Определение № 4052 от 11.09.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3326/2025 г.

Производството е по чл. 282, ал. 2 ГПК. Образувано е по молба на А. П. К. за спиране изпълнението на въззивно решение № 913/30.06.2025 г., постановено по в. гр. д. № 1054/2025 г. на Пловдивски окръжен съд, с което е потвърдено решение на Районен съд- Пловдив, с което молителката е осъдена на основание чл. 248 ЗЗД да предаде държането на ищцата К. Д. Г. върху гараж от 32кв.м. и жилищна сграда от 162 кв.м., разположени в УПИ ... от кв.... по плана на [населено място], общ. Р., обл. П.. На основание чл. 282, ал.3 ГПК съдът е определил обезпечение в размер на 12000лв., която сума е внесена от молителката по сметка на ВКС в дадения от съда срок. ВКС счита, че молбата за спиране е основателна. Въззивното решение е осъдително и подлежи на предварително изпълнение съгласно чл. 404, т.1, пр.2 ГПК. То не е влязло в сила тъй като срещу него е подадена в срок касационна жалба от молителката. Въззивното решение е получено от молителката на 05.08.25г., а касационната жалба е подадена на 01.09.25г.. Изпълнението на въззивното решение подлежи на спиране при условията на чл. 282, ал.3 ГПК- след внасянето на гаранция, определена от съда, доколкото с въззивното решение не е присъдена сума или не е дадена защита на вещно право. Гаранцията е налична по сметката на ВКС на 10.09.25г., видно от удостоверяването на счетоводител при ВКС. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение