Решение № 3413 от 11.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10578/2013 г.

Решение № 3413 от 11.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10578/2013 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по гл. ХII от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Авто-мото комплекс родео" ЕООД, представено от адв. Ивелина Илиева, срещу решение № 733/28.03.2013 г. на Административен съд Пловдив по адм. д. № 1860 по описа за 2012 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт № 241106370/23.02.2012 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП гр. Пловдив, офис Хасково в частта за допълнително начислен ДДС в размер на 2 585.20 лева и определената лихва за забава, както и в частта относно допълнително установеното задължение за корпоративен данък за 2008 г. в размер на 673.10 лева и за 2009 г. в размер на 619.50 лева със съответните закъснителни лихви. Конкретни са единствено оплакванията на касатора за необоснованост на решението поради несъгласието му с извършената преценка от съда на доказателствените средства, установяващи предпоставките за провеждане на ревизията по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК. Общ е упрекът към оценъчната дейност на съда по отношение на приетите заключения на автоикономическата и съдебно-счетоводната експертизи. Иска се отмяна на решението, а имплицитно и на РА и присъждане на деловодни разноски. Ответникът по касация директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Пловдив не изразява становище по жалбата. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, настоящият съставна Върховния административен съд прие за установено следното: Пред АС Пловдив е оспорен РА, издаден при ревизия проведена по правилата на чл. 122-124 от ДОПК и обоснована с предпоставките на чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК. В тежест на касатора са установени допълнителни задължения за ДДС в общ размер 5 977.84 лева за данъчните периоди от м. 04 до м. 12.2008 г. и в общ размер 2 491.97 лева за данъчните периоди на 2009 г., а за корпоративен данък - 1 297.73 лева за отчетната 2008 г. и 1 245.61 лева за отчетната 2009 г. Оспорването е ограничено до искане за намаляване на задълженията за ДДС в размер съответно 1 346.20 лева за 2008 г. и 1 239 лева за 2009 г., за на задълженията за корпоративен данък с 673.10 лева за 2008 г. и с 619.50 лева за 2009 г. Тезата на приходната администрация за укрити приходи от ревизираното лице е основана на установявания за извършено от него теоретично обучение за придобиване на правоспособност за управление на МПС от категория "В" без да е отчетен приход от обучението. Прието е, че издаден ПКО за сумата 730 лева, носещ печата на дружеството, като квитанцията от ПКО № 5196/01.07.2008 г е изготвена от инструктор Тошко Иванов, който е в трудово правоотношение с действащата като едноличен търговец съпруга на едноличния собственик на капитала и управител на "Авто-мото комплекс родео" ЕООД. За сумата 680 лева, представляваща намалена с размера на таксата за изпит стойност по ПКО, е издаден фискален бон от ЕКАФП на едноличния търговец. При определяне на данъчната основа за облагане с корпоративен данък и с ДДС е взета предвид осреднената цена на цялостно обучение за категория "В" по издадени от ДЗЛ фактури, за част от другите предоставяни услуги /теоретично обучение за категория "В" и допълнителни часове за неиздържали по практика/ информацията е предоставена от ревизираното лице, а за категория "А" общо и практика за същата категория са определени средни пазарни цени от експерт. Така при съобразяване на броя обучени лица за 2008 г. са определени приходи 75 950.33 лева при декларирани в ГДД по чл. 92, ал. 1 от ЗКПО 56 602.93 лева, а за 2009 г. - 55 100.92 лева при декларирани 42 644.77 лева. Резултатът за 2008 г. е данъчна печалба 19 810.55 лева, а за 2009 г. данъчна печалба в размер на 13 314.01 лева. При съпоставка на декларираните и установените приходи е определен коефициент на надценка 111.2 % за 2008 г. и 60.6 % за 2009 г. С този коефициент са увеличени стойността на декларираните облагаеми доставки по данъчни периоди в 2008 и 2009 г. за облагане с ДДС. За да отхвърли оспорването на РА, първостепенният съд е приел, че приходната администрация е установила предпоставките по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК и правилно са определени данъчните основи за облагане с корпоративен данък и ДДС. Изключил е да е проведено успешно насрещно пълно доказване от жалбоподателя с приетите заключения от съдебни експертизи. Съдебно-графологична експертиза сочи Тошко Иванов като лице положила подпис в квитанцията към ПКО № 5196/01.07.2008 г. СТЕ определя пазарни цени на обучението на лица за придобиване на правоспособност за управление на МПС и ССЕ изчислява размера на данъчните задължения на жалбоподателя при цени на предоставените от него услуги по заключението на СТЕ. Съдът е отказал да цени СТЕ и ССЕ възприемайки подхода на органите по приходите за предимство на издадените от ревизираното лице фактури като информационен източник за цените на услугите. Решението е правилно. При действието на чл. 124, ал. 2 от ДОПК установяването на предпоставките по чл. 122, ал. 1 от ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред на чл. 122-124 от ДОПК е в тежест на приходната администрация. Успешното провеждане на доказването на тези предпоставки е условие за презумпцията за достоверност на констатациите по РА. В оспореното решение е съобразено обсъденото правило за разпределение на доказателствената тежест, като изводът на съда за проведено от администрация установяване на основанието по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК с убедителността на пълно доказване се споделя от касационния съдебен състав. От обяснението на Дарина Танева се установява факта на плащане на сумата 730 лева за обучение за правоспособност за управление на МПС от категория "В" във "фирма "Родео"", като е проведена част от обучението. Плащането не е отразено като приход в счетоводството то касатора, а е издаден касов бон от ЕКАФП на друг данъчен субект, както и разписка за плащането от лице без правна връзка с акцепиенса. Основателно към информационните източници на данни за укрити приходи е отнесена касовата книга на жалбоподателя. По записванията в нея не може да се определи платеца и основанието за плащане, като липсва единна цена за обучението - цялостно и по модули. В съответствие с материалния закон към определения по правилата на чл. 122, ал. 2 от ДОПК данъчен финансов резултат е отнесена ставката по чл. 20 от ЗКПО за определяне на размера на корпоративния данък /вж. чл. 6 от ЗКПО/. Пак съобразено с разпоредбата на чл. 122, ал. 2 от ДОПК е увеличаването на декларираните от касатора стойности на облагаеми доставки по данъчни периоди за облагане с ДДС с коефициент на надценка и прилагането към тях на данъчната ставка. За съда не съществува задължение да възприема безкритично заключенията на приетите съдебни експертизи - чл. 202 от ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК. Оценката на СТЕ и ССЕ е извършена от съда в контекста на другите доказателствени средства, включително издадените от жалбоподателя фактури за обучение на курсисти. Давайки вяра на изходящ от страната частен документ, който сочи конкретна цена на предоставяните от лицето услуги, вместо на заключението на СТЕ, съдът е съобразил процесуалното си поведение с процесуалния закон и опитните правила. Правилното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, Първо отделение