Определение № 208 от 21.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 160/2012 г.

Производството е с правно основание чл.274 ал.2 от ГПК и е образувано въз основа на подадена частна жалба от Г. Т. М. от [населено място] против определение № 393 от 11.01.12г. по гр.д.№ 14693/11г.на Софийски градски съд,с което е оставено без разглеждане като нередовно възражението й от 7.07.11г.,подадено по реда на чл.423 от ГПК срещу заповед за изпълнение и е прекратено производството по делото.Счита така постановения съдебен акт за неправилен,поради което желае да бъде отменен,а съда да се произнесе по същество като разгледа подаденото възражение и обезсили издадената заповед за изпълнение. Представя копия от известие за доставяне,разписка и квитанция,за които твърди,че са от дата 19.12.11г./и трите с идентичен номер - № ИД PS 1164 001VL8 I, в уверение, че е спазен преклузивния срок за подаване на възражението. Срещу така подадената частна е жалба не е постъпил отговор от ответната страна. Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените в частната жалба доводи и данните по делото, намира следното: Частната жалба е допустима,тъй като е подадена от лице, което има правен интерес от обжалване и е в срок.Спазена е необходимата писмена форма и отговаря на формалните изисквания на чл.275 ал.2 ,във вр.с чл.260-261 от ГПК,поради което е и редовна.Разгледана по същество, същата е и основателна по следните съображения: С обжалваното определение № 393 от 11.01.2012г. - СГС е счел пода-деното по реда на чл.423 от ГПК възражение за нередовно,защото е приел, че в дадения с разпореждане от 30.11.2011г.срок,който е изтекъл на 20.12.11г.,страната не е изпълнила дадените й указания за представяне на доказателства за момента,в който е узнала за издадената заповед за изпълнение.В кориците на делото е налична подадена молба,придружена с изисканите доказателства за датата,но тя е входирана на 21.12.11г. С настоящата частна жалба- молителката твърди,че е изпълнила указанията на съда своевременно,той като – преди изтичане на срока - на 19.12.11г.е изпратила по пощата изисканото доказателство,в потвърждение на което прилага: известие за доставяне,разписка и квитанция. От така представените доказателства – ясно е видима само датата на квитанция и тя действително е 19.12.11г.Настоящият съдебен състав,като взе пред вид,че и трите представени документа са с идентичен номер - ИД PS 1164 001VL8 I – намира,че те са от една дата /19.12.11г./,която е преди изтичане на преклузивния срок за изпълнение на дадените от съда указания. Съгласно чл.62 ал.2 от ГПК-срокът не се смята за пропуснат, когато изпращането е станало по пощата.В случая –настоящата жалбоподателка е спазила законоустановения срок.П. от СГС акт,с който е прието обратното е неправилен и следва да бъда отменен. Преписката следва да бъде изпратена на същия съд,който следва да прецени дали страната е изпълнила дадените й с разпореждане от 30.11.2011г. указания и в зависимост от това да се произнесе по подаденото по реда на чл.423 от ГПК възражение. Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение