Определение № 4519 от 11.04.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3455/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на „Опън Бокс“ ООД със седалище гр. София, чрез адв. Господинов срещу Определение № 468 от 15.01.2024 г., постановено по адм. дело № 4964/2023 г. по описа на Административен съд София-град, с което исковата молба на дружеството срещу Агенцията по вписванията за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 1160 лв., изразяващи се в заплатени държавна такса и адвокатско възнаграждение в производството по търг. дело № 854/2023 г. по описа на СГС, е оставена без разглеждане и производството по делото е прекратено. Частният жалбоподател твърди неправилност на атакуваното определение и иска отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане. Претендира разноски. Ответникът – Агенция по вписванията, в представен писмен отговор на частната жалба с подробно развити в него съображения за неоснователност оспорва същата, съответно намира за правилно обжалваното определение. Върховният административен съд, трето отделение, намира частната жалба за допустима като подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество, същата е неоснователна. За да постанови обжалваното определение, АС София-град е приел, че е сезиран с иск по чл.1 от ЗОДОВ, който обаче е недопустим за разглеждане, тъй като претенцията за платени съдебни разноски е следвало да се осъществи в рамките по съдебното производство, в които същите са сторени, а не с отделен иск по чл.1 от ЗОДОВ. Според административния съд въпросът за отговорността за разноски е следвало да бъде разрешен в производството по обжалване на постановения от длъжностното лице по регистрация изричен отказ по реда на чл.25, ал.6 от ЗТРРЮЛНЦ /ДВ бр.105/11.12.2020г./, съгласно която разпоредба в тези производства съдът присъжда разноски на страните по реда на ГПК. По тези съображения съдът е заключил, че наличието на специалния процесуален ред по чл.25, ал.6 от ЗТРРЮЛНЦ дерогира приложението на исковото производство по чл.1 от ЗОДОВ по смисъла на чл.8, ал.3 от ЗОДОВ. В заключение АССГ е посочил, че е налице ефективно правно средство за защита и процесуален ред, по който претендираната имуществена вреда, представляваща разноски в съдебния процес, да се реализира, което изключва исковия ред по специалния закон - ЗОДОВ, за защита и обосновава недопустимост на предявения иск. Обжалваното определение е правилно. Правилен е решаващият извод на АССГ, че редът за защита по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е неприложим в конкретния случай, тъй като е налице друг ред за претендиране на поисканите по ЗОДОВ суми по смисъла на чл. 8, ал. 3 от ЗОДОВ. Съгласно чл. 8, ал. 3 ЗОДОВ, когато закон или указ е предвидил специален начин на обезщетение, този закон не се прилага. В случая такъв ред е налице, доколкото се претендира обезщетяване на причинени имуществени вреди, произтичащи от отменен отказ на длъжностно лице по регистрацията, изразяващи се в заплатени в съдебното производство по отмяна на отказа разноски за адвокатско възнаграждение и държавна такса. Обжалването на отказ на длъжностно лице по регистрацията да извърши вписване на заявени пред него обстоятелства е изрично уредено в чл. 25, ал.4 ЗТРРЮЛНЦ. Отказът подлежи на обжалване пред окръжния съд по седалището на търговеца или клона на чуждестранен търговец, юридическото лице с нестопанска цел или клона на чуждестранно юридическо лице с нестопанска цел, като съдът разглежда жалбата в състав от един съдия в закрито заседание по реда на глава двадесет и първа "Обжалване на определенията" от Гражданския процесуален кодекс. Решението на съда подлежи на обжалване в 7-дневен срок от съобщаването му пред съответния апелативен съд, чието решение е окончателно. Според разпоредбата на чл.25 ал.6 от ЗТРРЮЛНЦ / нова ДВ бр.105/2020г. в производствата по оспорване по съдебен ред на отказ на длъжностно лице по регистрацията за вписване или заличаване,съдът присъжда разноски на страните по реда на ГПК. При установения от специалния ЗТРРЮЛНЦ ред, по който претендираната имуществена вреда, представляваща разноски в съдебния процес да се реализира, административният съд правилно е приел недопустимост на предявения иск по реда на чл.1 от ЗОДОВ. Следва да се отбележи, че според мотивите на ТР №5/17.02.2022г. по тълк. дело №4/2020г. със законодателната промяна на чл.25 от ЗТРРЮЛНЦ, приета с §14 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ПЗР ЗИД ЗИНЗС) и създаването на нова aл. 6, е отпаднала необходимостта от тълкуване занапред по какъв ред следва да се претендират платените в производството по чл.25 от ЗТРРЮЛНЦ разходи за адвокатски възнаграждения и държавни такси. Все в тази връзка, към датата на образуване на търг. дело № 854/2023г., приключило с отменения отказ за вписване на заявените от дружеството обстоятелства, вече е била в сила разпоредбата на чл.25, ал.6 от ЗТРРЮЛНЦ, изрично предвиждаща присъждане на съдебни разноски в рамките на производството пред общия съд. С оглед горното частната жалба е неоснователна, а атакуваното с нея определение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо във връзка с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, трето отделение