Определение № 4864 от 28.10.2024 г. на ВКС по гр. д. № 998/2023 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Образувано е по молба с вх. № 11549/2.07.2024 год., уточнена с последваща от 22.08.2024 год., подадена от Б. и Р. К., чрез адв. Т. П. от САК, за допълване на постановеното по настоящето дело решение в частта му за разноските. В молбата се поддържа, че касационният съд не е присъдил в цялост дължимия се адвокатски хонорар, съгласно чл. 38, ал. 2 ЗАдв. Иска се присъждане на пълния размер на адвокатското възнаграждение за касационната инстанция в размер над уважения до дължимия общо за двамата касатори - 12 860 лв., и същата сума за първа и втора инстанция, за които не е присъдено адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ. Агенция „Пътна инфраструктура“ не взема становище по молбата. За да се произнесе по същата, настоящият състав на Второ гражданско отделение съобрази следното: Молбата е подадена от легитимирана страна и в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК. С решението си по настоящото дело, по жалбата на Б. и Р. К., съставът на ВКС е отменил частично въззивното решение в отхвърлителната му част до размер на по 72 000 лв. по исковете на всеки от тях и вместо това е постановил друго, с което осъдил Агенция „Пътна инфраструктура“ да им заплати обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на по 72 000 лв. за всеки от тях, ведно със законната лихва от 19.11.2017 год. до окончателното плащане. В останалата отхвърлителна част, за разликата до пълните предявени размери от по 100 000 лв. за всеки от тях, въззивното решение е оставено в сила. С оглед този изход на спора по жалбата на Б. и Р. К. и предоставената им безплатна адвокатска защита от адв. П., на същата е присъдено адвокатско възнаграждение, на основание чл. 38, ал. 2, във вр. с ал. 1, т. 2 ЗАдв в размер на сумата 9 108 лв. Сумата е определена съразмерно с уважената и отхвърлената част на жалбата и с оглед претендираното общо адвокатско възнаграждение в размер на 12 650 лв., посочено в приложения списък по чл. 80 ГПК. Затова и искането на молителите за присъждане на допълнително възнаграждение за разликата над присъдените 9 108 лв. до 12 860 лв. /сега претендирани с молбата по чл. 248 ГПК/ за касационното производство е неоснователно. Молбата, представляваща в тази й част такава за изменение на решението в частта за разноските за касационното производство, следва да се остави без уважение. В останалата й част, същата е за допълване на касационното решение в частта за разноските, като се присъди адвокатско възнаграждение на адв. П. за оказаната безплатна правна помощ на ищците в първата и въззивната инстанция по делото. С оглед липсата на произнасяне в касационното решение по заявеното в тези инстанции искане за присъждане на адвокатско възнаграждение и изхода на спора с уважаване частично на предявените искове след отмяна на въззивното решение, молбата за допълването му в частта за разноските е основателна. За всяка от долните инстанции следва да се определи същия размер общо адвокатско възнаграждение на адв. П. - 9 108 лв., както е присъдено в касационното решение, с което е променен резултатът по спора. С оглед разрешението по преюдициалното запитване, по което е постановено решението на СЕС по дело С-438/22 се прие, че определените в Наредба № 1/2004 год. минимални размери на адвокатските възнаграждения не обвързват съда при определяне на разноските за адвокатско възнаграждение, приложимо и в хипотезата на чл. 38 ЗАдв. В настоящия случай съдът приема, че така определеното общо възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска помощ на ищците в първата и въззивната инстанция е съобразено с фактическата и правна сложност на делото и възмездява действително извършената работа от адвоката в защита на общия им интерес. По тези съображения, настоящият състав на ВКС, II г.о