Определение № 5344 от 21.11.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4006/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 от ГПК. Образувано е по частна жалба на Генералното консулство на Република България във Валенсия, Кралство Испания, чрез генерален консул Н. К. срещу разпореждане № 2664 от 01.02.2024 г. по гр. д. № 10796/2023 г. на Софийски градски съд /СГС/, с което депозираната от ГК – Валенсия въззивната жалба,подписана като електронен документ е върната,като подадена след изтичане на законоустановения срок. Жалбоподателят счита за неправилен извода на съда, че жалбата е просрочена. Заявява, че жалбата му следва да се разгледа, тъй като е подадена в законоустановения двуседмичен срок, след връчването на препис от обжалваемият съдебен акт, а именно 12.07.2023 г. Въззивната жалба е подадена чрез Системата за сигурно електронно връчване на 26.07.2023 г. в 17:03 ч., с което е спазен срока предвиден в чл. 259, ал. 1 ГПК. Твърди, че в случая е приложима нормата на чл. 62, ал. 1 ГПК, съгласно която последния ден на срока продължава до края на двадесет и четвъртия час, както и тази на чл. 62, ал. 2 ГПК, която посочва, че срокът не се смята за пропуснат, когато изпращането е станало в електронна форма. Частната жалба е допустима, постъпила в срок срещу преграждащ акт на администриращ постъпилата жалба съд. По същество е основателна. За да постанови обжалваното разпореждане Софийски градски съд е намерил жалбата за просрочена./несъответно е посочването в разпореждането ,че същата е касационна/ Приел е, че срокът за обжалване на първоинстанционното решение е започнал да тече на 12.07.2023 г., на която дата е връчен препис от него на Министерство на външните работи и е изтекъл 26.07.2023 г., сряда, присъствен ден и съгласно чл. 62, ал. 1, предложение 2 ГПК – в 17 ч., когато приключва работното време на съда. Въззивната жалба е регистрирана на 27.07.2023 г. с вх.рег.№ 25030161, като съдебния състав е постановил, че се явява подадена след изтичане на законустановения двуседмичен срок. Възприетото от съда разрешение на процесуално правия въпрос относно подавнаето на жалбата по пощата /в случая електронната система/ в последния ден на срока, но след приключване на работното време на съда е в противоречие с практиката на ВКС обективирана в определение № 75/04.02.2014 г. по ч.гр.д. № 258/2014 г. на ВКС, IV г.о., определение № 766/05.10.2011 г. по ч.търг.д. № 212/2010 г. на ВКС, II т.о., определение № 194/31.03.2009 г. по ч.търг.д. № 182/2009 г. на ВКС, II т.о., постановени по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК, както и в решение № 30/10.09.2010 г. по търг.д. №320/2009 г. на ВКС, II т.о. /макар и не в тълкувателната му част/. Там е прието, че разпоредбата на чл. 62, ал. 1, пр. 2 от ГПК установява изключение от общото правило, съдържащо се в същата алинея (предл. 1), според което последният ден на срока продължава до двадесет и четвъртия час. Общото правило е доразвито в чл. 62, ал. 2, изр. 1 от ГПК, който гласи, че срокът не се смята за пропуснат, когато изпращането на молбата (респ. - на жалбата или на друго писмено процесуално изявление) е станало по пощата (респ. – по електронен път), тогава не е решаваща нанесената дата в регистратурата на съда при нейната техническа обработка на следващия ден ,в работно за съда време. Настоящият състав на изцяло споделя, така формираната по реда на чл. 274, ал. 3 от ГПК практика на ВКС, приложима и за настоящия случай Предвид изложеното, Върховният касационен съд на РБ, III – то г. о.,