Определение № 3717 от 23.07.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2581/2024 г.

Производството по делото е образувано по частна жалба на Р. Д. и С. Д. срещу определение №3134/20.10.2023г. по гр.д.№3810 /2023г. на ВКС, с което е оставена без разглеждане молба вх.№261072/25.07.2023г., подадена от Р. Д. Д. и Д. С. Д. за отмяна на влязлото в сила решение №1644 от 06.10.2009г., постановено по гр.д.№3830/2008г. на Плевенския районен съд. В жалбата се оспорват изводите на съда, че подадената молба за отмяна на влязлото в законна сила решение е недопустима, тъй като съответния първоинстанционен съд е изпратил делото на ВКС с необходимите документи, които обосновават искането за отмяна по чл.303, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК.Привежда се подробна аргументация за неправилност на влязлото в законна сила решение, чиято отмяна се иска, тъй като в хода на производството са допуснати множество процесуални нарушения: отказ за събиране на относими писмени доказателства; изготвяне на графологически експертизи при малък обем сравнителен материал и отказ на съда да допусне тройна СГЕ; противоречия в обясненията на вещото лице М.; неистински показания на св.С. И..С оглед на горното моли съда да отмени обжалваното определение и постанови връщане на делото на същия състав, който да се произнесе по същество на молбата за отмяна на влязлото в законна сила решение на въззивния съд. Ответниците по молбата за отмяна Д. А. и И. А. не са депозирали отговор на подадената частна жалба. Съдът като съобрази твърденията и възраженията на страните, както и представените по делото доказателства намира за установено следното: Подадената жалба е в срок и е допустима.Разгледана по същество е неоснователна. От наведените в молбата за отмяна доводи следва да се приеме, че молителите претендират отмяна на влязло в законна сила въззивно решение на две основания: новооткрито писмено доказателство – справка от Агенция по вписванията – гр. Плевен от 29.03.2023г., от съдържанието на която се установява, че е наложена възбрана върху недвижим имот на С. Д. - чл.303, ал.1, т.1 от ГПК; неистинност на показанията на разпитан по делото свидетел, въз основа на които са формирани изводите на съда – чл.303, ал.1, т.2 от ГПК. Разпоредбата на чл.303, ал.1, т.1 от ГПК предвижда, че може да иска отмяна на влязло в законна сила решение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната, срещу която решението е постановено.Писмените доказателства трябва да са нови, но не новосъздадени, т.е. да са възникнали след приключване на устните състезания, завършили с влязло в законна сила решение тъй като въз основа на тях заинтересованата страна може да предяви нов иск.От съдържанието на подадената молба за отмяна се установява, че новооткритото доказателства представлява документ, който е съставен след приключване на устните състезания пред въззивния съд, който не може да обоснове искането за отмяна на това основание. За да се обоснове допустимостта на молбата на второто посочено основание не е достатъчно да се твърди, че е извършено престъплението, обосноваващо отмяна по чл.303, ал.1, т.2 от ГПК, а е нужно то да е установено по надлежния ред – влязла в сила присъда/споразумение за прекратяване на наказателното производство/ или влязло в сила решение по чл.124, ал.5 от ГПК, когато наказателното преследване е изключено поради някоя от причините по НПК.Посоченото по-горе е условие за допустимост на молбата за отмяна/т.12 от Тълкувателно решение № 7 от 31.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 7/2014 г., ОСГТК/.В случая не се установява, че неистинността на показанията на свидетеля С. И. е установена по надлежния ред, което следва да обоснове извода, че искането за отмяна на влязлото в законна сила въззивно решение на това основание следва да се остави без разглеждане. Молбата за отмяна на въззивното решение е процесуално недопустима, а обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено. Предвид горното, съдът