Определение № 144 от 04.09.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1412/2019 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба вх. № 2784 от 22.03.2019 г. /п. кл. от 18.03.2019 г./ на М. И. Д. чрез адвокат В. Д. от АК - П. против Определение № 36 от 06.03.2019 г. по ч.гр.д.№ 448/2019 г. на ВКС, I г.о. Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е допустима по смисъла на чл. 274, ал. 2 ГПК. Иска се отмяна на обжалваното определение поради неговата неправилност. Ответниците по частната жалба Д. И. З. и С. И. З. са подали отговор на частната жалба, в който поддържат, че жалбата е неоснователна. Претендират разноски. Настоящият състав на ВКС намира, че частната жалба е неоснователна по следните съображения: С обжалваното определение на ВКС, І г.о. е потвърдено определение № 4 от 07.01.2019 г. по гр.д.№ 35/2019 г. на ВКС, ІІ г.о., с което е оставена без разглеждане молба за отмяна на влязло в сила решение, подадена на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Съставът на ВКС, І г.о. е споделил извода за недопустимост на молбата за отмяна по съображения, че молителят се позовава на доказателства, които не са нови по смисъла на посочената разпоредба и които са могли да бъдат взети предвид от съда, постановил решението, чиято отмяна се иска. Преценено е още, че твърденията на молителя не могат да бъдат подведени под никой от останалите отменителни състави по чл. 303, ал. 1, т. 2 - 7 ГПК и чл. 304 ГПК. На следващо място с обжалваното определение на ВКС, І г.о. е оставена без разглеждане частната жалба срещу определение № 4 от 07.01.2019 г. по гр.д.№ 35/2019 г. на ВКС, ІІ г.о., в частта му с която е оставено без уважение искането по чл. 309, ал. 1 ГПК, обективирано в недопустимата молба за отмяна. Изложени са съображения, че в тази му част определение № 4 от 07.01.2019 г. по гр.д.№ 35/2019 г. на ВКС, ІІ г.о. не попада в нито една от двете хипотези на обжалваеми актове по чл. 274, ал. 1, т.т. 1 и 2 ГПК. Настоящият състав на ВКС намира, че Определение № 36 от 06.03.2019 г. по ч.гр.д.№ 448/2019 г. на ВКС, I г.о. е правилно. Законосъобразно ВКС, І г.о. е потвърдил обжалваното пред него определение в частта, в която е оставена без разглеждане молбата за отмяна на влязло в сила решение № 476 от 06.12.2017 г. по в.гр.д.№ 647/2017 г. на Пазарджишкия окръжен съд, тъй като молителят е изложил оплаквания по съществото на делото, които не подлежат на разглеждане в особеното извънинстанционно отменително производство по гл. XXIV ГПК. Молителят неправилно третира като нови по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК доказателства, представени според него пред първоинстанционния съд. Правилно е прието, че неговите твърдения не могат да бъдат подведени под хипотезата на което и да е от другите отменителни основания по чл. 303 и чл. 304 ГПК. В съответствие със закона е и приетото, че определението в частта по искането за спиране по чл. 309, ал. 1 ГПК не подлежи на обжалване поради липса на законово предвидена възможност за инстанционен контрол. Ето защо атакуваното Определение № 36 от 06.03.2019 г. по ч.гр.д.№ 448/2019 г. на ВКС, I г.о. следва да бъде потвърдено. С оглед изхода на делото жалбоподателят следва да заплати на ответниците по частната жалба направените от тях разноски за защита в настоящото производство, а именно сумата 200 лв., представляваща договорено и заплатено изцяло в брой възнаграждение на адвокат (л. 12). Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение