Определение № 2699 от 19.09.2025 г. на ВКС по т. д. № 1579/2025 г.

Производството е по реда чл. 274, ал. 2, изр. 2 от ГПК. Образувано е по частна жалба на В. И. Г. срещу определение № 1256 от 24.04.2025г. по т.д. № 2547/2024г. на друг състав на Върховния касационен съд, Търговска колегия, в частта му, с която е оставена без разглеждане насрещната касационна жалба на жалбоподателката срещу решение № 64 от 30.01.2024г. по в.т.д. № 965/2021г. на Апелативен съд - София. С въззивното решение, като е отменено решение № 261534 от 08.03.2021г. по гр.д. № 11074/2019г. на Софийски градски съд, са отхвърлени исковете с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1 от ТЗ, вр. чл. 101 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД на „Юробанк България“ АД срещу В. И. Г. за сумата от 23 286. 32 швейцарски франка, частично от 77 198. 98 швейцарски франка, със законната лихва за забава от 22.08.2019г. За сумата е било твърдяно, че е дължима съгласно сключен между банката и Б. И. Ф. Договор за потребителски кредит № HL 35151 от 24.03.2008г. с допълнителни споразумения към него, като жалбоподателката е встъпила в задълженията съгласно Договор за встъпване в дълг от 29.12.2010г., сключен с „Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД. Въззивният съд е приел, че договорът за встъпване в дълг не е породил действие нито по отношение на „Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД, нито по отношение на „Юробанк България“ АД с оглед извършените цесия и обратна цесия между тези дружества (съответно на 12.06.2008г. и 25.02.2015г.) и датата на уведомяване на главния длъжник за прехвърлянето. Насрещната касационна жалба на жалбоподателката срещу въззивното решение е оставена без разглеждане като безпредметна, доколкото въззивната жалба на В. И. Г. е била изцяло уважена от Апелативен съд – София и исковете срещу нея са били отхвърлени. Оплакванията на жалбоподателката са, че неправилно касационанта й жалба е оставена без разглеждане при допускането на касационно обжалване на въззивното решение по касационната жалба на банката. Действително въззивната жалба на жалбоподателката е била уважена от въззивния съд, но само на едно от посочените основания, а останалите не са били разгледани. Тези оплаквания трябва да бъдат разгледани от касационния съдебен състав. В случай, че това не бъде направено, жалбоподателката ще бъде лишена от право на защита и достъп до съд. От насрещната страна „Юробанк България“ АД е подаден отговор, с който частната жалба се оспорва като неоснователна. Частната жалба е допустима. Тя е подадена срещу подлежащ на обжалване акт по чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК, в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК, от лице с интерес от обжалването и има съдържание и приложения от тези по съответно приложимите разпоредби на чл.260 и чл. 261 от ГПК, вр. чл. 275, ал. 2 от ГПК. По същество жалбата е неоснователна. Съгласно т. 18 от Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001г. по гр. дело № 1/2000г. на ОСГК на ВКС, страната не може да обжалва само мотивите на решението, когато то я удовлетворява като резултат. Тази постановка е основана на съображението, че със сила на пресъдено нещо се ползва само решението по отношение на спорното материално право, въведено с основанието и петитума на иска като предмет на делото. С решението това право се потвърждава или отрича. В случая с обжалваното от В. И. Г. решение № 64 от 30.01.2024г. по в.т.д. № 965/2021г. на Апелативен съд – София са отхвърлени изцяло предявените срещу нея от „Юробанк България“ АД искове по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1 от ТЗ, вр. чл. 101 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Т.е. отречено е банката да има срещу жалбоподателката вземания по Договор за потребителски кредит № HL 35151 от 24.03.2008г. с допълнителни споразумения към него, така както е било твърдяно в исковата молба. При този изход на делото пред въззивния съд за жалбоподателката не съществува правен интерес от обжалване на въззивното решение. Действително съгласно определение № 1256 от 24.04.2025г. по т.д. № 2547/2024г. на предходния състав на ВКС, ТК е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по касационната жалба на „Юробанк България“ АД, но при проверката на валидността, допустимостта и правилността на въззивното решение този съдебен състав дължи, по аргумент от чл. 290, ал. 2 и чл. 293, ал. 3 от ГПК, произнасяне по същество на спора, включително по оспорванията, възраженията и правните доводи на жалбоподателката срещу водените срещу нея искове. Оплакванията, че с оставянето без разглеждане на касационната жалба на жалбоподателката тя ще бъде лишена от право на защита и достъп до съд, са неоснователни. С оглед изложеното частната жалба по делото следва да бъде оставена без уважение. Воден от горното съдът