Определение № 1929 от 26.02.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6987/2024 г.

Производството е по реда на чл. 248 от Граждански процесуален кодекс, във връзка с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по молба на ЕТ „К. С.“ с ЕИК 202444109 чрез адв. С. Динев от Софийска адвокатска колегия (САК) за изменение на решение № 11582/30.10.2024 г. постановено по настоящото дело, в частта му за разноските. Твърди се, че неправилно съдебният състав не е присъдил на ЕТ „К. С.“ и направените в първоинстанционното производство разноски, които са поискани с касационната жалба. Ответната страна – Изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие“, не изразяват становище по молбата. Върховният административен съд, след като прецени данните по делото, приема за установено следното: Искането за изменение в частта му за разноските на решение № 11582/30.10.2024 г., постановено по настоящото дело, е подадено от надлежна страна и в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК, поради което е процесуално допустимо. Разгледано по същество искането е неоснователно. В проведеното съдебно заседание на 15.10.2024г. адв. С. Динев е представил списък на разноските по чл. 80 от ГПК, според който е претендирал разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв. и държавна такса по касационната жалба-1700лв. Точно такъв размер е присъден с решението, чието изменение се иска. Смисълът на списъкът на разноските по чл. 80 от ГПК е страната, която претендира присъждане на разноски по делото, да конкретизира претенцията си, като посочи основанията и размера на претендираните разноски. В случая няма представен списък на разноските със заявена претенция за първоинстанционното производство, в какъвто смисъл е искането за изменение на решението по делото. Затова и няма основание такъв размер да бъде присъждан. Действително в касационната жалба е формулирано общо искане за присъждане на разноски за двете съдебни инстанции, но с представения списък на разноските е претендиран само размер на разноски за адвокатско възнаграждение от 1000 лв. и държавна такса за от 1700лв. за касационната инстанция. Видно от протокола в съдебното заседание адв. С. Динев не е направил и искане за присъждане на разноски направени пред първата инстанция, а е поискал разноски по представения списък. Настоящият съдебен състав изключва възможността да приеме, че е налице основание по чл. 248 ГПК, обуславящо изменение на съдебното решение, в частта му за разноските, тъй като, изричното направено от процесуалния представител на ЕТ „К. С.“, при това последно по ред, изявление пред съда, е за разноски присъдени по списъка с конкретно съдържание. Съдебният състав не е допуснал пропуск или грешка при произнасянето си по въпроса за разноските. При липсата на установено основание по чл. 248 ГПК, искането за изменение на решението в частта му за разноските като неоснователно, следва да бъде оставено без уважение. Воден от горното и на основание чл. 248, ал. 3 във връзка с чл. 144 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение