Определение № 393 от 17.09.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2845/2018 г.

Производство по чл. 278, ал. 1 ГПК, вр. чл. 274, ал. 2 ГПК. С определение № 7407 от 29.03.2018 г. по в. ч. гр. д. № 14647/2017 г. на Софийски градски съд е оставена без уважение молба на В. И. Б. от [населено място] за допълване на определение № 30817 от 24.11.2017 г. в частта му за съдебните разноски. Частна жалба против определението на Софийски градски съд с оплаквания за незаконосъобразността му е постъпила от В. Б.. Обстоятелствата по делото са следните: С решение № 117671 от 12.05.2017 г. по гр. д. № 54818/2016 г. на Софийски районен съд е уважен предявен от В. И. Б. отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване на установено, че ищцата не дължи на ответника [фирма], [населено място], сумата от 1220.85 лева съставляваща 1/6 част от претендирана главница – продажна цена за консумирана топлинна енергия за периода от месец март 2007 г. до месец декември 2011 г., и ответното дружество е осъдено да заплати на упълномощения от ищцата адвокат К. С. разноски в размер на 315.00 лева на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата. С молба от 05.06.2017 г. [фирма] е поискало изменение на постановеното решение в частта за разноските, поддържайки, че дружеството не е дало повод за завеждане на делото. Това искане е оставено без уважение с определение № 172029 от 14.07.2017 г. по гр. д. № 54818/2016 г. Определение № 172029 от 14.07.2017 г. по гр. д. № 54818/2016 г. е обжалвано от [фирма]. Образуваното по частната жалба ч.гр.д. № 14647/2017 г. на Софийски градски съд е приключило с определение № 30817 от 24.11.2017 г., с което жалбата е оставена без уважение. С молба от 21.12.2017 г., подадена от адвокат С. К., преупълномощена от адвокат С. е поискано допълване на определение № 30817 от 24.11.2017 г. в частта му за разноските – присъждане на разноските, които са били претендирани с отговора на К. Б. срещу частната въззивна жалба. С определение № 7404 от 29.03.2018 г., Софийски градски съд е оставил молбата без уважение. Приел е претенцията на ответната страна по частната жалба за присъждане на разноски на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата за неоснователна, тъй като предоставената в първоинстанционното производство безплатна правна помощ на основание чл. 39, ал. 1, т. 3 ЗА е по договор между ищцата и адвокат К. С., а представеният по в. ч. гр. д. № 54818/2016 г. договор за правна помощ е между адвокат С. и упълномощен от нея адвокат С. К. във връзка с производство по разноски, присъдени на упълномощителя на основание чл. 38, ал. 2 ЗА – приел е, че искането за възлагане в тежест на частния жалбоподател на разноски за оказана безплатна правна помощ между двама адвокати е неоснователно. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че обжалваното определение на Софийски градски съд е правилно като краен резултат. Съгласно установената практика на Върховния касационен съд, в производството по разноските страните не си дължат разноски. В това производство (относно дължимостта и размера на разноските) не се допуска кумулиране на нови задължения за разноски, поради което разпоредбата на чл. 81 ГПК не намира приложение. Претендираните от адвокат С. К. съдебни разноски за адвокатско възнаграждение са за процесуални действия по ч.гр.д. № 14647/2017 г. на Софийски градски съд, образувано по спор за съдебните разноски в първоинстанционното производство, поради което съдебни разноски във въззивната инстанция не се дължат. В този смисъл и определение № 489 от 17.10.2017 г. по ч. гр. д. № 3926/2017 г. на ІV г.о. ВКС. С оглед изложеното, обжалваното определение на Софийски градски съд следва да бъде потвърдено, воден от което Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение