Определение № 3504 от 21.03.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1995/2024 г.

Производството е по реда на чл. 216а от Закона за обществените поръчки /ЗОП/ във връзка с чл. 229 - чл. 236 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на „Тимекс-БГ“ ООД, със седалище в гр. София, р-н „Триадица“, [улица], представлявано от управителя А. Топалова – Русинова, чрез адв. П. Тихчева, против определение № 117 от 01.02.2024 год., постановено от Комисията за защита на конкуренцията /КЗК, Комисията/ по преписка № КЗК-52/2024 год. Според частния жалбоподател в постановеното определение на КЗК липсват конкретни мотиви, относими към процедурата за възлагане на обществената поръчка, чието решение за откриване е обжалвал. Счита, че изложените такива са бланкетни, формални и неотносими към изискванията на ЗОП и конкретната фактическа обстановка. Поддържа, че разпоредбите на чл. 203 и чл. 204 ЗОП не изискват жалбоподателят да излага пред КЗК мотиви относно искането си за налагане на временна мярка „спиране на процедурата за възлагане на обществената поръчка“, но въпреки това в жалбата изключително подробно и ясно са посочени фактите и обстоятелствата, изискващи спиране на процедурата. Изрично било упоменато, че не е налице нито възможност за неблагоприятни последици от забавянето на процедурата, нито реална опасност от увреждане интересите на възложителя или на обществения интерес следствие забавяне на процедурата. Прави искане за присъждане на разноски. По делото не е постъпил писмен отговор от изпълнителния директор на Агенция по заетостта. Като прецени данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира частната жалба на „Тимекс-БГ“ ООД за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в преклузивния срок, визиран в нормата на чл. 216а, ал. 1, изречение първо ЗОП. Разгледана по същество частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното определение № 117 от 01.02.2024 год. е оставено без уважение искането на „Тимекс-БГ“ ООД за налагане на временна мярка „спиране на процедурата” за възлагане на обществена поръчка с предмет: „Доставка, инсталиране и настройка на лицензи на антивирусен софтуер в Агенция по заетостта” по две обособени позиции”, в частта по обособена позиция № 2 „Закупуване на антивирусен софтуер за защита на работните станции и сървъри и защита на електронната поща – 3000 броя”, открита с Решение № F458829/15.12.2023 год. на заместник-изпълнителния директор на Агенция по заетостта. За да отхвърли искането на дружеството – жалбоподател, органът по преразглеждането се е позовал на нормите на чл. 204, ал. 2 и ал. 3 ЗОП, във връзка с чл. 203, ал. 1 ЗОП и е счел, че жалбоподателят, който претендира налагане на временна мярка „спиране на процедурата“, носи тежестта да обоснове и докаже наличието на факти и обстоятелства, изискващи спирането ѝ, като отклонение от общото правило, че жалба срещу решение за откриване на процедурата не спира изпълнението. Според КЗК, в конкретния случай са посочени единствено съображения, имащи отношение към твърдяната незаконосъобразност и нарушения по отношение на въведени от възложителя заложени условия и срокове, по които решаващият орган не следва да се произнася, за да не се стигне до предрешаване на спора по същество. Комисията е приела още, че спирането на процедурата би оказало негативно въздействие върху обществото, с оглед специфичния предмет на поръчката „Доставка, инсталиране и настройка на лицензи на антивирусен софтуер в Агенция по заетостта” по две обособени позиции”, в частта по обособена позиция № 2 „Закупуване на антивирусен софтуер за защита на работните станции и сървъри и защита на електронната поща – 3000 броя”, както и предвид функционалните задължения и спецификата на дейността на Агенция по заетостта. В мотивите на обжалваното определение е отразено, че жалбоподателят не е изложил обосновани и подкрепени с доказателства мотиви, че интересите на страните, включително и неговите, ще бъдат увредени по начин, който би могъл да бъде възпрепятстван чрез налагането на обезпечителната мярка. Според Комисията жалбоподателят не разкрива причинно-следствена връзка между продължаването на обществената поръчка и хипотетичното увреждане на интересите на частноправните субекти, нито обосновава защо точно е нужно спиране на процедурата, какъв е кръгът от икономически оператори, които ще бъдат увредени и по какъв начин. Посоченото предотвратяване настъпването на отрицателни последици и увреждането на обществения интерес, чрез нанасяне на вреда на публичен бюджет, не са били мотивирани от правна страна. На последно място КЗК е преценила, че спирането на процедурата би оказало негативно въздействие върху възложителя, тъй като неосъществяването на дейностите и целите от предмета на поръчката би довело до увреждане на публичните задължения и нормалното функциониране на Агенция по заетостта. В решаващите изводи на Комисията е отразено, че реализирането на обществената поръчка е адресирано към широк кръг субекти и заинтересовани лица и в случая е безспорен фактът, че спирането на обществената поръчка би нарушило интересите както на възложителя, така и на обществото. Отчетена е забраната на чл. 112, ал. 8 ЗОП, с оглед на която не е налице законова възможност да се сключи договор с избрания за изпълнител участник, преди КЗК да се произнесе по законосъобразността на решението за откриване на процедурата за възлагане на обществената поръчка. Според настоящия съдебен състав обжалваното определение е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са осъществени нарушения, съставляващи отменителни основания. Това е така, защото по силата на чл. 204, ал. 2 ЗОП, Комисията се произнася по направеното искане след преценка на възможните последици от налагането на временната мярка за всички интереси, които могат да се увредят, включително за обществения интерес и интересите, свързани с отбраната и сигурността, направена въз основа на твърденията по жалбата, становището на възложителя и приложените доказателства от страните, а съгласно ал. 3 от същия член, К3К може да не наложи временна мярка, когато отрицателните последици за всички интереси, които могат да се увредят, превишават ползата от нейното налагане. Оплакванията, развити в частната жалба, че в посочените разпоредби липсва изискване искането за налагане на временната мярка да бъде мотивирано, са неоснователни, защото като принцип законодателят е извел, че в тази хипотеза общественият интерес изисква продължаване на процедурата и тя може да бъде спряна само по изключение - при мотивирано искане на жалбоподателя и съответствие с изискванията на чл. 204, ал. 2 ЗОП. Противно на твърденията на жалбоподателя, КЗК, като е анализирала разпоредбата на чл. 204, ал. 3 ЗОП е изложила ясни, конкретни и относими към процедурата съображения защо в случая спирането ѝ би оказало негативно въздействие върху обществото. В тази връзка е съобразила специфичния предмет на обществената поръчка, свързан с доставка, инсталиране и настройка на лицензи на антивирусен софтуер в Агенция по заетостта по две обособени позиции, в частта по обособена позиция № 2 „Закупуване на антивирусен софтуер за защита на работните станции и сървъри и защита на електронната поща – 3000 броя”. Съдът счита, че в конкретната хипотеза КЗК е извършила дължимата преценка съобразно обстоятелствата по чл. 204, ал. 2 ЗОП и възможните последици от налагане на мярката с оглед всички интереси, които могат да се увредят, произтичащи от посочения предмет. Решаващият съдебен състав споделя становището, че спирането на процедурата ще доведе до негативни последици за възложителя и обществото като цяло. Неоснователно частният жалбоподател поддържа, че в жалбата си е надлежно е обосновал, че не е налице нито възможност за неблагоприятни последици от забавянето на процедурата, нито реална опасност от увреждане интересите на възложителя или на обществения интерес, вследствие забавяне на процедурата. Видно от релевираното с жалбата особено искане, единствено е акцентирано на необходимостта да се даде приоритет на законосъобразното ѝ провеждане пред евентуалните вреди от нейното спиране, както и необходимостта да бъде съобразен чл. 1 ЗОП. Както основателно е отбелязала КЗК, искането нито е в достатъчна степен мотивирано, нито към него са представени доказателства, които да послужат като основание за преценка, че интересите на страните, в частност интересите на жалбоподателя ще бъдат увредени и това може да бъде възпрепятствано чрез налагането на обезпечителната мярка. Частният жалбоподател да твърди, че изложените от КЗК мотиви са бланкетни, формални и неотносими към изискванията на ЗОП, но в конкретната фактическа обстановка, всъщност именно неговите аргументи, с които е мотивирал искането си за налагане на временна мярка "спиране на процедурата", представляват декларативни твърдения, относими към всяка една процедура за възлагане на обществена поръчка. Единствените съображения на оспорващото дружество при мотивиране на особеното искане са свързани с твърдени от жалбоподателя съществени нарушения при откриване на процедурата, които той счита за основателни. Във връзка със сочените от жалбоподателя нарушения на изискванията на ЗОП при издаване на процесното решение на възложителя, Комисията законосъобразно е счела, че на този етап от производството е недопустимо да се произнася по тях, тъй като това ще предопредели изхода на основния спор относно законосъобразността на атакуваното решение за откриване на възлагателната процедура. КЗК не може да презюмира незаконосъобразност на решението за откриване на обществената поръчка, без да се произнесе по съществото на спора. Следва да се има предвид и обстоятелството, че законовите изисквания за спазване принципите на ЗОП и за провеждане на законосъобразна процедура се отнасят до всяка една процедура за възлагане на обществена поръчка по реда на ЗОП, поради което не могат да обосноват изключение от общия принцип, визиран в чл. 203, ал. 1 ЗОП. Ако се възприеме тезата на жалбоподателя, тогава би следвало да се спре всяка процедура за възлагане на обществена поръчка, защото по отношение на всички процедури е налице нормативно изискване да бъдат законосъобразно открити и проведени. При постановяване на обжалвания акт, Комисията е правилно е съобразила и правнорелевантното обстоятелство, че правата на жалбоподателя и на останалите потенциални участници във възлагателната процедура са гарантирани от законовата забрана възложителят да сключи договор с избрания изпълнител преди влизане в сила на всички решения по процедурата, тоест дори и процедурата да продължи с постановяване на решение за определяне на изпълнител, интересите на жалбоподателя ще бъдат защитени в максимална степен до решаването на спора по същество. По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното определение не страда от инвокираните с частната жалба пороци - отменителни основания. На основание на горното и на чл. 216а, ал. 1 и ал. 3 ЗОП във връзка с чл. 236 и чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,