Определение № 1015 от 06.03.2024 г. на ВКС по гр. д. № 483/2024 г.

Производство по чл. 307, ал. 1 от ГПК.

Образувано е по подадена от Я. А. П. молба с вх. № 265158/17.10.2023 г. за отмяна на влязлото в сила решение № 17/07.02.2022 г., постановено по възз. гр. дело № 495/2021 г. на Варненския апелативен съд, – в частта, с която предявеният от Г. Я. С.-П. и Т. Я. П. срещу А. Й. М.-Г. и Г. Х. Г. иск с правно основание чл. 490, ал. 2 от ГПК, във вр. с чл. 185, б. „б“ от ЗЗД за прогласяване недействителност на публичната продан, извършена по изп. дело № 20137110400256 на ЧСИ Д. З. Я., приключила с влязло в сила на 04.12.2017 г. постановление за възлагане с изх. № 50540/20.12.2016 г., на недвижимия имот, намиращ се в [населено място], [улица], е отхвърлен по отношение на Ѕ идеална част от таванското помещение, цялото с площ от 109 кв.м.

Ответницата по молбата за отмяна – ищцата Г. С.-П. в отговора си, макар и значително неясно, заявява становище и доводи за допустимост и основателност на молбата.

Ответникът по молбата за отмяна – ищецът Т. П. не е подал отговор на молбата.

Ответниците по молбата за отмяна – ответниците и по иска А. и Г. Г. в отговора си излагат становище и съображения за процесуална недопустимост на молбата, а при условията на евентуалност – за неоснователност на същата.

Ответницата по молбата за отмяна – ЧСИ Д. З. П.-Я., участвала в исковото производство като подпомагаща ответниците Г. страна, не е подал отговор на молбата.

При извършената служебна проверка съдът намира молбата за процесуално недопустима по следните съображения:

Молителката навежда основанието за отмяна по чл. 304 от ГПК. Твърди, че при извършения на 18.07.2023 г. въвод във владение върху недвижимия имот, обект на публичната продан, тя била заварена в процесното таванско помещение, когато и узнала за влязлото в сила решение № 17/07.02.2022 г. Твърди също, че владее процесното таванско помещение от 1993 г. и е негов собственик, респ. – на Ѕ идеална част от него. Молителката поддържа, че като трето лице, което не е конституирано и не е взело участие като страна в исковото производство, правната `и сфера била неоправдано накърнена с влязлото в сила решение, поради което счита, че има и правен интерес от исканата от нея частична отмяна на същото, на основание чл. 304 от ГПК.

Съгласно задължителните указания, дадени с т. 10 от тълкувателно решение (ТР) № 7/2014 от 31.07.2017 г. на ОСГТК на ВКС, молба за отмяна, която не съдържа конкретни и надлежни твърдения за наличие на някое от основанията по смисъла на чл. 303, ал. 1 и чл. 304 от ГПК, е недопустима, като ВКС се произнася с определение, с което я оставя без разглеждане. В мотивите към тази точка от тълкувателното решение е разяснено и следното: Когато в производството по чл. 307 от ГПК ВКС констатира, че молбата за отмяна по чл. 304 от ГПК се основава на твърдения за обстоятелства, които не обуславят качеството „необходим другар“ на молителя, същата се оставя без разглеждане като процесуално недопустима. Легитимирани да искат отмяна са само тези трети лица, които имат право на иск по делото като участници в неделимо спорно правоотношение, така че биха били необходими другари, ако бяха конституирани като главна страна в процеса. Отмяната по чл. 304 от ГПК е средство за защита на молителя на правото му на иск като главна страна, на правото му да участва лично или чрез представител във висящото производство, а целта е да се освободи от обвързващата го сила на пресъдено нещо, като възобнови висящността на процеса с негово участие.

В случая твърденията на молителката, че тя владее процесното таванско помещение от 1993 г., негов собственик е и е заварена в него при въвода във владение, не обуславят качеството и на необходим другар (нито факултативен, а още по-малко – задължителен такъв) в развилото се производство по спора за недействителността/валидността на публичната продан, нито по отношение на ищците Г. и Т. П., които са предявили иска в качеството си на ипотекарни длъжници в изпълнителното производство, нито по отношение на ответниците А. и Г. Г., първата от които е купувачът, на който продаденият ипотекиран имот е възложен, а вторият – неиният съпруг. Силата на пресъдено нещо на постановеното по спора в това исково производство, влязло в сила въззивно решение № 17/07.02.2022 г., с която се отрича недействителността на публичната продан, респ. – установена е валидността на същата, е формирана единствено между ищците и ответниците в производството по делото, като по никакъв начин не обвързва неучаствалата в него молителка Я. П.. Това е така, защото тя не е страна по неделимо спорно правоотношение с никоя от страните по делото (ищците или ответниците), а напротив – молителката, в твърдяното си качество на трето за изпълнението лице, заварено в процесното таванско помещение при въвода на купувача във владение и заявяващо самостоятелно право на собственост върху него, респ. – върху Ѕ идеална част от него, разполага със самостоятелна – напълно независима от тази на ипотекарните длъжници Г. и Т. П. – легитимация да води срещу същите ответници А. и Г. Г. иск на същото правно основание чл. 490, ал. 2 от ГПК, във вр. с чл. 185, б. „б“ от ЗЗД за недействителност на публичната продан – в частта и относно Ѕ идеална част от таванското помещение, и то – както като самостоятелен иск – чл. 496, ал. 3, изр. 1 от ГПК, така и само като се позове на недействителността и я релевира в рамките на предявен от нея установителен иск за собственост – чл. 498, ал. 2, изр. 2 от ГПК – в този смисъл са и задължителните указания и разяснения, дадени с т. 3 и мотивите към нея от ТР № 4/2017 от 11.03.2019 г. на ОСГТК на ВКС, както и разясненията в мотивите към ТР № 6/2020 от 20.05.2022 г. на ОСГТК на ВКС. Тази напълно самостоятелна легитимация на молителката, която `и предоставя възможност за защита в самостоятелно исково производство, обосновава извод за обикновено, а не необходимо другарство по смисъла на чл. 216, ал. 2 от ГПК, спрямо ипотекарните длъжници Г. и Т. П., чиито иск за недействителност на публичната продан е отхвърлен с влязлото в сила решение № 17/07.02.2022 г., което няма сила за молителката по смисъла на чл. 304 от ГПК.

В заключение, молбата за отмяна следва да се остави без разглеждане, като процесуално недопустима, а образуваното по нея производство по делото следва да се прекрати.

При този изход на делото, съгласно чл. 78, ал. 4 и чл. 81 от ГПК молителката дължи и следва да бъде осъдена да заплати на ответниците по молбата за отмяна А. и Г. Г., претендираните и направени от тях разноски за заплатеното адвокатско възнаграждение за защитата им в настоящото производство, в размер 3 600 лв.

Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение