експертиза са едновременно експертиза и административни актове. Поради тази специфика следва да се прилага точно уредбата в Закона за здравето и Правилника за устройството и дейността на МВР в конкретния случай относно обжалването на актовете на медицинската експертиза. Като е прекратил производството и е изпратил преписката на НЕЛК за произнасяне по жалбата, първоинстанционният съд е постановил правилно определение, което следва да бъде оставено в сила (така и в Определение № 8147 от 01.07.2024 г. по адм. д. № 6297/2024 г., Определение № 5053 от 24.04.2024 г. по адм. д. № 3410/2024 г. и Определение № 4566 от 11.04.2024 г. по адм. д. № 3367/2024 г., всички на VІ отд. на ВАС).

Цитирани разпоредби

19