Определение № 3477 от 13.11.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4001/2023 г.

Производството е по реда на чл.274, ал. 2, изр.2 от ГПК. С определение №1583/12.06.2023г., постановено по гр.д.№2221 /2023г., ВКС е оставил без разглеждане подадената от Б. С. Х. и Л. С. Х. – О. молба вх.№261507 от 23.02.2023г. за отмяна на влязло в сила решение №1841 от 08.12.2014г. по гп.д.№815/2014г. на Варненски окръжен съд. Срещу определението е била подадена частна жалба от Б. Х. и Л. Х. – О., в която се правят оплаквания за неговата неправилност.Оспорват се изводите на съда, че наведените в молбата твърдения не попадат в обхвата на основанията за отмяна, които са посочени в чл.303, ал.1, т.7 и чл.304 от ГПК.Установява се, че молителите са били лишени от възможността да участват в исковото производство и да защитят правото си на собственост върху процесния имот, което са придобили по наследяване от тяхната майка М. Х..Постановеното по това производство съдебно решение, което е влязло в законна сила, ги обвързва по задължителен начин и отмяната е единственият способ, с който те биха могли да се защитят.Съставът на ВКС, който е разгледал искането, не се е съобразил с т.10 от ТР№7 /31.07.2017г. на ОСГТК, която предвижда, че когато съдът констатира нередовност на молбата за отмяна, която не съдържа ясно и мотивирано изложение на основанията за отмяна, то следва да даде указания на страната да отстрани нейните нередовности.Ако в рамките на предоставения срок нередовността не бъде отстранена, молбата се оставя без разглеждане.Това в настоящия случай не е сторено както от администриращия съд, така и от ВКС.С оглед на горното моли съда да отмени обжалваното определение като неправилно и постанови връщане на делото с указания за разглеждане на молбата за отмяна по същество. В срок са постъпили отговори от държавата, представлявана от министъра на РРБ и ищцата Д. А., в които се изразява становище за неоснователност на подадената частна жалба и правилност на обжалваното определение.Претендират се разноски. Съдът като съобрази твърденията и възраженията на страните, както и представените по делото доказателства намира за установено следното: Подадената жалба е в срок и и допустима.Разгледана по същество е неоснователна. Разпоредбата на чл.304 от ГПК предвижда, че „отмяна на решението може да иска и лицето, спрямо което решението има сила, независимо че то не е било страна по делото/чл. 216, ал. 2/.От съдържанието на цитираната разпоредба се установява, че легитимирани да искат отмяна са не всички трети лица, а само тези, които разполагат с право на иск относно правоотношението, което е предмет на спора, и е следвало да бъдат конституирани в процеса, тъй като между тях и страните, които са участвали в производството, е налице необходимо другарство.Не са легитимирани трети лица, които претендират самостоятелни права върху спорния предмет/изцяло или частично/, тъй като те не са обвързани от формираната по приключилото с окончателен акт производство сила на присъдено нещо, поради което биха могли да защитят по исков ред притежаваното от тях право. Такъв е процесния случай, в който молителите претендират изключителна собственост върху имота, предмет на разглеждане по гр.д.№815/2014г. по описа на ВОС, който по твърдения са придобили по наследяване от тяхната майка.Наличието на спор относно титулярството на правото на собственост с лицето Д. А. следва да се разреши по общия исков ред. Неоснователни са направените в жалбата оплаквания.Молбата за отмяна не е била нередовна и за администриращия съд не е съществувало задължение да я остави без движение.От наведените в нея твърдения се установява, че молителите не са взели формално участие в производството, по което е постановено решение, чиято отмяна се иска, а са трети лица, които претендират самостоятелно право върху спорния имот.Същите не са обвързани от формираната по това производство сила на присъдено нещо, тъй като са различни основанията на които те и лицето Д.А. претендират собственост върху мота – продажба и наследяване в първия случай и придобивна давност във втория.В титулната част на молбата за отмяна молителите са посочили като правно основание разпоредбата на чл.303, ал.1, т.5 от ГПК, каквото основание за отмяна фактически няма.Не са наведени твърдения, че Б. Х. и Л. Х. – О. са били конституирани като главна страна в процеса, но поради допуснато съществено процесуално нарушение от съда/не са били надлежно уведомени или са били ненадлежно представлявани/ са били лишени от възможността да участват по делото. Молбата вх.№261507 от 23.02.2023г. за отмяна на влязло в сила решение №1841 от 08.12.2014г. по гр.д.№815/2014г. на Варненски окръжен съд е недопустима и следва да се остави без разглеждане. Обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено. В полза на ответниците по молбата за отмяна следва да се присъдят направените по настоящото производство разноски.Неоснователно е направеното от жалбоподателите възражение за прекомерност на заплатеното от страна на Д.А. адвокатско възнаграждение, което е в размер близък до минимума на адвокатските възнаграждения, определен в Наредба №1 за МРАВ/500лв., при минимално възнаграждение за изготвяне на отговор на частна жалба от 400лв./. Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение