Решение № 9564 от 26.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5957/2013 г.

Решение № 9564 от 26.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5957/2013 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК, вр. чл. 118 КСО. Образувано е по касационна жалба от Маргарита Доцова Семова от гр. София, чрез пълномощника Симеон Георгиев Семов - съпруг, против решение № 1664/11.03.2013 г., постановено по адм. дело № 14057/2012 г. по описа на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата й против заповед № Т-583/23.04.2012 г. на директора на дирекция "Социално подпомагане" /СП/ - Лозенец. Касаторката твърди, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По съображения, изложени в касационната жалба моли съдебното решение да бъде отменено и спорът да бъде решен по същество, като бъде отменен оспорения административен акт. Претендира присъждане на направените разноски. Ответникът по касационната жалба - директорът на дирекция "Социално подпомагане" - Лозенец, Столична община, чрез пълномощника юрисконсулт Иван Славчев Иванов, оспорва жалбата по съображения, изложени в писмен отговор и в съдебно заседание. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като взе предвид доводите в жалбата, както и събраните по делото доказателствата, приема следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение на Административен съд София - град е отхвърлена жалбата на Маргарита Доцова Семова против заповед № Т-583/23.04.2012 г. на директора на дирекция "Социално подпомагане" - Лозенец, потвърдена с решение № РД 01-218/5.06.2012 г. на директора на Регионална дирекция за социално подпомагане /РДСП/ - София град. За да постанови това решение съдът е приел, че с оспореното решение на директора на дирекция "СП" - Лозенец законосъобразно е отказано отпускане на еднократна помощ за раждане на дете по чл. 6, ал. 1 от Закона за социалните помощи за деца /ЗСПД/, поради това че жалбоподателката Маргарита Семова не отговаря на предвиденото в закона изискване да е майка, която е родила дете. Съдът е изложил съображения, че помощта по чл. 6 ЗСПД се отпуска само при раждане на дете, а не и при осиновяване на дете и поради това че в случая детето, за което се иска отпускане на помощта е осиновено, а не родено от жалбоподателката, то правилно е отказано отпускането на помощта. Настоящият касационен състав намира, че така постановеното решение е правилно. От фактическа страна е безспорно установено, че съгласно решение № 2111/23.03.2012 г. по гр. дело № 3446/2012 г. на Софийски градски съд, гражданско отделение, Маргарита Доцова Семова и съпругът й Симеон Георгиев Семов са осиновили при условията на пълно осиновяване детето Вера, родено на 4.12.2010 г., което след осиновяването е записано с имената Вера Симеон Семова. На детето е издаден нов акт за раждане - № 0631/4.04.2012 г. от община Триадица, Столична община, в което са вписани посочените три имена на детето и осиновителите като родители, съгласно представеното по делото удостоверение за раждане, издадено на 4.04.2012 г. От Маргарита Семова е подадена молба-декларация с вх. № Т-583/9.04.2012 г. до директора на дирекция "СП" с искане за отпускане на еднократна помощ за раждане на детето Вера Симеон Семова. Със заповед № Т-583/23.04.2012 г. исканата помощ е отказана по съображения, че не са налице условията по чл. 6, ал. 1 ЗСПД. При обжалването по административен ред заповедта е потвърдена с решение № РД 01-218/5.06.2012 г. на директора на РДСП - София град, като е посочено, че молителката не е представила документ за установяване на биологичната връзка между майката и детето - удостоверение от служба ГРАО за родените от майката деца. От правна страна, в разпоредбата на чл. 6, ал. 1 ЗСПД е предвидено, че майката има право на еднократна помощ при раждане на живо дете, независимо от доходите на семейството, когато детето не е оставено за отглеждане в специализирана институция за деца. В следващите алинеи на същия чл. - 2, 3, 4 и 5, е регламентирано, че размерът на помощта по ал. 1 се определя ежегодно със закона за държавния бюджет на Република България за съответната година, който не е по-малък от предходната година и се диференцира според поредността на децата, родени от майката; при раждане на близнаци, един от които е второ дете на майката, помощта се изплаща за всяко дете близнак в размера за второ дете; при определяне поредността на децата се вземат предвид само родените от майката деца, които са живи в момента на раждането; помощта по ал. 1 се изплаща на майката, а при невъзможност да я получи - на друг законен представител на детето. Предвид установените релевантни факти по делото и съществуващата правна регламентация, изводите на първоинстанционния съд са правилни. Еднократната помощ при раждане на дете по чл. 6, ал. 1 ЗСПД се предоставя само на майката, която ражда детето, но не и на осиновителката. Тази помощ е свързана с факта на раждането на живо дете и има за предназначение да подпомогне финансово майката именно във връзка с раждането. Не може да бъде споделено становището на касаторката, че субективното право на еднократната помощ по чл. 6, ал. 1 ЗСПД принадлежи и на осиновителката. На първо място, в текста на разпоредбата не е предвидено изрично, че право да получат помощта има и осиновителката на дете. В тази връзка следва да се посочи, че в част от разпоредбите на ЗСПД, касаещи помощи, които се предоставят както на биологичната майка или родители, така и на осиновителката, респективно - осиновителите, това изрично и ясно е посочено в законовата разпоредба /напр. в чл. чл. 6а, 8, 8в, 8д ЗСПД/. На следващо място, не може по тълкувателен път да се направи извода, че право да получи помощта по чл. 6, ал. 1 ЗСПД има и осиновителката на детето, тъй като както се посочи тази помощ е свързана с факта на раждането на живо дете, което не е дадено за отглеждане в специализирана институция. Една от целите на тази помощ е стимулирането на раждаемостта и затова предоставянето на помощта не зависи от доходите на семейството. Фактът на раждането не може да бъде приравнен на факта на осиновяването и понеже помощта по чл. 6, ал. 1 ЗСПД се предоставя за раждане на живо дете, то не може по пътя на разширителното тълкуване да се приеме, че се отнася и за осиновяването на дете. Изложените в касационната жалба доводи за това че след представянето на удостоверението за родствени връзки, в което касаторката Маргарита Семова е записана като майка на детето Вера Семова, първоинстанционният съд е следвало да постанови изплащане на помощта, са неоснователни. Същественият факт, който препятства отпускането на помощта по чл. 6, ал. 1 ЗСПД е не липсата на въпросното удостоверение, а факта, че Маргарита Семова не отговаря на изискването по законовата разпоредба да е родила детето. В този смисъл именно следва да се тълкува лаконичния мотив в обжалваната заповед, че не са налице условията по чл. 6, ал. 1 ЗСПД, както и мотивите в решението на директора на РДСП, че молителката не е представила документ за установяване на биологичната връзка между майката и детето. Представянето на удостоверение за родствени връзки, в което Маргарита Семова е вписана като майка на детето, не променя факта, че същата не е родила това дете, а е негова осиновителка, което е безспорно установено по делото. Неоснователни са наведените с касационната жалба доводи, че първоинстанционният съд погрешно е тълкувал и приложил към фактите чл. 6 и чл. 6а ЗСПД, в резултат на което е осъществил дискриминация между хипотезите на раждане на едно дете и раждане на близнаци. На първо място, съдът не е правил подобно тълкуване. На следващо място, следва да се има предвид, че разпоредбите на чл. 6 и на чл. 6а ЗСПД регламентират различни видове социална помощ - тази по чл. 6 е за раждане на живо дете, а тази по чл. 6а за отглеждане на близнаци. Доколкото съществува специална регламентация относно размера на помощта по чл. 6 ЗСПД за раждане на близнаци - разпоредбата на ал. 4 на чл. 6, то тази регламентация касае единствено размера на помощта, но не разширява приложното поле на помощта и за осиновители на близнаци. Както се посочи, помощта по чл. 6а ЗСПД е не за раждане на близнаци, а за отглеждане на близнаци и затова правото на такава помощ е предоставено както на биологичната майка, така и на осиновителката. По изложените съображения, изводите на първоинстанционния съд са правилни. Не са налице твърдяните касационни основания за отмяна, обжалваното съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането на ответната страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно и следва да бъде уважено с оглед на тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. по т. д. № 5/2009 г. на Общото събрание на колегиите във Върховния административен съд. Страната е представлява от юрисконсулт и искането е направено своевременно. Съобразно предмета на правния спор размерът на възнаграждението следва да бъде определен съгласно чл. 8, вр. чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, вр. чл. 78, ал. 8 ГПК и чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата. Предвид това, дължимото юрисконсултско възнаграждение на дирекция "СП" е в размер на 150 лв. и следва да бъде присъдено в този размер. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение