Решение № 1099 от 02.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10303/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от „Тета“ ООД срещу решение № 3503/30.07.2025 г., постановено по адм.д. № 203/2025 г. по описа на Административен съд Пазарджик. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение като необосновано, постановено в нарушение на материалния закон – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендират се разноски. Ответните страни – Националната агенция за приходите и Административен съд Пловдив изразяват становище за неоснователност на жалбата. Претендират разноски. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна по чл. 201, ал. 1 от АПК, и при наличие на правен интерес, което я определя като процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд Пазарджик е било образувано по искова молба от Тета ООД срещу Административен съд Пловдив и Националната агенция за приходите с искане да бъде постановено решение, с което ответниците да бъдат осъдени солидарно да заплатят на ищеца обезщетения за имуществени вреди в размер на 17 743, 04 лв., представляващи и заплатена от дружеството имуществена санкция, претърпени на 20 юли 2020 г., вследствие извършено от Националната агенция за приходите и Административен съд Пловдив нарушение на правото на Европейския съюз, изразяващо се в прилагане на чл. 74 от Закона за счетоводството, довело до налагане на имуществена санкция на дружеството с влязло в сила наказателно постановление от 14.11.2019 г., потвърдено с окончателно решение на Административен съд Пловдив от 20 юли 2020 г., постановено по канд № 1225/2020 г. на Административен съд Пловдив, заедно със законна лихва върху сумата за периода от 20 юли 2020 г. до 17 февруари 2025 г. в размер на 9405, 69 лв., както и законна лихва върху обезщетението, считано от 18.02.2025 г. до окончателното му изплащане. Образувано е било и по искане за обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 80 лв., претърпени на 25 август 2020 г., представляващи заплатени съдебни разноски вследствие на извършено от ответниците нарушение на правото на Европейския съюз, изразяващо се в прилагане на чл. 74 от Закона за счетоводството,, довело до налагане на имуществена санкция на дружеството с посоченото наказателно постановление, заедно със законната лихва върху сумата за периода от 25 август 2020 г. до 17 февруари 2025 г. в размер на 41, 61 лв., както и законна лихва върху обезщетението, считано от 12 февруари 2025 г. до окончателното му изплащане. Било е образувано и по искане на дружеството за обезщетение за имуществени вреди в размер на 1300 лв., представляващи възнаграждение за адвокат, вследствие на извършено от Националната агенция за приходите и Административен съд Пловдив нарушение на правото на Европейския съюз, изразяващо се в прилагане на чл. 74 от Закона за счетоводството, довело до налагане на имуществена санкция на дружеството с посоченото наказателно постановление, заедно със законната лихва върху сумата от 18 февруари 2025 до окончателното му изплащане. Установено е, че с наказателно постановление от 14 ноември 2019 г., издадено от заместник-директора на ТД на НАП Пловдив на управителя на дружеството е била наложена глоба в размер на 200 лв. за нарушение на чл. 74, ал. 1, предложение първо от Закона за счетоводството. Наказателното постановление е било отменено с влязло в сила съдебно решение № 1035/19.06.2020 г., постановено по адм.д. № 835/2020 г. на Административен съд Пловдив. Установено е, че с наказателно постановление от 14 ноември 2019 г., издадено от заместник - директора на ТД на НАП Пловдив на дружеството е била наложена имуществена санкция в размер на 17 743, 04 лв. на основание чл. 74, ал. 1, предложение второ от Закона за счетоводството за извършено нарушение на чл. 38, ал.1, т. 1 от Закона за счетоводството. Това наказателно постановление е потвърдено с влязло в сила решение № 1280/20.07.2020 г., постановено по адм.д. №1225/2020 г. на Административен съд Пловдив. Наложената имуществена санкция е била заплатена от дружеството. Първоинстанционният съд е определил исковата претенция на дружеството като неоснователна. Приел е, че съобразно практиката на Съда на Европейския съюз, увредените частноправни субекти имат право на обезщетение при наличието на три основания – предмет на нарушената правна норма на Съюза да е предоставянето на права на частноправни субекти, нарушението на тази норма да е достатъчно съществено и да съществува пряка причинно следствена връзка между нарушението и претърпяната от частноправните субекти вреда. Съобразил е обстоятелството, че твърденията на дружеството са обосновани с наличието на увреждане, причинено му от двамата ответници, тъй като с актовете си са нарушили правото на Европейския съюз и по-конкретно принципа за ефективност, принципа за съразмерност, съобразен в чл. 5, параграф 4 от Договора за ЕС, чл. 51 от директива 2013/34/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. и чл. 28а, във връзка с чл. 14, б. е от директива (ЕС) 2017/1132 на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2017 г. относно някои аспекти на дружественото право, чл. 48, параграф 1 и параграф 2, както и чл. 49, параграф 3 от Хартата на основните права на ЕС. Първоинстанционният съд е приел, че не е налице отменен незаконосъобразен административен акт. Наказателното постановление е било потвърдено. Формирал е изводи за липсата на противоречие на чл. 74 от Закона за счетоводството с директива 2013/34/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 юни 2013 г., с която са въведени общи правила относно годишните финансови отчети, консолидираните финансови отчети и свързаните доклади на някои видове предприятия, които са въведени с параграф 2 от допълнителните разпоредби на Закона за счетоводството. Приел е, че директивата изисква от държавите членки да подсигурят, че в рамките на разумен срок, който не надвишава 12 месеца след датата на баланса, предприятията ще публикуват надлежно одобрените годишни финансови отчети и доклада за дейността, заедно с мнението на задължителния одитор или на одиторското дружество според законодателството на държавата членка. Приел е, че с директивата се дава право на държавите членки да определят самостоятелно степента на отговорността. Приел е, че с допълнителната разпоредба на параграф 11 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел са въведени изискванията на директива 2009/101/ЕО. Приел е, че определянето на санкцията е изключително право на държавата членка. Съобразил е, че съобразно чл. 74 от Закона за счетоводството, който е задължен и не публикува финансов отчет, отчет за дейността в сроковете по чл. 38 се наказва с глоба в размер от 200 до 3000 лв., а на предприятието се налага имуществена санкция в размер от 01,1 до 0,5 на сто от нетните приходи от продажби за отчетния период, за който се отнася непубликуваният финансов отчет. За процесното нарушение наложената имуществена санкция е в минималния размер от 0.1 на сто. Приел е, че размерът на предвидената в националното право имуществена санкция не е несъразмерен. Решението е правилно. Исковата претенция е предявена като такава по чл. 2в от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Тази правна квалификация правилно е възприета и от първоинстанционния съд. Съгласно посочения текст, когато вредите са причинени от достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз, исковете се разглеждат от съдилищата по реда на АПК – за вреди по чл. 1, ал. 1, както и за вреди от правораздавателната дейност на административните съдилища и Върховния административен съд. Съгласно чл. 203, ал. 3 от АПК, по реда на тази глава се разглеждат и исковете за обезщетение за вреди, причинени от достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз, като за имуществената отговорност и за допустимостта на иска се прилагат стандартите на извъндоговорната отговорност на държавата за нарушение на правото на Европейския съюз. Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че съобразно практиката на Съда на Европейския съюз, увредените частноправни субекти имат право на обезщетение при наличието на три основания – предмет на нарушената правна норма на Съюза да е предоставянето на права на частноправни субекти, нарушението на тази норма да е достатъчно съществено и да съществува пряка причинно-следствена връзка между нарушението и претърпяната от частноправните субекти вреда. В тази връзка тази съдебна инстанция не установява обстоятелството на формиран извод от първоинстанционния съд за наличието на четвърта предпоставка за реализиране на правото на обезщетение. Направената в мотивите на решението констатация, че не е налице отменен като незаконосъобразен административен акт е вярна, това е обстоятелство, по което страните не спорят, но първоинстанционният съд не е обвързал уважаването, респективно неуважаването на исковата претенция с осъществяването, съответно неосъществяването на това обстоятелство. Несъмнено е обстоятелството, че практиката на Съда на Европейския съюз не поставя подобно изискване за отмяна на незаконосъобразния административен акт, като предпоставка за реализиране на отговорността за вреди. В делото Kobler Съдът на Европейския съюз посочва задължението на държавите членки да обезщетяват вредите, причинени от неприлагане или неправилно прилагане на правото на Европейския съюз. Това задължение не води до ревизиране на съдебното решение, което ги е причинило и не влиза в противоречие с принципа на правна сигурност, съответно силата на пресъдено нещо. В тази връзка, тази съдебна инстанция несъмнено приема като принципно правилни изводите, съдържащи се на страници 1-5 от касационната жалба. Отмяната на административния акт като незаконосъобразен не е предпоставка за реализиране на отговорността за вреди, подобно изискване не се поставя и от чл. 203, ал. 3 от АПК. Дори, обаче същото да е прието като предпоставка за реализиране на отговорността за обезщетение за вреди от първоинстанционния съд, същото не отрича изводите на първоинстанционния съд по отношение на трите предпоставки за реализиране на отговорността за вреди, които са правилни. Неправилно е оплакването, съдържащо се в касационната жалба, че разпоредбата на чл. 74 от Закона за счетоводството е в пряко противоречие с правото на Европейския съюз. Оплакванията в тази насока са обективирани в страници 6 до 12 от касационната жалба. Изводите на първоинстанционния съд са правилни. За да се прецени дали определена санкция е съобразена с принципа на пропорционалност следва да се вземат предвид по-специално видът и тежестта на нарушението, което се наказва с тази санкция, така и правилата за определяне на нейния размер - в този смисъл решение на Съда на Европейския съюз от 26 април 2017 г. по дело С-564/15 Съгласно чл. 74 от Закона за счетоводството, който е задължен и не публикува финансов отчет, доклад за дейността с отчет за устойчивостта, отчет за устойчивостта по чл. 52б, одиторски доклад или доклад за изразяване на сигурност върху отчета за устойчивостта в сроковете по чл. 38 се наказва с глоба в размер от 200 до 3000 лева, а на предприятието се налага имуществена санкция в размер от 0.1 до 0.5 от нетните приходи приходи от продажби за отчетния период, за който се отнася непубликуваният финансов отчет, но не по-малко от 200 лв. оплакването, съдържащо се в касационната жалба е за нарушение на принципа на ефективност и съразмерност. В практиката си съдът на Европейския съюз приема, че принципът на ефективност е свързан с обстоятелството дали национална процесуална норма прави невъзможно или прекомерно трудно прилагането на правото на съюза. Съобразно посочената практика, анализът трябва да държи сметка за мястото на тази норма с оглед на цялото производство, за неговото развитие и за неговите особености пред различните национални юрисдикции. Съгласно чл. 74 от Закона за счетоводството, който е задължен и не публикува финансов отчет, отчет за дейността в сроковете по чл. 38 се наказва с глоба в размер от 200 до 3000 лв., а на предприятието се налага имуществена санкция в размер от 01,1 до 0,5 на сто от нетните приходи от продажби за отчетния период, за който се отнася непубликуваният финансов отчет. Съгласно параграф 2, т. 1 от допълнителните разпоредби на Закона за счетоводството, този закон въвежда изискванията на директива 2013/34/ЕС на Европейския парламент и на Съвета относно годишните финансови отчети, консолидираните финансови отчети и свързаните доклади на някои видове предприятия и за изменение на директива 2006/43/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на директива 78/660/ЕИО и 83/349/ЕИО на Съвета. Съгласно чл. 30 от директивата, държавите членки гарантират, че в рамките на разумен срок, който не надвишава 12 месеца след датата на баланса, предприятията публикуват надлежно одобрените годишни финансови отчети и доклада за дейността, заедно с мнението на задължителния одитор или одиторското дружество по чл. 34 от настоящата директива според законодателството на всяка държава членка в съответствие с глава 2 от директива 2009/101/ЕО. Съобразно параграф трети от преамбюла на тази директива, координирането на националните разпоредби относно представянето и съдържанието на годишните финансови отчети и докладите за дейността, използваните в тях методи за оценяване и тяхното публикуване по отношение на определени видове предприятия с ограничена отговорност е от особено значение за защита на акционерите, съдружниците и трети страни. Съобразно ал. 4, годишните финансови отчети имат различни цели и не предоставят само информация за инвеститорите на капиталовите пазари, а дават представа за предходни сделки и укрепват корпоративното управление. Съгласно параграф 41 от преамбюла, отговорността за изготвянето и публикуването на годишните финансови отчети и консолидираните финансови отчети се основава на националното законодателство. Съгласно чл. 33, параграф 1 от директивата, държавите членки гарантират, че членовете на административните, управителните и надзорните органи на предприятието, като действат в рамките на компетенциите, които са им възложени съгласно националното законодателство, имат колективно задължение да направят необходимото годишните финансови отчети, докладът за управлението и декларацията за корпоративно управление, когато се изготвя отделно, както и консолидираните финансови отчети, консолидираният доклад за управлението и консолидираната декларация за корпоративно управление, когато се изготвя отделно, да се съставят и публикуват съгласно изискванията на настоящата директива, и когато е приложимо съгласно международните счетоводни стандарти, приети в съответствие с регламент (ЕО) № 1606/2002. Съгласно чл. 33, параграф 2 от директивата, държавите членки гарантират, че техните законови, подзаконови и административни разпоредби относно отговорността, най-малкото по отношение на предприятието, се прилагат към членовете на административните, управителните и надзорните органи на предприятията за нарушение на задълженията по параграф първи. Следователно на съответните държави членки е предоставено задължението да въведат съответните законови разпоредби за реализиране на отговорността при неизпълнение на задълженията по чл. 30 от директивата. Налага се изводът, че посочените разпоредби не съдържат правила що се отнася до определянето на санкциите при реализирането на отговорността на национално равнище и по-специално не предвиждат изрично какъвто и да било критерий за преценка на пропорционалността на подобни санкции. При липсата на хармонизация на законодателството на Съюза в областта на санкциите, приложими при неспазване на условията предвидени от установен в това законодателство режим, държавите членки са компетентни да изберат санкции, които според тях са подходящи. Както приема практиката на Съда на Европейския съюз, те въпреки това са задължени да упражняват компетентността си при спазване на правото на Съюза и на неговите общи принципи, и следователно и при спазване на принципа на пропорционалността. В конкретния случай санкционните мерки, предвидени в националното законодателство не трябва да надхвърлят границите на подходящото и необходимото за постигането на легитимно преследваните от това законодателство цели. В рамките на обсъжданата директива, тези цели са определени в преамбюла а директивата, като съгласно параграф 3, координирането на националните разпоредби относно представянето и съдържанието на годишните финансови отчети и докладите за дейността, използваните в тях методи за оценяване и тяхното публикуване по отношение на определени видове предприятия с ограничена отговорност е от особено значение за защита на акционерите, съдружниците и трети страни. Необходима е едновременна координация в тези области за споменатите видове предприятия, защото, от една страна, някои предприятия функционират в повече от една държава членка, а от друга – тези предприятия не осигуряват защита на трети страни в степен, надвишаваща размера на нетните им активи. Годишните финансови отчети имат различни цели и не предоставят само информация за инвеститорите на капиталовите пазари, а дават представа за предходни сделки и укрепват корпоративното управление. Съгласно преамбюла на директивата, законодателството на Съюза в счетоводната област трябва да постигне подходящ баланс между интересите на адресатите на финансовите отчети и интереса на предприятията да не бъдат обременявани с изисквания за отчитане. В процесния случай следва да се посочи, че съгласно чл. 74 от Закона за счетоводството който е задължен и не публикува финансов отчет отчет за дейността в сроковете по чл. 38 се наказва с глоба в размер от 200 до 3000 лв., а на предприятието се налага имуществена санкция в размер от 01,1 до 0,5 на сто от нетните приходи от продажби за отчетния период, за който се отнася непубликуваният финансов отчет. В процесния случай за извършеното нарушение, на търговското дружество е била наложена имуществена санкция в минималния размер, представляващ 0.1 на сто от нетните приходи от продажби за отчетния период, за който се отнася непубликуваният финансов отчет. Съобразно наказателното постановление, с което е наложена имуществената санкция, при налагането й е съобразено обстоятелството, че нарушението е извършено за първи път, при определянето на административното наказание са взети предвид тежестта на нарушението, всички смекчаващи и утежняващи обстоятелства. С оглед на целите, посочени в директивата, а именно - координирането на националните разпоредби относно представянето и съдържанието на годишните финансови отчети и докладите за дейността, използваните в тях методи за оценяване и тяхното публикуване по отношение на определени видове предприятия с ограничена отговорност е от особено значение за защита на акционерите, съдружниците и трети страни. Необходима е едновременна координация в тези области за споменатите видове предприятия, защото, от една страна, някои предприятия функционират в повече от една държава членка, а от друга – тези предприятия не осигуряват защита на трети страни в степен, надвишаваща размера на нетните им активи. Годишните финансови отчети имат различни цели и не предоставят само информация за инвеститорите на капиталовите пазари, а дават представа за предходни сделки и укрепват корпоративното управление. Съгласно преамбюла на директивата, законодателството на съюза в счетоводната област трябва да постигне подходящ баланс между интересите на адресатите на финансовите отчети и интересът на предприятията да не бъдат обременявани с изисквания за отчитане, подобна санкция би могла да се счита за ефективна и възпираща. Всъщност подобна санкция може да насърчи икономическите оператори на съюза да вземат всички мерки, за да изпълнят задълженията си по директивата, съответно предвидени в същия аспект в националното законодателство. По този начин посочената санкция допринася за постигането на целите, дефинирани в директивата. Както и се посочи в мотивите на това решение, санкциите, предвидени в дадено национално законодателство не трябва да надхвърлят границите на необходимото за постигането на легитимно преследваните с това законодателство цели. Съобразява се и практиката на Съда на Европейския съюз, съгласно която се приема, че член чл. 49, параграф трети от Хартата допуска национална правна уредба, която предвижда налагането на глоба в диапазон с минимална и максимална граница, стига компетентният орган да взема предвид по-специално естеството, тежестта, формата и последиците на неизпълнението на съответното задължение – в този смисъл решение на Съда на Европейския съюз от 22 януари 2026 г. по дело С-590/24. Изводите си по отношение на спазване на принципа на пропорционалност, тази съдебна инстанция съобразява и с мотивите на решение на съда на Европейския съюз от 6 октомври 2021 г. по дело С-544/19. Релевантни са три критерия – правният характер на нарушението във вътрешното право, самото естество на нарушението, санкцията, която може да бъде наложена на съответното лице. В процесния случай е налице административно наказателна санкция, тя е наложена в наказателно по естеството си производство. Тя не се ограничава до поправяне на вредите, причинени от нарушението, а има наказателен характер – да санкционира нарушението. При условието на наличие на санкционен режим, следва да се приеме наличието на наказателноправен характер на санкцията, което следва да се преценява в аспекта на принципа на пропорционалност, гарантиран в член 49, параграф 3 от Хартата. Що се отнася до правилата за определяне на размера на санкцията, тя не е фиксиран процент, а се увеличава линейно при съобразяване на приходите на дружеството. Освен това при преценката на чл. 28 от ЗАНН на маловажността на извършеното нарушение националният орган, който трябва да санкционира нарушението и съдебният орган, сезиран с жалба срещу наказателното постановление могат да вземат предвид данни и обстоятелства, посочени в чл. 27 от ЗАНН. Тази съдебна инстанция съобразява обстоятелството, че принципът на пропорционалност е задължителен що се отнася не само до определянето на състава на нарушението и на правилата относно тежестта на санкциите, но и до преценката на елементите, които следва да бъдат отчитани при определянето на санкцията. В процесния случай въведеният санкционен режим в чл. 74 от Закона за счетоводството предвижда налагането на имуществена санкция, чийто размер е пряко пропорционален на размера на нетните приходи от продажби за съответния отчетен период. Размерът на имуществената санкция е толкова по-висок, колкото по-големи са нетните приходи за съответния период. Така определеният размер на санкцията не изглежда прекомерен с оглед на целите, дефинирани в посочената директива. Тази съдебна инстанция съобразява и решение на Съда на Европейския съюз от 23 ноември 2023 г. по дело С-653/22. Следва да се съобрази и обстоятелството, че чл. 74 от Закона за счетоводството не предвижда налагането на имуществена санкция, която е с фиксиран размер. Доколкото практиката на съда на Европейския съюз предвижда, че налагането на глоба с фиксиран размер, без да се предвижда различен размер на глобата в зависимост от тежестта на извършеното нарушение, изглежда непропорционално – в този смисъл решение на съда на Европейския съюз от 9 февруари 2012 г. по дело С-210/10. При така установените обстоятелства не изглежда да е нарушен принципа на пропорционалност, който задължава държавите членки да приемат мерки, които са подходящи за постигането на преследваните цели и не надхвърлят необходимото за постигането им. За да се прецени пропорционалността на санкциите, трябва да се съобрази и възможността на националния съд да нюансира санкцията спрямо тежестта на установеното нарушение, което в процесния случай е било съобразено. Що се отнася до принципа на ефективност, съгласно постоянната практика на съда на Европейския съюз, приложимата национална уредба не трябва да е съставена така, че да прави практически невъзможно или прекомерно трудно упражняването на правата, предоставени от правния ред на Съюза. Принципът на ефективност налага на държавите членки да приемат необходимите мерки за прилагането на съюзното право. В процесния случай този принцип несъмнено не е нарушен като нормата на чл. 74 от Закона за счетоводството съответства напълно на нормата на чл. 30 от директивата. Именно принципът на ефективност налага на националния съдия задължение за съобразено тълкуване. Още през 1990 г. съдът на Европейския съюз по делото Marleasing приема, че националният съдия е длъжен да тълкува националното си право в съответствие не само с конкретните норми на правото на общността, но и в съответствие с общия смисъл и цел на съответния акт – в процесния случай посочената директива. В случая не е налице несъответствие на чл. 74 от Закона за счетоводството с процесната директива. Тази съдебна инстанция определя като несъмнено правилни изводите на първоинстанционния съд за наличието на три предпоставки за реализиране на отговорността на държавата за нарушаване на правото на Европейския съюз – нарушена правна норма от правото на Европейския съюз, нарушението да е съществено, да е налице причинна връзка между нарушението и претърпените вреди. Правилно е разбирането на първоинстанционния съд, че не се установява обстоятелството на нарушена правна норма от правото на Европейския съюз. Правилни са изводите на първоинстанционния съд и по отношение на останалите две искови претенции. Искането на касационния жалбоподател за отправяне на преюдициално запитване да съда на Европейския съюз, с поставените въпроси, тази съдебна инстанция определя като неоснователно, при съобразяване на съществуващата практиката на съда на Европейския съюз. При съобразяване на тези обстоятелства, следва извода за правилност на решението на първоинстанционния съд. Искане за присъждане на разноски е направено от процесуалния представител на Административен съд Пловдив и от процесуалния представител на Националната агенция за приходите, същото е основателно, на Националната агенция за приходите и на Административен съд Пловдив следва да се присъдят разноски за юрисконсулт на всеки един от тях в размер на 178, 95 евро. Като съобрази направените фактически и правни изводи и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ АПК вр. чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, първо отделение