Определение № 10757 от 10.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9792/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на М. М. К., гражданин на Афганистан, чрез особения му представител адв. М.Тодоров против определение № 14989 от 19.08.2024 г., постановено по адм. д. № 7050/2024 г. по описа на Административен съд – София град с доводи за неправилност на съдебния акт. Иска се отмяна на обжалваното определение и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. В срока по чл.232 от АПК ответната страна, Заместник председателя на Държавна агенция за бежанците /ДАБ/, не депозира писмено възражение на частната жалба. Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК от надлежна страна, за която подлежащото на съдебен контрол определение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. С обжалваното определение административният съд е оставил без разглеждане жалбата на М. М. К., роден на [дата]., гражданин на Афганистан, чрез особения му представител адв. М.Тодоров срещу Решение № 7039 от 17.06.2024 г. на зам.председателя на ДАБ, с което е прекратено производството за предоставяне на статут на чужденеца на основание чл.77, ал.1 от ЗУБ като недопустима на основание чл.159,т.5 от АПК и е прекратил производството по адм. д. № 7050/2024 г. по описа на Административен съд – София град. За да постанови този резултат, съдът е приел, че предвид предмета и основанието,на което е прието процесното решение на зам.директора на ЗУБ- прекратяване на производство за предоставяне статут на чужденец по чл.77, ал.1 от ЗУБ, същото решение на основание чл.84, ал.2 от ЗУБ подлежи на обжалване в 7-дневен срок от съобщаването му. Видно от отбелязване върху самия административен акт, същият е съобщен на молителя чрез назначения му при условията на чл.25 от ЗУБ особен представител адв. М.Тодоров на 24.06.2024г., а жалбата срещу него е постъпила по електронен път едва на 08.07.2024г. – т.е. след изтичане на преклузивния 7-дневен срок за обжалване. По горните съображения и на основание чл.159, т.7 от АПК съдът е оставил жалбата без разглеждане като просрочена и е прекратил производството по делото. Обжалваното определение е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са допуснати нарушения, които да съставляват основания за отмяната му. Правилен е решаващият извод на АССГ както за вида на обжалваното решение- такова по чл.77, ал.1 от ЗУБ, така и за предвидения в закона срок за обжалването му – 7-дневен,считано от датата на съобщаване съгласно разпоредбата на чл.84, ал.2 от ЗУБ. Обосновано, на база отбелязванията върху акта, съдът е заключил, че същият е връчен на адв. М.Тодоров на 24.06.2024 г., а датата на подаване на жалбата е 08.07.2024г, поради което жалбата е недопустима като просрочена. С оглед гореизложеното частната жалба е неоснователна, а обжалваното определение на АССГ като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 236 във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение