Определение № 42 от 29.01.2016 г. на ВКС по гр. д. № 5282/2015 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба Й. Г. А., чрез адв. К. С. против определение от 06.07.2015 г., постановено по гр. д. № 745/2014 г. на Окръжен съд – Кюстендил, с което е изменено решение № 181 от 28.05.2015 г. по същото дело в частта за разноските, като Й. Г. А. е осъден да заплати на Е. Х. А. допълнително сумата от 500 лв. или общо 800 лв. разноски за въззивното производство. В частната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното определение и се иска отмяната му. Ответникът Е. Х. А., чрез адв. Г. Ю. подава писмен отговор, с който изразява становище за неоснователност на жалбата. Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт съгласно чл. 248, ал. 3 във вр. с чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е частично основателна. За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел, че в резултат на техническа грешка с въззивното решение е присъдил разноски за адвокатско възнаграждение в полза на въззиваемата Е. А. в размер на 300 лв. вместо 800 лв., който размер е удостоверен в представения по делото договор за правна защита и съдействие и посочен в списъка на разноските.Прието е, че направеното възражение за прекомерност на разноските е неоснователно. В тази връзка са изложени съображения, че за производството пред Кюстендилския окръжен съд, въззиваемата страна е направила разноски за един адвокат, който я е защитавал по четири иска – за предоставяне на родителските права върху роденото от брака дете, определяне на издръжка, режим на лични контакти с родителите, определяне на местоживеенето, които искове са съединени при условията на чл. 322, ал. 2 ГПК, поради което заплатеното от нея адвокатско възнаграждение, не е прекомерно. Определението на съда е неправилно, поради следните съображения: Разгледаните от въззивния съд искове са два – за предоставянето на родителските права върху роденото от брака дете и за определяне размера на дължимата за детето издръжка. Първият иск е неоценяем. Вторият иск касае началния момент, от който се дължи издръжката на детето. Доколкото съдът е уважил въззивната жалба в тази й част, то разноски за адвокатско възнаграждение за въззиваемата по този иск не следва да се присъждат. Процесуални представител на въззиваемата е изготвил отговор въззивната жалба и осъществил и процесуално представителство на страната проведените четири съдебни заседания. Съгласно чл. 9, ал. 1 и чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения дължимото минимално адвокатско възнаграждение е в размер на 600 лв. / за отговор на въззивната жалба и процесуално представителство при неоценяеми искове./ При преценка на правната и фактическа сложност на делото, следва да се приеме, че адекватния размер на дължимото адвокатско възнаграждение възлиза на сумата от 600 лв. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение