Определение № 6403 от 12.06.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5810/2025 г.

Производството е по реда на чл. 213а, ал. 7, вр. чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на „Венид гео“ ЕООД, подадена чрез пълномощника адвокат Ц. Петкова, против определение № 15888 от 11.05.2025 г., постановено по адм. дело № 1365/2025 г. по описа на Административен съд София - град (АССГ). В жалбата се излагат се доводи за неправилност на атакуваното определение и се иска отмяната му. Заявява се, че в края на съдебното решение е записано, че то подлежи на обжалване, поради което е подадена касационната жалба срещу него. Счита се, че погрешно дадените указания за обжалваемост нарушават правата на жалбоподателя. Излагат се съображения, че съществото на спора е дали процесният обект попада в хипотезата на чл. 56, ал. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ). Иска се отмяна на атакуваното определение и връщане на делото за разглеждане на депозираната касационна жалба по същество. Върховният административен съд, второ отделение, приема частната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред АССГ по адм. дело № 1365/2025 г. е образувано по жалба на „Венид гео“ ЕООД срещу заповед № САГ24-РА-18-32/02.12.2024 г., издадена от вр.и.д. главен архитект на Столичната община, с която на основание чл. 57а, ал. 1, т. 1, вр. чл. 56, ал. 2 ЗУТ, вр. Наредбата за преместваемите обекти, за рекламните, информационните и монументално-декоративните елементи и за рекламната дейност на територията на Столична община, му e наредено да премахне незаконосъобразно поставения преместваем обект: „Бариера”, без валидно разрешение за поставяне, разположен върху имот с идентификатор 68134.2044.850, по КККР на София. По делото е постановено решение № 9430 от 18.03.2025 г., с което жалбата е отхвърлена. Срещу съдебния акт от „Венид гео“ ЕООД е депозирана касационна жалба. За да остави същата без разглеждане с обжалваното тук определение, първоинстанционният съд е приел, че постановеното от него решение, предмет на касационно оспорване, е окончателно съгласно нормата на чл. 215, ал. 7, т. 4 ЗУТ. Определението е правилно. По реда на чл. 213а, ал. 1 и ал. 2 АПК, съдията-докладчик в първоинстанционното производство извършва контрол за редовност и допустимост на касационната жалба на основанията по чл. 212 - 215 АПК. Според чл. 215, т. 4 АПК жалбата или протестът се оставят без разглеждане, а образуваното касационно производство се прекратява, когато са подадени против решение, което не подлежи на касационно оспорване. Съгласно разпоредбата на чл. 215, ал. 7, т. 4 ЗУТ решенията на първоинстанционния съд по жалби или протести срещу индивидуални административни актове за премахване на обекти по чл. 56, ал. 1 и чл. 57, ал. 1 ЗУТ са окончателни. В случая оспорената заповед е издадена на основание чл. 57а, ал. 1, т. 1, вр. чл. 56, ал. 2 ЗУТ ЗУТ и с нея е разпоредено премахването на преместваем обект. Ето защо, касационният контрол е недопустим и касационното производство не може да се развие с произнасяне по съществото на подадената касационна жалба, включително да бъде извършвана преценка дали обектът попада в хипотезата на чл. 56, ал. 1 ЗУТ. Посочването в диспозитива на постановеното по спора решение, че същото подлежи на обжалване, е без значение при липсата на субективно право за упражняването му, поради което не може да се приеме за съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Предвид изложеното, като е оставил касационната жалба без разглеждане в изпълнение на задължението си за упражняване на контрол за допустимост по реда на чл. 213а, ал. 2 АПК, първоинстанционният съд е постановил правилно определение, което следва да бъде оставено в сила. По тези съображения Върховният административен съд, второ отделение,