Определение № 625 от 26.10.2009 г. на ВКС по т. д. № 655/2009 г.

Производството е по чл. 274 ал. ІІ изр. 1 от ГПК. С оплакване за незаконосъобразност, “Б” АД гр. С. е подала частна жалба против определение № 940/29.06.2009 год. по ч. гр. д. № 1533/2009 год. на Софийския апелативен съд, с което се оставя без разглеждане частната й жалба подадена против определението от 25.03.2009 год. по гр. д. № 25/2009 год. на Врачанския окръжен съд. Жалбоподателят счита, че въззивното определение е неправилно и моли за отменяването му. Изложени са съображения, че необосновано е прието от Софийския апелативен съд, че “Б” АД не е процесуално легитимирана да подаде частна жалба срещу допуснатата обезпечителна мярка – спиране на изпълнението по изпълнително дело № 110/2009 год. по описа на ЧСИ с рег. № 7* по което банката е взискател, като за допустимостта на частната жалба са били изложени аргументи за наличие на правен интерес. Ответниците по частната жалба – “П” ЕО. /в несъстоятелност/ гр. О. и “П” О. гр. О., не са заявили становище по реда на чл. 276 ал. І от ГПК. ВКС състав на ІІ т. о. намира, че частната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 275 ал. І ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима. По същество частната жалба е неоснователна. По делото е установено следното: “П” ЕО. /в несъстоятелност/ гр. О. е предявил иск с правно основание чл. 108 ЗС против “П” О. гр. О., с който е искал установяване на правото му на собственост върху недвижим имот, представляващ парцел **** с площ от 16715 кв. м., находящ се в град О., квартал 157, заедно с построените в него постройки, и предаване на владението върху този имот. Настоящият частен жалбоподател “Б” АД-София е била привлечена по делото като трето лице помагач на страната на ответника “П” О. гр. О.. В хода на производството по делото от Окръжен съд град В. е допуснато обезпечение на иска, като наложената обезпечителна мярка е била “спиране на изпълнението по изпълнително дело № 110/2009 год. по описа на ЧСИ с рег. № 722”, по което дело “Б” АД гр. С. е била взискател, а длъжник “П” О. гр. О. ответник по иска по чл. 108 ЗС. Искането за допускане на обезпечение е било обосновано с това, че в хода на изпълнителното дело е предприето принудително изпълнение върху недвижимия имот, предмет на иска по чл. 108 от ЗС. При горните данни Софийският апелативен съд е приел, че “Б” АД не е лигитимирана да обжалва определението на ОС гр. В., с което е допуснато обезпечение чрез налагане на обезпечителната мярка “спиране на изпълнението по изпълнително дело № 110/2009 год. по описа на ЧСИ с рег. № 722”, тъй като тя не е главна страна в процеса, а е трето лице помагач. ВКС ІІ т. о. в настоящия състав счита, че въззивното определение е правилно. Чл. 396 ал. І от ГПК очертава кръга на лицата имащи право на частна жалба против определението на съда по допускане на обезпечение – това са молителя и ответника, и обосновано е прието от Софийския апелативен съд, че в случая “Б” АД не е легитимирана да подаде частна жалба, тъй като не попада в този кръг. Правилно е прието от въззивния съд, че правата и интересите на “Б” АД, която е взискател по изпълнителното дело, са засегнати и могат да бъдат увредени от допуснатото обезпечение, но този факт е ирелевантен за допустимостта на частната жалба, доколкото на нея не й принадлежи правото на жалба. Предвид изложеното настоящата частна жалба е неоснователна и затова въззивното определение като правилно следва да се потвърди.