Решение № 369 от 10.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 877/2010 г.

Решение № 369 от 10.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 877/2010 г., I г. о., ГК, докладчик председателят Костадинка Арсова Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. С определение № 489 от 19.05.2011 г. по гр. д. № 877/2010 на Върховния касационен съд, Първо отделение е допуснато касационно обжалване на решение № 188 от 17.02.2010 г. по гр. д. № 2125 от 2009 г. на Варненския окръжен съд, Гражданско отделение с което е оставено в сила решение № 2429 от 20.07.2009 г. по гр. д. № 924 от 2007 г. на Варненския районен съд, 12 състав и е отхвърлен ревандикационният иск предявен от касаторката- ищца С. В. В. срещу община "В." и Д. представлявана от М. за предаването на поземлен имот №..... по кадастралната карта на [населено място], 8-ми микрорайон с площ от..... кв. м. ведно с изградената в мястото сграда. Касационната проверка е допусната при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по материално правните въпроси за предметния обхват на нормата на чл. 2, ал. 2 ЗВСВОНИ и предметния обхват на нормата на чл. 3, ал. 1 ЗВСВОНИ и процесуални въпроси за доказателствената сила на актовете за държавна собственост и задължението на съда да се произнесе по предмета на спора. Ответника Д., представлявана от М. не е депозирала отговор по касационната жалба, но в съдебно заседание представя становище. Ответника община "В." счита, че касационната жалба е неоснователна и привежда аргументи в подкрепа на решението. Върховният касационен съд, състав на Първо г. о. като прецени доводите на страните и данните по делото приема следното: Жалбата е допустима защото е подадена от надлежна страна, срещу съдебен акт, които засяга материалните й права, в срока по чл. 283 ГПК. Разгледана по същество жалбата е неоснователна защото решението е правилно като краен резултат макар настоящият състав да не споделя някои от изложените аргументи. Правилно с оглед въведеното с исковата молба спорно право в решението си Варненският окръжен съд е отговорил налични ли са трите елемента от фактическият състав на ревандикационният иск, а именно: ищцата да е собственик на имота на въведеното с исковата молба основание, ответника да осъществява фактическа власт върху имота и да е установено правното му основание и това правно основание противопоставимо ли е на правото на ищеца. В конкретния случай ищцата твърди, че е собственик на спорният имот, който представлява дворно място с площ от.... кв.м и изградената върху него двуетажна масивна сграда с площ от.... кв. м., съставляващо поземлен имот № ..../..../ по кадастралната карта на [населено място], 8-ми микрорайон. Въведеното с исковата молба основание за собственост е наследственото правоприемство от майката на ищцата Л. М. В., починала на 11.11.1960 г. в Гърция /У-ние №.... от..... г. / която го е получила по дарение от своя баща М. Ф., жител на [населено място] с н.а.№..., рег. №...., н.д. №.... от..... г. При условията на евентуалност се подържа твърдение за придобиването на собствеността на оригинерно основание - изтекла в полза на майката Л. В. 20 годишна придобивна давност с начален срок- 1928 г. до 1948 г. Освен наследственото правоприемство в исковата молба е посочено като правно основание за собственост и реституцията, настъпила по реда на чл. 2, ал. 2 ЗВСВОНИ и допълващия го текст на чл. 3, ал. 1 ЗВСВОНИ. Сочените фактически обстоятелства подкрепящи подържаното основание са, че имота е бил отнет без правно основание през 1949 г. и последващо одържавен на основание Спогодбата между България и Гърция /Д.в. бр.87 от 1964 г./ за което е съставен акт за държавна собственост №.... от..... г., независимо че не са били налице условията по цитираната Спогодба. Това са основанията, които мотивират ищцата - касатор да подържа, че възстановяването на собствеността е станало по силата на закона при действието на нормата на чл. 2, ал. 2 ЗВСВОНИ и на чл. 3, ал. 1 ЗВСОНИ. С определение № 285 от 10.01.2009 г. като ответник е привлечена община "В.", която е конституирана на основание чл. 117, ал. 4 ГПК (отм.). По делото е било безспорно по подразбиране, че фактическата власт върху имота са осъществява от Общината, която ползва сградата и мястото за Музей за историята на [населено място]. Допълнително е било изяснено, че с Разпореждане на МС №... от..... г. имота е отреден за археологичен резерват "А. [населено място]- В.". С писмо №.... от...... г. на НИПК и съгласно чл. 12, т. 2 от Закона за паметниците на културата и музеите обекта е бил определен за архитектурно-строителен паметник на културата. Съгласно разграничителният критерии между държавна и общинска собственост, проведен с § 7, т. 5 от ПЗР на ЗМСМА този обект, който има културно предназначение от местно значение е общинска собственост. По въпроса за предметните предели на възстановяването на собствеността по чл. 2, ал. 2 ЗВСОНИ е допусната касационната проверка на решението. Варненския окръжен съд е отхвърлил иска за ревандикация на касаторката защото е намерил, че не е установено ищцата да е станала собственик по силата на наследствено правоприемство на тази имот, тъй като липсва доказателства, че нейната майка Л. В. била собственик на заявените две основания- деривация по силата на дарение и оригинерно - поради изтекла придобивна давност по чл. 34 от Закона за давността (отм.). Настоящия състав намира, че този извод на Варненския окръжен съд е необоснован. По делото съществува ясно доказателство, че нотариалният акт за дарение от 1924 г. не съществува в Службата по вписвания защото липсва тома в който е бил подреден. Това обстоятелство очевидно не може да се вмени във вина на ищцата . В същото време в редица официални документи, съставени от държавните органи по повод отношенията между България и гръцките поданици посочват наличието на този акт - писмо №.... от..... г. на М.; преписката по повод дължимите застраховки за пожара в сградата през 1942 и сл. години. В тази насока е и н.а. №...., т...., рег. №...., н.д. №.... от..... г. за уреждане на сметки по регулация за парцела, собственост на В.. Именно този нотариален акт е индиция за собствеността на наследодателката на ищцата, получена на деривативно основание, а не вписването в разписния списък на нейния баща през 1950 г., въпреки, че е починал през 1942 г. Имота обаче е станал държавен по силата на чл. 1, т. 3 от Спогодбата за уреждане на висящите финансови въпроси и развитието на икономическото сътрудничество между НРБ и Кралство Гърция съгласно който във финансовите въпроси, уредени между двете държави са включени и имотите гръцките физически или юридически лица, чийто имущества в България са били засегнати защото правоимащите са ги изоставили "поради каквато и да е причина на българска територия и са напуснали българска територия до подписването на спогодбата", т. е...... г. Няма спор, че Л. В. към датата на подписването на спогодбата е починала и че нейните наследници- дъщеря и съпруг са били гръцки поданици към 1964 г. както и че имота е ситуиран на територията на НРБ. Тези обстоятелства са били констатирани и в съставеният акт за държавна собственост №..... от..... г. чиято доказателствената сила на акта не е била оборена. С тази спогодба са уредени финансовите взаимоотношения между България и собствениците на имотите, намиращи се на българска територия, поради което не е налице и изискването правоимащите да не са били обезщетени за одържавената им собственост. В този смисъл крайният извод по решението е правилен и същото следва да се остави в сила. По тези съображения, ВКС, състав на Първо г. о.