Определение № 74 от 18.04.2017 г. на ВКС по гр. д. № 5041/2016 г.

Производството е по чл.274, ал.2, вр. чл.274, ал.1, т.2 и чл.248, ал.3 ГПК. С определение № 1068 от 12.09.2016 г. по гр.д. №107/2012 г. на Русенския окръжен съд е допълнено по реда на чл.248 ГПК решението по делото в частта за разноските, като В. Н. К., Д. В. К., Д. Й. П., С. Ц. С., В. И. Ю. и И. И. С. са осъдени да заплатят на В. С. Ч. сумата от 540 лв. и на К. С. Ч., действащ като [фирма], сумата от 40 лв. разноски за въззивното производство. Частна жалба срещу това определение е подадена от В. Н. К., Д. В. К., Д. Й. П., С. Ц. С., В. И. Ю. и И. И. С.. Жалбоподателите считат, че присъждането на разноските е преждевременно, преди да приключи производството по делото за делба във втората му фаза, а освен това в случая не е представен списък на сторените разноски, което е пречка за присъждането им, съгласно ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Ответниците в производството В. С. Ч. и К. С. Ч., действащ като [фирма], оспорват жалбата. Считат, че тя е неоснователна. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното: Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване определение на въззивния съд по чл.248 ГПК. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. С решението по в. гр. д. № 107/2016 г. на Русенския окръжен съд е отменено частично първоинстанционното решение и е отхвърлен искът за делба на процесния имот в [населено място] по отношение на ищците В. Н. К., Д. В. К., Д. Й. П., С. Ц. С., В. И. Ю. и И. И. С., като е постановено делбата да се извърши между съсобственици и при квоти: 4/8 за Р. В. Р.; 2/8 за Р. Р. Р., 1/8 за К. С. Ч., в качеството му на [фирма] и 1/8 за В. С. Ч.. Това решение не е допуснато до касационно обжалване и е влязло в сила. С определението по чл.248 ГПК, което е предмет на настоящото частно производство, ищците, чийто иск за делба е отхвърлен, са осъдени да заплатят разноските по делото, направени от въззивниците. Определението по чл.248 ГПК е правилно. Разноските при делбата се подчиняват на особен режим, определен в чл.355 ГПК чл.293а ГПК /отм./. В практиката на ВС и ВКС този режим е детайлизиран в т.9 на ППВС №7/1973 г. и редица определения, между които определение № 4/06.01.2011 г. по ч. гр. д. № 542/2010 г. на ВКС, ІІ ГО; определение № 255/09.10.2013 г. по гр. д. № 563/2012 г. на ВКС, І ГО; определение № 47/29.01.2015 г. по ч.гр. д. № 6919/2014 г. на ВКС, І ГО и др. Според приетото от ВС и ВКС, при делбата разноските се разпределят съобразно признатия на страните дял в съсобствеността, а когато са направени по повод повдигнат спорен въпрос, те се възлагат по общите правила – чл.78 ГПК и чл.64 ГПК /отм./. В настоящия случай въззивното производство по гр. д. №107/2016 г. на Русенския окръжен съд е образувано по спор за това дали ищците В. К., Д. К., Д. П., С. С., В. Ю. и И. С. имат права в делбения имот. С въззивното решение по този спор правата им са отречени – т.е. производството е приключило в полза на въззивниците В. Ч. и К. Ч., в качеството му на [фирма]. Въззивното решение не е допуснато до касационно обжалване с определение по чл.288 ГПК по гр. д. № 5042/2016 г. на ВКС, І ГО. При този изход на основното производство по въззивното дело, правилно са присъдени разноските на въззивниците, при прилагане правилото на чл.78, ал.1 ГПК и посочената практика на ВКС. Съгласно приетото в т.8 на ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, липсата на представен списък по чл.80 ГПК в хипотеза, при която съдът не се е произнесъл по искането за разноски, не е основание да се откаже допълване на решението в частта за разноските. Обжалваното определение на въззивния съд съответства на това разрешение на ОСГТК на ВКС. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,