Определение № 13441 от 10.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11613/2024 г.

Производството е по чл. 216а, ал. 3 от Закона за обществените поръчки (ЗОП) във връзка с чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от обединение „Мега ТРП 2024“, чрез адв. Здравкова, против определение № 1228 от 14.11.2024 г. на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) по преписка № КЗК-955/2024 г., с което по искане на възложителя е допуснато предварително изпълнение на решение D37895190/10.10.2024 г. на член на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ), упълномощен със Заповед № РД-02-17-3866/18.09.2024 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството, за определяне на изпълнител в процедура за възлагане на обществена поръчка, чрез договаряне без предварително обявление, с предмет „Поддържане и ремонтни дейности на републиканските пътища на територията на СЕВЕРОЗАПАДЕН РАЙОН, за ОПУ ВРАЦА“, открита с решение № F574179/30.08.2024 г. на възложителя, уникален номер в ЦАИС ЕОП 00044-2024-0048. В частната жалба се релевират оплаквания за неправилност на определението поради неговата необоснованост и постановяването му в противоречие с материалния закон. Счита, че възложителят не е доказал наличието на основания, които налагат допускането на предварителното изпълнение на решението за определяне на изпълнител. Моли съда да отмени атакуваното определение и поради неразглеждане в цялост на аргументите по обществената поръчка като преписката бъде върната на КЗК с указания за разглеждането й по същество. Претендира разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение. Ответната страна - член на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“, упълномощен със Заповед № РД-02-17-3866/18.09.2024 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството, в срока по чл. 232 АПК не изразява становище по частната жалба. Ответната страна - „СЕВЕРОЗАПАД 2024“ ДЗЗД, в срока по чл. 232 АПК не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, след преценка на направените от частния жалбоподател оплаквания и събраните по делото доказателства, констатира следното: Частната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 216а, ал. 1 ЗОП. Разгледана по същество, тя е неоснователна. Производството пред Комисията за защита на конкуренцията е образувано по жалба на обединение „Мега ТРП 2024“ срещу решение D37895190/10.10.2024 г. на член на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“, упълномощен със Заповед № РД-02-17-3866/18.09.2024 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството, за определяне на изпълнител в процедура за възлагане на обществена поръчка, чрез договаряне без предварително обявление, с предмет „Поддържане и ремонтни дейности на републиканските пътища на територията на СЕВЕРОЗАПАДЕН РАЙОН, за ОПУ ВРАЦА“, открита с решение № F574179/30.08.2024 г. на възложителя, уникален номер в ЦАИС ЕОП 00044-2024-0048. С представеното пред КЗК становище по жалбата на 06.11.2024 г. възложителят, АПИ, е предявил искане за допускане на предварително изпълнение на решението за определяне на изпълнител на основание чл. 205 ЗОП. Искането е мотивирано със защитата на особено важни обществени интереси, свързани с необходимостта да се гарантира непрекъснатото изпълнение на дейностите по поддържане и ремонт на пътната инфраструктура, което е от изключително значение за предотвратяване и намаляване на пътнотранспортните произшествия, респ. за опазване на живота и здравето на гражданите. С обжалваното определение КЗК е допуснала предварителното изпълнение на решението на АПИ за определяне на изпълнител, като е мотивирала акта с наличието на материалните предпоставки, предвидени в чл. 205, ал. 4 ЗОП за допускане на предварително изпълнение на решението на възложителя за определяне на изпълнител. Според КЗК дейностите, предмет на обществената поръчка, са с висока степен на обществена значимост, а доказателствата установяват и неотложност на изпълнението на решението за класиране и определяне на изпълнител. Така постановеното определение на КЗК е правилно. За да уважи искането на възложителя, КЗК е съобразила нормата на чл. 205, ал. 4 ЗОП, съгласно която предварително изпълнение на решението за определяне на изпълнител се допуска по изключение, когато това се налага, за да се осигури животът или здравето на гражданите, да се защитят особено важни държавни или обществени интереси, включително такива, свързани с отбраната и сигурността, или ако от закъснението на изпълнението може да последва значителна или труднопоправима вреда. Неоснователни са изложените в частната жалба доводи, че за постановяването на оспорения акт не са доказани основанията, налагащи допускането на предварително изпълнение, и не са разгледани фактите по обществената поръчка. Комисията е обсъдила в съответствие с доказателствата по преписката, че оспорената поръчка е с голяма обществена значимост с оглед спецификите на предмета й - поддържане и ремонтни дейности на републиканската пътна мрежа, които са насочени към поддържането на пътната мрежа в изправно състояние, така че да не се допускат пътнотранспортни произшествия, водещи до загуба на живота и здравето на пътуващите и значителни материални щети. КЗК е споделила и довода, че дейностите, включени в предмета на обществената поръчка осигуряват безопасното и безпрепятствено ползване на транспортната инфраструктура и осъществяването на транспортните връзки в този район на страната. Наред с това Комисията е съобразила, че съгласно чл. 21, ал. 3 Закона за пътищата Агенция „Пътна инфраструктура“ организира провеждането на обществените поръчки за проектиране, оценки на въздействието върху пътната безопасност и одити за пътна безопасност, строителство, ремонт и поддържане на републиканските пътища, както и научно-приложни изследвания и консултации, свързани с управлението на пътищата. В този смисъл задължението на държавата да осигури безпрепятствено ползване от всички субекти в страната на републиканската пътна инфраструктура се изпълнява от АПИ. В оспореното определение изрично е посочено, че възложителят е доказал твърденията си за невъзможност да осигурява дейностите по пътно поддържане с оглед на изтичащите договори за изпълнение на дейности от процесния вид на територията на Северозападен район, за ОПУ Враца, и изчерпването на финансовия ресурс, определен за тези дейности. Така КЗК е стигнала до правилен и обоснован извод, че допускането на предварително изпълнение на решението за избор на изпълнител, преди окончателното приключване на спора относно неговата законосъобразност, е изключение, което в конкретната хипотеза е обусловено от необходимостта да бъдат избегнати сериозни негативни последици за обществото. Настоящият състав на ВАС счита, че в настоящия случай регламентираните в текста на чл. 205, ал. 4 ЗОП материалноправни условия за допускане на предварително изпълнение на атакувания акт на възложителя са налице. Изводът за необходимост от допускане на предварително изпълнение на процесното решение на възложителя, се обосновава от наличието на обстоятелства, които биха могли да доведат до реална опасност от засягането на особено важни обществени интереси и да последват значителни и труднопоправими вреди от закъснението на изпълнението. Безспорно е, че дейностите по поддържане и ремонт на пътищата, са от изключителна важност за обществото, тъй като осъществяването им осигурява безопасното ползване на пътищата и осъществяването на транспортните връзки в този район на страната. Съдът намира за неоснователно оплакването, че липсва необходимост от предприемане на спешни и/или неотложни действия от страна на възложителя. Напротив - своевременното осъществяване на правомощията и задълженията на възложителя, свързани с възлагане на изпълнението на описаните дейности, е от особена значимост за възложителя, предвид разпоредбите на Закона за пътищата. Същото обаче е от изключителна важност и за обществото като цяло, включващо неограничен брой ползватели на пътната инфраструктура, тъй като ненавременно извършване на съответните ремонтни дейности на пътя ще се затрудни трафика и ще се постави в опасност живота и здравето на гражданите, с оглед реалната възможност за настъпване на пътно-транспортни произшествия, вкл. предвид настъпващия зимен сезон. Подлежащият на защита обществен интерес е пряка функция от обществените отношения, които се отличават с особена важност и засягат неограничен брой лица – български и чуждестранни физически и юридически лица, държавни и местни органи и организации, поради което неизвършването на ремонтни дейности и поддържане на републиканките пътища на процесния район би затруднило придвижването на лицата и би довело до риск от увреждане не само на транспортните средства, но най-вече на живота и здравето на участниците в движението. За пълнота на мотивите на съда следва да се отбележи, че сочената в частната жалба съдебна практика е неотносима, доколкото се касае за обществена поръчка с предмет за избор на изпълнител на строително-монтажни работи на значително по-малки пътни участъци и район. Оспореното в настоящото дело определение на КЗК е в съответствие с относимата практика на ВАС за обществени поръчка със сходен предмет, така в определение 7867/25.06.2024 г. по адм. д. № 6280/2024 г. и определение № 8693/11.07.2024 г. по адм. д. № 6892/2024 г. на ВАС, четвърто отделение. В заключение, съдът приема, че при обсъждане на искането по същество специализираният орган законосъобразно е тълкувал и приложил посочената по-горе норма, съобразно която, за да се наложи претендираната временна мярка, следва да се установи наличие на основателни мотиви с оглед избягване на сериозни негативни последици за обществения интерес. В резултат на това КЗК е достигнала до обосновани и законосъобразни изводи, че възложителят е обосновал наличието на неотложност за допускане на предварително изпълнение на решението за определяне на изпълнител по процесната обществена поръчка. С оглед на изложените съображения обжалваното определение като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора искането на частния жалбоподател за присъждане на разноски се явява неоснователно на основание чл. 143 АПК, поради което съдът не дължи произнасяне в този смисъл. Воден от горното и на основание чл. 216а, ал. 1 ЗОП във връзка с чл. 236 и чл. 221, ал. 2, предложение първо, АПК, Върховния административен съд, четвърто отделение,