Решение № 3317 от 7.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12547/2011 г.

Решение № 3317 от 7.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12547/2011 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Димитър Атанасов Димитров от гр. Берковица, срещу решение № 202/10.08.2011 г. постановено по адм. д. № 139 по описа за 2011 г. на Административен съд гр. В. Търново /АС/, с което е отхвърлена жалбата на Димитров, срещу Ревизионен акт /РА/ № 12001001889/15.10.2011 г. издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. В. Търново, потвърден след обжалване по административен ред с Решение № 20/12.01.2011 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - гр. В. Търново при ЦУ на НАП. В касационната жалба. се излагат доводи за неправилност на решението като неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. В съдебно заседание и писмени бележки, пълномощника на касатора адв. Веселинов доразвива доводите в жалбата и моли да бъде отменено решението и по същество отменен обжалвания РА, с присъждане на разноски. Ответникът по жалбата - Директора на Дирекция "ОУИ" - гр. В. Търново при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юрк. Георгиева, в писмен отговор към жалбата излага подробни съображения досежно правилността на обжалваното решение. Претендира разноски за настоящата инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за неоснователна. Предмет на обжалване пред АС е бил РА № 12001001889/15.10.2011 г. издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. В. Търново, потвърден след обжалване по административен ред с Решение № 20/12.01.2011 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - гр. В. Търново към ЦУ на НАП. За да постанови обжалваното решение съдът е приел, че на жалбоподателя въз основа на надлежно възлагане е извършена ревизия за установяване на задължения за данъци по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за данъчни периоди 2004 г., 2005 г. и 2006 г., и по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г., която е в изпълнение на указанията дадени в Решение № 91/25.02.2010 г. на Д "ОУИ" - гр. В. Търново, с което е отменен предходен РА № 1200900252/30.12.2009 г. В хода на ревизията на жалбоподателя е изпратено ИПДПОЗЛ, в отговор на което са представени декларации относно данни за имуществото, вида и размера на направените разходи, източници на доходи и участия в управителни и надзорни органи на юридически лица от 2004 г. до 2007 г. За периода 2004 г. Димитров е подал декларация по чл. 41 от ЗОДФЛ с вх. № 1202 0232/28.03.2005 г., с деклариран отрицателен финансов резултат 76 290,10 лева. За 2005 г. е подал декларация по чл. 41 от ЗОДФЛ с вх. № 1200 7781/28.03.2006 г., с отрицателен финансов резултат 36 100,00 лева, а за 2006 г. декларация по чл. 41 от ЗОДФЛ с вх. № И0000037/16.03.2007 г., с отрицателен финансов резултат 37 592,99 лева. Органите по приходите са констатирали, че лицето има разходи за процесните години свързани с издръжка на лицето и непълнолетното му дете /за 2004 г. и част от 2005 г./, разходи за главница и лихви по овърдрафт и парични потоци от допълнителни вноски в размер на 95 000 лева за 2004 г., 126 000 лева за 2005 г. и 108 000 лева за 2006 г. В резултат на определените разходи по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК и признатите за периодите приходи на лицето ревизиращите са установили несъответствие за 2004 г., 2005 г. и 2006 г. След извършен анализ на събраните в хода на предходната ревизия доказателства, приобщени с протокол № 1007092/14.07.2010 г. и събраните в хода на настоящата ревизия и при съпоставка на получените от жалбоподателя доходи и извършените от него разходи, органите по приходите са установили превишаване на разходите над получените приходи през 2004 г., 2005 г. и 2006 г. въз основа на което е бил направен извод, че жалбоподателят е изразходвал средства с неустановен произход, т. е. наличие на предпоставките на чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК. Съдът е приел, че е спазена процедурата за извършване на ревизия по особения ред, като на жалбоподателя е изпратено Уведомление на основание чл. 124, ал. 1 от ДОПК, че основата за облагането му с данък по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) за 2004 г., 2005 г. и 2006 г. и по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г. ще бъде определена по реда на чл. 122. ал. 2 от ДОПК Връчено е ИПДПОЗЛ, с което е изискана декларацията по чл. 124, ал. 3 от ДОПК. За 2004 г. жалбоподателят е декларирал налични към началото на периода суми по банкова сметка - 10 000 лв. овърдрафт, безвъзмездно придобито имущество по договор от 05.05.2004 г. в размер на 35 000 лева, получени заеми от лицата Емил Иванов Найденов - в размер на 15 000 лв., Снежана Боркова Кръстева - в размер на 20 000 лева и Анатолий Иванов Денов - в размер на 20 000 лева и доходи от селско стопанство - отглеждане на овце в размер на 6500 лева. За 2005 г. жалбоподателят е декларирал получени заеми от лицата Любка Манчева Ангелова в размер на 20 000 лева, Петър Иванов Григоров в размер на 20 000 лева, Георги Григоров Григоров в размер на 20 000 евро, Васил Иванов Григоров в размер на 10 000 лева, Иван Илиев Калоянов в размер на 20 000 лева и Димитър Георгиев Димитров в размер на 20 000 лева и доходи от селско стопанство в размер на 7000 лева и прехвърляне на дялове на АМ "Трейдинг" ООД в размер на 1000 лева. За 2006 г. ревизираното лице е декларирало получени средства по запис на заповед от Ивайло Трайков Замфиров в размер на 15 000 евро, по запис на заповед от Пламен Василев Лазаров в размер на 20 000 евро. заеми от лицата Николай Тодоров Георгиев в размер на 18 500 лева. Румен Боянов Петров в размер на 15 000 лева, Тодор Димитров Янев в размер на 10 000 лева и Илия Стайков Немски в размер на 20 000 евро и доходи от селско стопанство в размер на 8000 лева и от прехвърляне на дялове в размер на 1500 лева. Въз основа събраните в хода на ревизията доказателства, включително извършените насрещни проверки на лицата декларирани от жалбоподателя като предоставили му парични суми, на установения при ревизията паричен поток за предходни отчетни периоди и начално салдо към 01.01.2004 г., 01.01.2005 г. и 01.01.2006 г., органите по приходите са направили извод, че формираната разлика между приходите и разходите на Димитров за 2004 г., изчислена от тях в размер на 57 825.79 лв., за 2005 г. в размер на 67 441,13 лева и за 2006 г. в размер на 47 457,32 лева представляват доход за периодите с неустановен произход. Подробно съдът е обсъдил събраните по делото доказателства досежно спорните въпроси, а именно получени ли са претендираните от жалбоподателя средства от заеми, записи на заповед, дарение и отглеждане на овце за 2004 г., 2005 г. и 2006 г. и законосъобразно ли органите по приходите са определили размера на данъчната му основа. Досежно доходи от селскостопанска дейност - отглеждане на овце, съдът е приел, че не са оборени констатациите, че жалбоподателят е подал коригиращи данъчни декларации след изтичане на срока по чл. 104, ал. 3 от ДОПК, поради което същите не могат да породят правни последици, а именно в тях са отразени декларираните от жалбоподателя доходи от продажба на овце. Относно приетите по делото договори за заем, съдът е обсъдил представените и оспорени от процесуалния представител на ответника по реда на чл. 193 от ГПК разписки към тях и показания на разпитаните като свидетели Анатолий Иванов Денов, Георги Григоров Григоров, Васил Иванов Григоров, Николай Георгиев Тодоров, Ивайло Трайков Замфиров и Пламен Василев Лазаров и е приел, че не е установен факта на предаване на процесните суми на жалбоподателя, тъй като въпреки изслушаните показания не е проведено успешно доказване на истинността на представените разписки досежно отразената в тях дата. До този извод съдът е достигнал като е приел, като е обсъдил констатираните противоречия в показанията на свидетелите, досежно факта на връщане на част от процесните суми, като в тази насока от тях не са представени доказателства по какъв начин са спестявани, къде са съхранявани и за тези които са работили в чужбина, как са внесен на територията на страната. За друга част от заемодателите е прието, че не са разполагали с процесните суми, които са предоставили по договорите за заем, тъй като не са имали доходи от които да направят спестявания. Любка Ангелова не е представила доказателства или обяснения във връзка с връченото й искане за представяне на документи относно фактическата й възможност да представи посочената в договора за заем сума на жалбоподателя. Относно представените по делото записи на заповед, съдът е приел, че по делото липсват данни Пламен Лазаров и Ивайло Трайков Замфиров да са предявили записът на заповед на длъжника си, а и в показанията си са посочили, че не знаят каква точно сума им е върната. На следващо място за да приеме, че представените разписки са с недостоверна дата, съдът се е позовал на твърдението на жалбоподателя в жалбата, че поради бездействието на данъчните органи по негов почин и инициатива лично обиколил всички заемодатели и се снабдил с ксерокопия от разписките, които предоставил на проверяващите органи и предвид факта, че в хода на извършените насрещни проверки от посочените от жалбоподателя лица като заемодатели са изискани документи, но разписки не са представени. Относно декларираното от жалбоподателя дарение от баща му Атанас Димитров Костов, съдът е приел, че не е представена разписка за получаване на сумата, като не са представени доказателства за произхода на парите и начина им на съхранение. Заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, съдът е приел, че не следва да бъде взето предвид, тъй като е изготвено въз основа на едно предполагаемо състояние за имуществото на жалбоподателя, ако бъдат признати определени негови доходи за процесните периоди. При така установеното съдът е приел, че е спазена процедурата по чл. 124 от ДОПК, при безспорно установено наличие на предпоставките по чл. 121, ал. 1, т. 2 и 7 от ДОПК, данъчната основа за облагане по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) правилно е установена на основание чл. 123, ал. 1 от ДОПК, поради което обжалвания ревизионен акт предвид презумпцията за вярност на фактическите му констатации е законосъобразен. Решението е правилно. Въз основа на установената в съответствие със съдопроизводствените правила по делото фактическа обстановка, съдът е достигнал до законосъобразни правни изводи. На първо място настоящият състав намира, че правилно съдът е приел, че са налице предпоставките по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК. В касационната жалба не се излагат доводи в тази насока, но за да се приложи разпоредбата на чл. 124, ал. 2 от ДОПК, следва да е налице някоя от предпоставките на чл. 122, ал. 1 от ДОПК. В конкретния случай е установено от органите по приходите, че касаторът има разходи за процесните периоди свързани с издръжка на лицето и непълнолетното му дете /за 2004 г. и част от 2005 г./, разходи за главница и лихви по овърдрафт и парични потоци от допълнителни вноски в размер на 95 000 лева за 2004 г., 126 000 лева за 2005 г. и 108 000 лева за 2006 г., за които не са представени доказателства относно произхода на средствата, поради което законосъобразно е прието, че са налице данни за укрит доход. За процесните години лицето е подавала ГДД по чл. 41 от ЗОДФЛ с отрицателен финансов резултат. Основният спор между страните е формиран досежно размера на определената по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК данъчна основа, свързан с признаване за целите на данъчното облагане с признавана на получени приходи от физически лица заемодатели и дарители. Досежно твърденията на касатора за получени заеми, АС е изложил подробни доводи, като е обсъдил изцяло и в съвкупност всички относими по делото доказателства, поради което е неоснователен довода в жалбата свързан с необсъждане от съда да възраженията на жалбоподателя. Подробно съдът е обсъдил представените писмени доказателства, част от тях оспорени от ответната страна по надлежния ред, както и показанията на разпитаните свидетели и резултатите от извършените в хода на ревизията насрещни проверки на физическите лица и правилно е приел, че не е установен факта на предаване на процесните суми на касатора, поради липса на доказателства за финансова възможност на заемодателите да ги предоставят. В тази насока е неоснователно възражението в жалбата, досежно доказателствената стойност на договорите за заем, които не са оспорени от ответната страна. Както многократно е приемал в практиката си ВАС, за целите на облагане по особения ред на ДОПК, така както е приел АС, начина на определяне на данъчната основа не винаги отговаря на действителното положение, но то става на база законово установени способи в чл. 122, ал. 2 от ДОПК. При липса на доказателства за начина на придобиване, съхраняване, а в някои случаи и внасяне на територията на страна на процесните суми, за които се твърди, че са предоставени в заем на касатора, правилно съдът е приел, че същите не следва да бъдат признати като приходи за целите на данъчното облагане. Съгласно чл. 180 от ГПК частни документи, подписани от лицата, които са ги издали, съставляват доказателство, че изявленията, които се съдържат в тях, са направени от тези лица, а съгласно чл. 181. ал. 1 частният документ има достоверна дата за трети лица от деня, в който е заверен, или от деня на смъртта, или от настъпилата физическа невъзможност за подписване на лицето, което е подписало документа, или от деня, в който съдържанието на документа е възпроизведено в официален документ, или от деня, в който настъпи друг факт, установяващ по безсъмнен начин предхождащото го съставяне на документа. При анализа на посочените разпоредби и предвид обстоятелството, че приетите доказателства са частни документи, незаверени, представени с възражението срещу РД се налага извода, че същите нямат достоверна дата по отношение на третото лице - данъчната администрация и правилно не са кредитирани от съда. Досежно твърдението за направено дарение от бащата на физическото лице в размер на 35 000 лева, правилно съдът е приел, че липсват доказателства за предаване на сумата и финансова възможност на лицето. Недоказани са доводите в жалбата, че лицето е на 68 години и тази сума представлява спестяване от доходи на дарителя от трудовия му стаж. Правилно съдът е приел, че не следва да се признаят за данъчни цели декларираните от касатора доходи от селскостопанска дейност - отглеждане на овце, тъй като за същите са подадена коригиращи данъчни декларации след изтичане на срока по чл. 104, ал. 3 от ДОПК, съгласно която подадена след изтичането на срока по ал. 1 декларация за промени се смята за неподадена и не поражда правни последици за целите на данъчното облагане. Предвид на изложеното и при липса на наведените касационни основания, обжалваното решение като правилно, следва да бъде оставено в сила. Претенция на процесуалния представител на ответника по касационната жалба, следва да бъде оставена без уважение, поради неявяване на представител в хода на настоящото производство. По изложените съображения Върховният административен съд, осмо отделение, на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК