Определение № 39 от 04.03.2015 г. на ВКС по гр. д. № 802/2015 г.

Производството е по член 307,ал.1 ГПК. Образувано е по молба вх.№31609/12.08.2014г.,подадена от Р. В. С. от [населено място],за отмяна на влязлото в сила решение №1768/25.10.2013г. на Бургаски районен съд,ХХ състав,постановено по гр.д.№10996/2012г. по описа на същия съд,потвърдено с решение №V-33/15.05.2014г. на Бургаски окръжен съд,постановено по в гр.д.№474/2014г. по описа на същия съд,на основание член 303,ал.1т.1 ГПК. В молбата се твърди,че е налице ново писмено доказателство:решение №V-740/11.07.2014г. по в.гр.д.№474/2014г. по описа на Бургаски окръжен съд. С молбата се иска и отмяна на определение № V-823/21.03.2014г. на Бургаски окръжен съд,постановено по в.гр.д.№474/2014г. по описа на същия съд,постановено на основание член 267,ал.1 ГПК,с което съдът се е произнесъл по исканията на Р. В. С. за събиране на гласни доказателства,като го е оставил без уважение,допуснал е представените с въззивната жалба писмени доказателства-цитираните два броя съдебни решения и е оставил без уважение искането на Р. С. за допускане като писмени доказателства на останалите документи,приложени към въззивната й жалба.Навеждат се аргументи,че е налице хипотезата на член 303,ал.1,т.5 ГПК,за отмяна на горепосоченото определение,тъй като е било нарушено правото й на защита,поради незачитането на изложените от жалбподателката С. уважителни причини за неявяването й в съдебно заседание на 11.07.2013г. по гр.д.№10996/2012г. по описа на Бургаски районен съд,довели до лишаване от възможността да представи всички относими към спора гласни и писмени доказателства. Ответникът по молбата [фирма],Б.,в депозирания писмен отговор,счита че молбата в частта за отмяна на определението,постановено от въззивния съд,е недопустима,а в частта и за отмяна на влязлото в сила горепосоченото решение,на основание член 303,ал.1,т.1 ГПК,счита за неоснователна. По допустимостта на молбата за отмяна касационният съд констатира следното: Подадената молба,в частта и с която се иска отмяна на определение № V-823/21.03.2014г. по в.гр.д.№474/2014г. по описа на Бургаски окръжен съд,е недопустима. Отмяната по член 303 ГПК е средство за защита срещу влезли в сила порочни решения и само необжалваеми и ползващи се със сила на пресъдено нещо решения подлежат на отмяна.Определенията,с които съдът разрешава даден процесуален,а не материалноправен въпрос,каквото е определението предмет на настоящата молба за отмяна,не попадат в категорията актовете,подлежащи на отмяна.Ето защо,в тази й част молбата за отмяна следва да се остави без разглеждане и се прекрати производството в тази му част. Молбата за отмяна на горепосоченото влязло в сила решение е подадена в срока по член 305,ал.1,т.1 ГПК. С оглед изложеното, молбата,в частта и за отмяна на влязлото в сила решение №1768/25.10.2013г. по гр.д.№ 10996/2012г.,по описа на Бургаски районен съд,20 състав,следва да се допусне до разглеждане. Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд