Определение № 60315 от 27.09.2021 г. на ВКС по т. д. № 1515/2021 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, пр. 2 от ГПК,образувано по частна жалба на Ц. В. М. в качеството му на синдик на „ Глобал агро трейд“„ЕООД /н/ срещу определение № 18 от 22.01.2021 г. по ч. т. д. № 1358/2019 г. на Върховен касационен съд, ТК, І отд., с което е върната подадената от„ Глобал агро трейд“„ЕООД /н/ касационна жалба срещу решение № 2933 от 12.12.2018 г., постановено по т. д. №2763/2018 г. на Софийски апелативен съд. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение констатира, че частната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима.Разгледана по същество тя е неоснователна, по следните съображения: С определението, предмет на обжалване е върната подадената от„ Глобал агро трейд“„ЕООД /н/ касационна жалба срещу решение № 2933 от 12.12.2018 г., по т. д. №2763/2018 г. на Софийски апелативен съд. За да постанови този резултат съдът е приел, че жалбоподателят / касатор в производството пред предходния състав на ВКС/ е надлежно уведомен за задължението му да внесе държавна такса, като молбата му за освобождаване от такава е била оставена без уважение с влязло в сила определение. След дадената нова възможност и при продължаване на срока, указанията за редовност на касационната жалба не са били изпълнени, поради което същата е била върната. Частната жалба е неоснователна. С определение от 09.04.2020г. по т.д.1358/19г.по подадената от„ Глобал агро трейд“„ЕООД /н/ касационна жалба срещу решение № 2933 от 12.12.2018 г., постановено по т. д. №2763/2018 г. на Софийски апелативен съд, състав на ВКС, І т.о. е допуснал касационно обжалване на въззивното решение, като е указал на касатора да внесе държавна такса, съобразно разпоредбата на чл.284,ал.3,т.4 ГПК. В указания срок, касаторът е поискал освобождаване от задължението за внасяне на държавна такса, оставено без уважение от състава на съда, след преценка, че дружеството разполага с достатъчно активи за да покрие сумата по плащане на държавната такса, с оглед данните по делото.След влизане на това определение в сила, съставът на ВКС е дал допълнителна възможност за внасяне на държавната такса и е удължил този срок по искане на синдика. След изтичането му е постановено обжалваното определение.При тези фактически данни се налага извод, че предходният състав на ВКС правилно е върнал касационната жалба, след като при дадените многократно възможности не е отстранена констатираната нередовност. Правната последица от неизпълнение на указанията за редовност на сезирането изрично и императивно е указана в чл.286, ал.1, т.2 ГПК. Следователно, като е приложил тази правна последица, съставът на ВКС не е нарушил закона и неговото определение следва да бъде потвърдено. Изложените оплаквания, че дружеството е обявено в несъстоятелност, както и кратките съображения по допустимост на искането за освобождаване от внасяне на държавна такса не променят горните изводи, тъй като са неотносими към констатацията за нередовност на касационната жалба, която не е била отстранена в дадения от съда срок. Определението, с което е отказано освобождаване от внасяне на държавна такса, като необжалвано от страната е влязло в сила и същото не е предмет на настоящия инстанционен контрол. Поддържаното от страната, лаконично твърдение, че „процесният случай“ бил от „изключително значение за развитие на правото и точното прилагане на закона“, извън това, че е неотносимо към това производство, не обосновава и довод, променящ горните изводи. Кратките съображения по съществото на материалноправния спор и неговата важност на касатора, също са без правно значение, тъй като редовността на сезирането предхожда преценката за основателност на касационната жалба, а тази редовност определя и предмета на настоящия контрол. Искането по чл.64,ал.2 ГПК следва да бъде отправено към състава постановил обжалваното определение на когото делото следва да се докладва за произнасяне по него. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение