Определение № 8825 от 04.09.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8337/2026 г.

Производството е по чл. 229, ал. 1, т. 2 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба от Р. Р. Т. от гр.Търговище срещу Определение № 1689 от 14.08.2026 г. по адм. дело № 360/2026 г. на Административен съд – Търговище. С обжалваното определение съдът оставил без уважение искането на жалбоподателя за спиране на предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № РД-14-44-0043/31.07.2026г. на началника на Областен отдел "Автомобилна администрация" - Търговище, с която е наложена принудителна административна мярка по чл. 106а, ал. 1, т. 7, буква "б", във връзка с чл. 106а, ал. 2, т. 6 от Закона за автомобилните превози - временно отнемане за срок една година на Удостоверение „Водач на лек таксиметров автомобил“ [номер] на Р. Р. Т., издадено от регионалното звено на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ в гр. Търговище на дата 15.06.2022 г. въз основа на Протокол № 339/15.06.2022 г. за община Търговище.. Частният жалбоподател счита обжалваното определение за неправилно и постановено при неправилно приложение на закона. Счита, че не са обсъдени обстоятелствата относно лишаването от възможност на оспорващия да полага труд, а оттам и да полага грижи за болен родител. Счита, че предварително изпълнение ща причини на оспорващия значителна и трудно поправима вреда като последният няма да може да може да осигури на себе си на семейството си, включително болната си майка, необходимите средства за нормален живот и грижа. Моли съда да се отмени обжалваното определение и да постанови друго, с което да се спре допуснатото предварително изпълнение на мярката. Ответникът по частната жалба – началник Областен отдел „Автомобилна администрация“ Търговище, не взема становище. Върховният административен съд счита частната жалба за допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 230 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното определение първоинстанционният съд приема за установено от фактическа страна следното: Със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № РД-14-44-0043/31.07.2026г. на началника на Областен отдел "Автомобилна администрация" - Търговище, на частния жалбоподател Р. Р. Т. е наложена принудителна административна мярка по чл. 106а, ал. 1, т. 7, буква "б", във връзка с чл. 106а, ал. 2, т. 6 от Закона за автомобилните превози - временно отнемане за срок една година на Удостоверение „Водач на лек таксиметров автомобил“. ПАМ е наложена за това, че на 31.07.2026 около 07.33 часа в град Търговище, ул. „Стефан Караджа“ срещу дом с номер 44 Р. Р. Т. управлява лек автомобил „ХЮНДАЙ И 20“ с рег. № [рег. номер] от кат. М1, който автомобил е обозначен и оборудван като лек таксиметров автомобил съгласно Наредба №34 на министерство на транспорта от 1999 г., като извършва таксиметров превоз на пътници по маршрут: хотел „Идол“ до склад „АС мега Търговище“, на една пътничка с имена Е. Х. Р., видно от дадено писмено сведение и с попълнен пътен лист с номер 10 за дата 31.07.2026г. от пътна книжка с номер 7, заверена на 20.07.2026г., като при проверката е установено, че след наемане на автомобила от пътника, водачът не е включил таксиметровия апарат ЕС029129 с фискална памет 46101129, с който е оборудван автомобила, видно от светещ зелен индикатор на предно обзорно стъкло и липса на сума на дисплея на електронния таксиметров апарат. По преписката липсват данни за връчване на издадената ЗППАМ на адресата ѝ, но предвид датата на издаването и - 31.07.2026г., и датата на регистриране на жалбата срещу издадената ЗППАМ в администрацията на органа, издал оспорения акт, на 10.08.2026г., жалбата е подадена в законния 14-дневен срок. За описаните в оспорената ЗППАМ факти е съставен и цитирания в тази ЗППАМ АУАН № 907 от 31.07.2025г. срещу Р. Р. Т. за извършено на 31.07.2126 г. в 07:33ч. административно нарушение по чл. 38, предл. 1 от Наредба № 34 от 06.12.1999г. на МТ. Към жалбата срещу ПАМ Т. е приложил епикриза, доказваща проведено болнично лечение на лицето С. С. във Второ ВО на „МБАЛ – Търговище“АД за времето от 28.05.2026г. до 06.07.2026г., както и копие на удостоверение за раждане, от което е видно, че частния жалбоподател е син на лицето, посочено в епикризата. Въз основа на така установените по делото факти първоинстанционният съд приема от правна страна, че оспорената Заповед № РД-14-44-0043/31.07.2026г. на началника на Областния отдел „Автомобилна администрация с оглед на чл. 107, ал. 3 ЗАвтП подлежи на предварително изпълнение по силата на закона. Когато по силата на закона се предвижда предварително изпълнение на административен акт се презумира наличието на една, повече или на всички предпоставки на чл. 60, ал. 1 АПК. Предпоставка за спиране от съда на изпълнението на цитираната заповед е наличието на противопоставим друг интерес, който по степен на важност е от категорията на изброените в цитираната разпоредба. Жалбоподателят, на който е доказателствената тежест, обосновава искането си със следните факти – полага грижа за болната си майка, а таксиметровата дейност е единствен източник на доходи. Първоинстанционният съд е приел, че тези факти, не обосновават интерес, който да е противопоставим на обществения интерес, а ин не са нови обстоятелства, поради което оставил искането за спиране без уважение. Определението е валидно, допустимо и правилно. Изпълнението на невлязъл в сила индивидуален административен акт, чието предварително изпълнение е допуснато по силата на закон, какъвто е настоящия случая предвид разпоредбата на чл. 107, ал. 3 ЗАвтП, обичайно има сериозно въздействие в правната сфера на адресатите на акта, който предварително следва да понесат задълженията или ограниченията, които се налагат с още невлязлия в сила индивидуален административен акт. Така предварително изпълнение на невлязъл в сила индивидуален административен акт имплицитно съдържа в себе си и възможността изпълнението да причини вреди на адресата, ако впоследствие актът бъде отменен. В определени случаи, законодателят е разпоредил изрично в правна норма, че обжалването няма суспензивен ефект, освен ако съдът разпореди друго. Предпоставката, при която съдът може да спре допуснатото по закон предварително изпълнение – какъвто е настоящият случай с оглед на разпоредбата на чл. 107, ал. 3 ЗАвтП, е възможността предварителното изпълнение да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Доказателствената тежест за тези факти и обстоятелства и въздействието им върху правната сфера на адресата на акта е на жалбоподателя. Частният жалбоподател твърди, че ще понесе значителни и трудно поправими вреди поради невъзможността да осъществява дейност като таксиметров шофьор и така да подпомага издръжката на себе си и семейството си. Безспорно е, че временното отнемане на удостоверението му за водач на таксиметров автомобил за един не малък период от време представлява затруднение за неговия собственик, т.е. налице е факт, който ще има неблагоприятни последици за жалбоподателя. Но тези последици настъпват не от факти и обстоятелства, осъществени след издаването на акта, а в резултат на самото допуснато предварително изпълнение. С оглед на това сам по себе си фактът на невъзможността за изпълнение на дейността по осъществяване на таксиметрови услуги не е релевантен за преценката на значителните или трудно поправими вреди. Мярката е приложена, именно защото упражняването на тази дейност е станало в нарушение на въведените от закона правила и по този начин се предотвратява нарушаването им. Съдът е обсъдил, представените доказателства, като правилно е заключил, че лицето не е лишено въобще от доходи, не е лишено от възможността да управлява автомобила си и да се грижи за майка си, като по този начин предварително изпълнение не засяга правната и личната му сфера повече от обичайното за постигане целта на закона. Не са представяни доказателства, които да обосновават значителни и трудно поправими вреди, които освен това да се дължат на нови факти и обстоятелства, както е изискването на чл.166, ал.2, края АПК. Такива доказателства не са представени и пред настоящата инстанция. Налага се извод, че нито пред първоинстанционния съд, нито пред настоящия са представени доказателства за вредите, които ще му причини допуснатото от закона предварително изпълнение на заповедта за прилагане на принудителната административна мярка. Други конкретни нови факти и обстоятелства частният жалбоподател не сочи, поради което искането му за спиране на допуснатото предварително изпълнение на административния акт, правилно е преценено от първоинстанционния съд като недоказано и съответно отхвърлено. С оглед на горното доводите на частния жалбоподател за неправилност на обжалваното определение са неоснователни. Определението е правилно, съответно е на закона и представените по делото доказателства и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 236 от АПК във връзка с чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК Върховният административен съд