Определение № 6917 от 22.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4338/2026 г.

Производството е по реда на чл. 213а, ал. 6, т. 2 във връзка с чл. 236 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. С определение от 12.05.2026 г. съдът е оставил производството по делото без движение, като е указал на жалбоподателя М. Д. М. от гр. София в 7-дневен срок от съобщаването да посочи по безспорен начин с номер и дата оспорените от него съдебни актове в подадената частна жалба с вх. № 2586/22.04.2026 г. На жалбоподателя изрично е указано, че при неизпълнение на дадените указания в срок частната жалба ще бъде оставена без разглеждане, а производството по делото ще бъде прекратено. Съобщението за определението е редовно връчено на 18.05.2026 г., като в предоставения срок, както и до настоящия момент, по делото не е постъпило уточнение от страна на жалбоподателя. При тези данни съдът приема, че нередовностите на частната жалба не са отстранени. Въпреки дадените ясни и конкретни указания, жалбоподателят не е индивидуализирал по категоричен начин кой съдебен акт обжалва. От съдържанието на подадената частна жалба не може да бъде направен еднозначен извод относно предмета на оспорването, доколкото в нея се съдържат оплаквания срещу различни разпореждания и определения, без същите да са посочени с номер и дата. При това положение съдът не може служебно да извежда волята на страната и да предполага кой конкретен съдебен акт е предмет на инстанционен контрол. Изискването на чл. 212, ал. 1, т. 3 АПК за точно посочване на обжалвания съдебен акт е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на производството. Липсата на ясно индивидуализиран предмет на оспорване препятства извършването на касационна проверка и прави частната жалба процесуално недопустима. Предвид неизпълнението на указанията в срок и на основание чл. 213а, ал. 6, т. 2 във връзка с чл. 236 АПК, частната жалба следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното производство – прекратено. Водим от горното, Върховният административен съд, Трето отделение,