Определение № 433 от 11.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 383/2012 г.

Производството е по чл.274 ал.2 изр.2 от ГПК. Образувано е по частна жалба на П. Т. Т. срещу определение на Върховен касационен съд, ІІІ г.о. № 716 от 29.12.2011 г. по ч.гр.д.№ 675/ 2011 г., с което е постановено връщането (поради просрочие) на частна касационна жалба срещу разпореждане на Софийски градски съд от 28.03.2011 г. по ч.гр.д.№ 530/ 2011 г. Жалбоподателят поддържа, че е получил съобщение за обжалвания акт на СГС на 15.05.2011 г., неделя, в 20,30 часа, поради което призовкарят уточнил, че ще запише като дата на връчването 16.05.2011 г. Считано от тази дата, частната жалба попадала в законния срок по чл.275 ал.1 от ГПК и не подлежала на връщане. Моли определението на ВКС, в с което връщането е постановено, да бъде отменено. Ответната по частната жалба страна – [фирма] – не взема становище. Съдът намира частната жалба за допустима, обаче разгледана по същество, същата се явява неоснователна. За постановеното от Софийски градски съд разпореждане по ч.гр.д.№ 530/ 2011 г. жалбоподателят е уведомен на 15.05.2011 г. Срокът за обжалване е седмичен и изтича на 22.05.2011 г. – неприсъствен ден. Следващият първи присъствен ден е 25.05.2011 г., сряда. Този срок е пропуснат, тъй като частната жалба е подадена в съда на 26.05.2011 г., четвъртък. Без значение е дали жалбоподателят е получил съобщение за разпореждането на Софийски градски съд на 15.05.2011 г. (неделя) или на 16.05.2011 г. (понеделник). И в двата случая срокът за обжалване изтича на 25.05.2011 г., а жалбата е подадена на следващия ден. Същата е просрочена, следователно определението, с което е върната, е правилно и жалбата срещу него не следва да се уважава. По изложените съображения Върховният касационен съд